Дълбочината на празния джоб

Дълбочината на празния джоб

В глобализирания свят малко са българите, които не са пътували зад граница. Там обикновено в разговорите с чуждоземците винаги се обсъждат какви са цените на всякакви стоки в различните страни и, разбира се, колко можем да купим със заплатите си.

За съжаление, още от началото на т. нар. преход, вече цели три десетилетия сме сред най-бедните в Европа. Дори 15 години след влизането ни в ЕС все сме стабилно на дъното в Общността и по доходи, и по покупателна способност. При всички по-бедни страни от Стария континент в първото десетилетие на членството им е имало скок на стандарта на живота. Пример е съседна Гърция, за която някои ни внушаваха, че била фалирала. На нашата страна пък със стабилната си фискална политика и нисък държавен дълг всички в ЕС се възхищавали. Подобни внушения може да се правят единствено от субекти, които не си броят стотинките от заплата до заплата. Оказва се, че похвалите, раздавани по луксозните кабинети на еврочиновниците не отчитат много други по-важни неща. Основното от тях е нивото на бедността и покупателната способност на народа на една страна.

Последни статистики показват, че с минималната ни заплата, най-ниската в ЕС, можем да си купим, много по-малко храна, отколкото със съответното възнаграждение в другите страни. Какво остава за други необходими продукти или лекарства. За това сме и лидери по смъртност и във времената без пандемия. Има ли нужда да споменаваме за мизерното състояние на пенсионерите, докарани дотам да се радват и на най-дребните подаяния от властта. Заради сбърканата и то не от вчера политика в сферата на заетостта и доходите сме шампиони в Европа и по обезлюдяване. После се чудим защо няма достатъчно медицински сестри, инженери и дори специалисти по полагане на асфалт, независимо от голямото търсене от страна строителните фирми у нас. Логично, след като в родината със заплатата не могат да си осигурят нормален живот десетки хиляди млади високообразовани непрекъснато напускат родината, в страни, където трудът им е оценен достойно. Вековната ни традиция да се ходи на гурбет, за да се спечелят повече пари вече се превърна в национална трагедия, обезкървяваща родината ни.

Бягството в чужбина, за да се спасим от несгодите вече се смята за нормална реакция. Дали обаче е правилно все да се спасяваме поединично, а не заедно да намерим начин да уредим държавата си. В страните с по-висок стандарт на живот, където се наемаме да мием чинии или да гледаме стари хора са го измислили как нещата да се получат - излизат на улицата винаги и не спират да протестират до приемане на исканията им. С бабаитлък пред телевизора или с компанията в кръчмата по-добър живот не се осигурява. Докато най-после се научим да го правим дружно, само ще се чудим колко е дълбок празният ни джоб и все няма да разбираме, че просто в него влизат прекалено малко финикийски знаци.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.