Дъжд върна надеждата в Добруджа
2

Дъжд върна надеждата в Добруджа

За първи път от четири години насам влагата в нивите в Добруджа е стигнала до 1,5-2 м. Есенниците са в отлично състояние. Това заявиха въодушевени едновременно пред Телеграф проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт и Костадин Костадинов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите. Така надеждата за плодородие отново се върна в добричко, след катастрофалната реколта в от миналото лято. Припомняме, че около Каварна се стигна до незапомнени ниски добиви от 50 кг. /дка пшеница в резултат на продължилата четири години суша. За първи път от четири години насам влагата в нивите в Добруджа е стигнала до 1,5-2 м. Есенниците са в отлично състояние. Това заявиха въодушевени едновременно пред Телеграф проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт и Костадин Костадинов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите. Така надеждата за плодородие отново се върна в добричко, след катастрофалната реколта в от миналото лято. Припомняме, че около Каварна се стигна до незапомнени ниски добиви от 50 кг. /дка пшеница в резултат на продължилата четири години суша. 

Кротък и напоителен

„Отдавна в Добруджа не сме виждали такъв изключително благодатен дъжд. Може би от зимата на 2017 г. На места паднаха около 150 литра на кв. м. Зимният дъжд е много хубав, защото осигурява така необходимата продуктивна влага – около 1,5 – 2 метра“, коментира проф. д-р Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в института край Генерал Тошево.

Миналата зима

Според него, есенниците в Добруджа са в много добро състояние. Дъждът валя кротко, продължително и напоително и това помогна за задържане на влагата в почвата – нещо, което липсваше и бе проблемно през миналата зима. Проблем с есенниците има само там, където има нулева или минимална обработка, твърди проф. Киряков.

Предпазва

Предвид прогнозите на синоптиците за рязко застудяване и падане на температурите, проф. Киряков се надява все пак да падне и малко сняг, тъй като снегът предпазва есенниците от ниските температури, а и когато се топи, процесът е постепенен и позволява бавно попиване на водата.

Същото е мнението и на Костадин Костадинов, от НАЗ. Падналите дъждове в Добруджа през последните дни – по около 100 л/кв. м, нещо, което не сме виждали отдавна, осигури на посевите достатъчна влага и това е малка гаранция за развитието им напролет, казва Костадин Костадинов. „Валежите бяха тихи и кротки, попиха в земята и ние сме доволни.


Залети ниви

Що се отнася до ситуацията в национален мащаб, картината е различна. В Югоизточна България, под Бургас, има залети ниви, около Софийско поле се образуваха цели реки. Алармирали сме министър Танева, залетите площи са описани, постоянните комисии ги обследват.

От друга страна в Старозагорско има достатъчно сняг, във Видинско и Монтанско – дъжд и сняг, което означава, че засега в Северозападна България природата е милостива и към този момент благоприятна за развитието на есенниците.

Покрие земята

Надяваме се на малко сняг и в Добруджа, да покрие земята и да предпази посевите от измръзване, предвид прогнозите на синоптиците за рязко падане на температурите“, казва още Костадинов.

Според него, а и според проф. Иван Киряков, твърде рано е да се прогнозира каква ще е реколтата от есенниците през тази година.

Проф. Иван Киряков

No till е подходяща за песъчливи почви

След като много земеделци в България преодоляха последиците от тежката суша, прилагайки No till -известна като безоранна технология , помолихме за коментар учените от Генерал Тошево дали тази технология няма да помогне на земеделците в Добруджа, която беше най- потърпевша от липса на дъжд последните четири години. „Тази технология е проучвана от Добруджанския земеделски институт още през 50-те години на миналия век. Самият факт, че нулевата обработка на почвата не беше наложена в Добруджа още тогава, означава, че почвите тук не са подходящи за нея. Тя се прилага в различни страни от Европа, Америка, Близкия изток, но технологията е съобразена с типа почва – трябва да е по-лека, песъчлива. А в Добруджа почвата е тежка. Твърди се, че с безоранната технология се намаляват въглеродните емисии и се намаляват преките разходи за обработка. Нали обаче трябва да се закупят нови машини за тази технология и да се изхвърлят старите? Според мен, проблемът ще настъпи, ако Министерството на земеделието обвърже производителите със субсидии, ако използват безоранна технология“, коментира проф. Иван Киряков.

Според Костадин Костадинов от НАЗ , новата технология се прилага в България от няколко години. Посоката е за опазване на почвата, въздуха и водите, предпазване от ерозия. Безоранната технология обаче не пасва за всяка почва, затова всеки трябва да опитва, да оптимизира разходите си. Според мен, първите няколко години ще са на загуба. Всеки, който е убеден и е стигнал до извода, че тази технология ще работи, ще стане последовател на безоранната технология“, смята Костадин Костадинов.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.