Двойно паднаха борчовете, дадени на колекторите

От 2018-а до 2020-а

Двойно паднаха борчовете, дадени на колекторите

За първото тримесечие на 2021 г. мораториумът качи лошите кредити над 1 млрд. лв.

Двойно - до 741,6 млн. лева, паднаха необслужваните борчове, дадени на колекторските фирми през миналата година спрямо 2018-а, когато те са били 1,418 млрд. лева, сочат данни на Асоциацията за управление на вземания (АУВ), обявени в сряда. За 2019-а сумата е била 832,3 млн. лева. Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, но данните към момента не отразяват обективната картина, посочват от асоциацията.

„Колкото и оптимистични да изглеждат цифрите, истината е, че финансовите предизвикателства предстоят. Отчасти, по-ниските обеми, възложени за събиране се дължат на мораториума на банките. Той даде глътка въздух на клиентите в затруднение, но и отложи проблеми, на които тепърва ще станем свидетели в края на 2021 г. Не са ясни дългосрочните ефекти от него, възможно е

някои домакинства да са неприятно изненадани от по-високите суми

които трябва да платят за кредитите си. Затова правилното управление на парите е много важно за всеки един от нас и е ключово за по-бързото излизане от кризата”, казва Райна Миткова, председател на АУВ.

На пазара на изкупени дългове се наблюдава още по-голямо понижение, посочват още от асоциацията. През цялата 2020 г. те са малко над 507.5 млн. лева, докато през 2019 г. - 1,362 млрд. лева. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 г. е 101 731, докато през 2019 той е двойно по-голям - 208 423.

Картината ще се измени в края на годината и е много важно потребителите и бизнесът да са подготвени, съветват от АУВ. „Според данните на БНБ за първото тримесечие на 2021 г. е образуван нов лош дълг, вследствие на мораториума в размер на над 1 млрд. лв., или 10% от разсрочените задължения.

Става дума за кредитите с просрочие над 180 дни

„Тези задължения няма да изчезнат, напротив, трябва сериозна стратегия как и дали ще могат да се съберат и как това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица големи индустрии бяха напълно затворени, това няма как да не се отрази на първо място на покупателната способност на населението, плащането на данъци и такси от страна на бизнесите, а оттам на цялата икономика”, коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.

Според данни на асоциацията още през 2020 г. много домакинства престанаха да плащат не защото доходите им бяха пострадали, а защото се

страхуваха за бъдещето си и предпочитаха да съхранят тези пари

за по-трудни дни. Но неплащането може само да усложни ситуацията и да се отрази негативно на икономиката, а оттам - на всеки от нас поотделно”, казва Райна Миткова.

„Групата на хората, които изпитват реална невъзможност да плащат, продължава да е най-малка. Настоящата ситуация на несигурност създава предпоставки за някои потребители да се стремят да избегнат погасяването на вземанията си. Част от хората обаче използваха момента, за да предоговорят по-добри условия по кредитите си и точно те ще спечелят в дългосрочен план”, коментира още Лилия Димитрова.

По данни на асоциацията относителното дялово разделение на кредиторите остава без съществени промени, с известни изменения в конкретните стойности. Банките остават като най-големия кредитор

с 44% от стойността на целия обем възложен дълг

Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността на дълга. Третият най-често срещан кредитор са телекомите с дял от 16%.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.