Двойничката на Сюрея - рошава и шашава

Двойничката на Сюрея - рошава и шашава

Имам оправдание. Ако се чална внезапно и сваря на мъжо гъбена супа, обилно гарнирана с магданоз, а той вземе, та забели очи от нея, ще се оправдая със Сюрея. Знаете я, нали? Тази готината мадама от сериала „Завинаги“. Баш нея имам предвид.

Не че съм чак такова хахо, да споделям планове за убийства. Хич даже. Не съм някоя серийна убийца, дето денонощно дипли пъклени планове в ума си как да се отърве от съпруга си. Но ще излъжа, ако с ръка на сърцето ви кажа, че не ми е минавало на ум.

Ето, снощи. Ръката още ми е изтръпнала от стискането на вилицата. Прибра се рано-рано и от вратата ме почна: „Жена, къде са ми гащите“, „Какво ще ям?“, „Прияла ми се е доматена манджичка, ама аз ще си я направя, че ти ще я оплескаш“, „Аман от тия турски сериали, като се заплеснеш в тях, всичко загаряш“...

Научила съм се да го игнорирам. Много помага това и в работата. Вдишваш, издишваш, вдишваш, издишваш. Един серсемин колега имам, като се изкиха, щорите в другия край на стаята треперят. Всичките ми „ковид“ фобии разбутва. След него мия и дезинфекцирам собственоръчно кенефа. И пръхти като кон, когато се смее. Чак хълца. Него съм го турила в средата на списъка, защото не ми е толкова приоритетен, но ако ме хване в цикъл, може да мине напред.

Ако ония момчета от ГДБОП го четат това, да не се връзват. Майтапя се. Не, не се майтапя с това, че те не четат. Примерно ония хорица, дето ги изпонатръшкаха в кв. „Левски“, защото не прочели адреса. Трябва да има някакво обяснение, защото аз му вярвам на Веско Маринов, че „Родната полиция ни пазииии“. То и мъжът ми така казваше, но на четвъртото чаве спрях да му вярвам. Иначе тръгнах да ви се оправдавам, че няма никакъв списък за убиване. Ий, ама така като вляза в обяснителен режим, и нещата излизат изпод контрол. Сега всички вече сте убедени, че съм някаква килърка. А аз съм като Сюрея - мила и добра. Убивам само хлебарки. Но им давам имена преди това.

Знам, че не съм сама, няма нужда да ми викате психиатър. Никой не ме е малтретирал в детството, на никого не си отмъщавам. Но ми е драго някак да се сравнявам със Сюреята. Направо сме си двойнички. И тя като мен – шашава. Иначе визуално нямаме никаква прилика. но като прочетох истината за нея, намерих доста сходни неща, така че съм една рошава Сюрея.

И аз така, като нея, все се опитвам да угодя на свекърва ми. Е, не става. Каквото и да направя, все ме гледа над очилата, сякаш ще ми пише двойка. Като на изпит съм постоянно. Двайсет години сме женени с нейния, още ми няма доверие и не ме е признала, че мога да се грижа за синчето й. Три пъти на ден й се обаждам да я питам за разни неща уж, да не й залипсвам така, че да цъфне у нас да ме наглежда. И пак няма угодия. Още не съм затворила телефона и свекървището вече звъни: „Маме, дърва някой трябва да ми нацепи, че не ме държи кръста. Да дойда у вас, само за зимата? Хем ще гледам децата“.

Те, децата, сами си се гледат. Едно да е, да го дундурка, но те четири станаха, както ви казах, докато ми обясняваше моя, домашния бопаджия, че уж ме пазел.

Всичко мога да му простя, но да не пипа Сюрея. Това ми е радостта на мен, докато опера, огладя, наготвя и проверя домашните. А вчера направи точно това – смени канала, че му било писнало от тия драми. Сменя, сменя, но като дойде време за „Черна любов“, им подава и репликите даже. Уж не обичал турските сериали, ама прочел даже какво става накрая и как умира Кемал Сойдере. Него не го долюбва. Бил зализан и лигав. Фен е на Емир Козджуоулу. Щото бил хитър и се оправял в живота, докато оня балък, другият, всички го предават.

Като ми смени канала и отиде на „Криминалните случаи на Мърдок“, докато си чака Емирчо, аз точно така се почувствах – като предател. Досега нямах пропуск със Сюрея. Полудях, значи, от това посегателство. Още ме държи като се сетя. Нищо че прочетох във фейсбук страницата на сериала какво е станало, а в бг мамата - какво предстои.

Четох тия дни, че истинската Сюрея е шизофреничка. Говоря за онази от документалната книга на психиатърката д-р Гюлсерен Будайъджъоглу “Върни се към живота. Завинаги”, по която е сниман сериалът. Имала душевни травми от детството, но най-много ме впечатли тази част, в която се опитва да угоди на свекървата. Няма шанс, милата. Свекървите са гадини. Докато сама не станеш свекърва, все така мислиш, казваше майка ми. Въртя, сука, нанесе се и тя при снахата, че да наглежда брат ми. При тях е още по-зле, че всички са в две стаи. Майка ми уж при децата стои, но само звъни с оня тревожния тембър, да се оплаква от снахата. „Ела си при мен, викам й“, ама не ще. Нямало да се оправи детето без нея. А детето – на 43. Женено при това.

Та ако и днес като вчера вземе, та стане, моята мърда само на Мърдок ще ми стане. А аз ще съм Сюрея, ама истинската, шизофреничката. И ще си отмъстя и за нея.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.