В Европа са издадени 22 български патента през 2017 г., което е двоен ръст спрямо предходната година. Въпреки това обаче страната е на дъното на класацията по вписани изобретения.

От страните членки на ЕС на първо място е Германия с 18 811 патента, следвана от Франция (7325) и Холандия (7043). Зад нас се нареждат Eстония и Кипър с 19 удостоверения, Латвия (14), съседката ни Румъния (13), Сан Марино (9) и Хърватия с едва 6 патента. До декември тази година одобрените БГ патенти са 8, като основно са иновации в механиката. Един от тях е свързан с монтажа на вентилатор с една или повече бобини. Точният брой на патентите, както и на нашенските кандидатури за изобретения, обаче предстои да бъде уточнен в началото на 2019 г.

Според експерти основната причина да не се регистрират БГ открития в чужбина е, че за регистрация на изобретение у нас се плащат 137 лева, а поддръжката му е 150-200 лева на година. Таксата в Европейския патентен офис (EП0) e 20 000 eвро. Така на практика разликата в таксата за български и европатент е 292 пъти. Това е и една от причините напливът за регистрация на нашенски изобретения зад граница да не е толкова висок. В САЩ пък таксата е 17 000 долара.

Според експерти от родното Патентно ведомство обаче картината не е толкова лоша. Причината е, че у нас за последните 11 месеца са издадени 168 патента за изобретения, което е повече от двоен ръст в сравнение с 2017 г., когато са едва 67. Но регистрираните полезни модели намаляват също наполовина - до 200, през 2018 г. Година по-рано те са били 464. Забавяне се наблюдава и при регистрацията на марки, които през 2018 година са намалели с 1500.

Институтът по роботика към БАН е с най-много патентовани изобретения у нас. Учените ни имат над 160 защитени патенти в областта на роботиката, сензориката и мехатрониката, обясни пред „Монитор“ ръководителят на института акад. Чавдар Руменин. „В нашия институт няма никакви проблеми всеки да патентова резултатите си, защото цената у нас е нищожна.

Трудно е обаче да патентоваме в чужбина. Затова искам да подчертая, че няма български, американски или европейски патент. Щом нещо е патентовано, то е на ниво абсолютна световна новост“, коментира акад. Руменин. Според него ако един учен има европейски патент, то правата ни ще са защитени и в чужбина. „Наш принцип е, че не съществува фундаментален научен резултат, постигнат от учените, който при достатъчно находчивост да не може да бъде доведен до конкретно инженерно-техническо решение и то да бъде защитено с патент. Много хора мислят, че това е нещо, което се случва по определен и ясен алгоритъм. Едва ли не хората смятат, че всеки може да стане изобретател. Но това е божи дар. Според мен Бог обича технологиите, защото в тази сфера изработваме неща, които помагат на хората“, допълни акад. Руменин.

В Европа получаваме най-много патенти за иновации в сферата на инженерството производството на водород, химията и енергийните технологии. Всяка година българите представят нововъведения в дадена сфера, за чието патентоване кандидатстват в Европейския патентен офис (ЕПО). Броят на подадените и на одобрените заявления отбелязва двоен ръст, показа проверка на „Монитор”.

Патентите представляват удостоверение, че дадена фирма притежава права над обект от индустриалната собственост. Патент може да се добие и върху марка, име, лого или друга съществена част от имиджа на една компания. Най-често обект на патентоване са иновации или технологии, които променят драстично начина на работа в дадена сфера и предлагат нов, по-добър метод за функциониране. Всъщност целта даден продукт да се патентова е да се докаже неговият произход и създателят му да може да се разпорежда с неговото разпространение и продажба както намери за добре.

По данни на ЕПО, предоставени на „Монитор”, издадените патенти през 2016 г. са 95 940, а за миналата година са 105 636. За тези 2 години в одобрените български патенти се наблюдава двоен ръст-за 2016-а те са били едва 11, а за следващата година са скочили на 22. Сферите, към които принадлежат одобрените български патенти, са свързани с енергийната и механичната технология, както и с химията. От друга страна не са малко и кандидатурите, свързани с производството на водород. За 2017 година от общо 6 патента, публикувани на страницата на ведомството, 3 са свързани с производство на водород, други - с механика или по-точно със смяната на т.нар. променливи обороти на отделни стъпки. Сред проектите има и такъв за светещи диоди, който указва както начина на производство, така и начина на инсталация.

По отношение на неодобрените проекти от ЕПО поясняват, че в процеса на чакане кандидатите имат правото сами да се откажат от заявката си. „Половината случаи на кандидатури към патентното бюро са точно такива – хората се отказват още в самия процес“, поясниха от организациите за „Монитор“. Според тях случаите на отхвърлени патенти са малко, но фирмите и инвеститорите често се отказват още когато са в по-ранен стадий, тъй като научават, че шансовете за одобрение са ниски. Това става, когато кандидатстващите получат съобщение, с което от организацията им поясняват, че тази година патент може и да не бъде издаден.


РЕКОРД: 42 300 заявления регистрирани в САЩ

В световен мащаб най-голям е броят на заявленията, изпратени от САЩ – за 2016 г. те са били 39 998, а на следващата година са стигнали 42 300, което е ръст от 5,8%. След Щатите в световната класация се нарежда Германия, чиито заявления са се увеличили от 21 012 до 25 190. На трето място е Япония с ръст от 3.5% и общо 21 712 заявления за миналата година.

За 2017-а от страните членки на ЕС на първо място е Германия, следвана от Франция (10 559) и Холандия (7043). България се нарежда на 25-о място с едва 32 изпратени заявления за 2017-а, а за 2016-а – 20.

В топ 25 на кандидатстващите за патенти стоят икономическите гиганти Китай, Южна Корея и САЩ, които предлагат смартфони и оборудване за тях, сочи статистика на организацията. И макар тези корпорации да вземат челните места в класацията, 47% от заявките идват от Европа и едва 4-5% от Азия.

През миналата година броят на големите корпорации, които кандидатстват, се е увеличил от 66% през 2016 г. на 69%. От друга страна това се е отразило на броя на малките и средните предприятия, който е спаднал от 28% на 24%. По отношение на публичните проучвания и на изследванията, провеждани в университетите, пък почти не се наблюдава разлика – 6% за 2016-а и 7% за миналата година.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Петокласниците с 10 учебника по български език (ТЕМАТА)

470 са учебниците и учебните комплекти за учениците от първи до седми клас, които са одобрени от образователното министерство за учебната 2020/2021 г. Това става ясно от списъка с помагалата, публикуван на сайта на ведомството. Учителите избират измежду десетки издателства, по чиито учебници да преподават на своите възпитаници. Докато за някои чужди езици като испанския и италианския се предлага само по един учебник, то вариантите за петокласниците и шестокласниците по български език са 10.

Пожар горя в Световрачене

Пожар горя в късния следобед в софийското село Световачене. Седем коли на пожарната са се борили със стихията, обясниха пред "Монитор" очевидци.

Стартът на тол системата се отлага с месец

Стартът на тол системата се отлага за 27 март. Това стана ясно по време на срещата на премиера Бойко Борисов ,министъра на финансите Владислав Горанов, заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков с превозвачите в Министерския съвет вчера.