Двете билки срещу пролетната умора

Двете билки срещу пролетната умора

Две уникални билки растат по родните земи, въпреки коронавируса. И ако всички сме уморени заради болести и тревоги, именно те ще ни помогнат да се възстановим.

Билката Змийско мляко – Chelidonium majus L., известна още като брадавично цвете, жълтеникав бурен, капикос, кукувично мляко, лишейче, посекливче, росопас, пръшивец, змийска сълза, е от семейство Макови – Papaveraceae. Среща се покрай зидове и огради, в сенчести и каменисти места, из храсталаците и рядко залесените гори из територията на цяла България. Цялото растение при нараняване изпуска жълт сок. Именно тази билка пази от високо кръвно и подагра.

Приготвяне

Използваема част. Надземната част на растението, брана по време на цъфтежа (май-юни). Срок на годност на изсушената билка – 3 години.

Химичен състав. Алкалоиди (хелидонин, хелеритрин, ?-, ? –? омохелидонин, оксихелидонин, протопин и др.), каротин, витамин С, смоли, органични киселини, флавоноиди, сапонини, горчиви вещества и др.

Действие и приложене. Противовъзпалително, противобактериално, спазмолитично, противогъбично, което се дължи основно на съдържащите се в растението алкалоиди. Употребява се при високо кръвно налягане, при мускулни спазми, болки в черния дроб и жлъчните пътища, кожна туберкулоза. В народната медицина се препоръчва при глисти, подагра, затруднено храносмилане, хемороиди, за регулиране на менструацията и др. Външно: пресен сок – за мазане при брадавици, мазоли, папиломи, кондиломи и др.

Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица в 400 мл вода. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.

Внимание! В големи дози билката е отровна. Да не се употребява при епилепсия, гръдна жаба, бронхиален задух, остри заболявания на черния дроб и бъбреците.

 

Простата иглика – Primula veris L. var. officinalis L., също е билка, която се използва при задух, много често срещан напоследък заради коронавируса. Хората я наричат още аглика, егличе, ключанка, кукувичино цвете, петопръст, самодивско цвете, янгуличка, христово цвете. Тя е от семейство Игликови – Primulaceae. Среща се из храсталаците, горите, поляните, до 2000 м надморска височина, из цяла България.

Приготвяне

Използваема част. Цветовете, листата и коренището на растението. Цветовете се берат по време на цъфтенето (март-април), листата – след цъфтежа, а коренището – след узряването на семената. Срок на годност на изсушеното растение – 2 години.

Химичен състав. Надземната част на растението съдържа фенолни гликозиди (примверин и примулаверин), сапонини, флавоноиди, каротин, витамин С, дъбилни вещества (главно катехини), алкохолов волемит, етерично масло, естери на салициловата киселина и др. Подобно съдържание имат корените и коренищата.

Действие и приложение. Отхрачващо, нервноуспокоително, болкоуспокоително. Тези лечебни свойства се дължат на съдържащите се в билката етерично масло, сапонини и гликозиди. Има данни за пикочогонно, потогонно и противовъзпалително действие на игликата. Има полезен ефект при задух, бронхити, кашлица. В народната медицина билката се употребява при главоболие, безсъние, виене на свят, шипове, сърдечна и нервна слабост с треперене, подагра, възпаление на бъбреците и мехура и др.

Употреба. Като отвара – 1 супена лъжица от билката в 0,5 л вода за корените и запарка за цвета и листата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.