Д ве уникални билки растат по родните земи, въпреки коронавируса. И ако всички сме уморени заради болести и тревоги, именно те ще ни помогнат да се възстановим.
Две уникални билки растат по родните земи, въпреки коронавируса. И ако всички сме уморени заради болести и тревоги, именно те ще ни помогнат да се възстановим.
Билката Змийско мляко – Chelidonium majus L., известна още като брадавично цвете, жълтеникав бурен, капикос, кукувично мляко, лишейче, посекливче, росопас, пръшивец, змийска сълза, е от семейство Макови – Papaveraceae. Среща се покрай зидове и огради, в сенчести и каменисти места, из храсталаците и рядко залесените гори из територията на цяла България. Цялото растение при нараняване изпуска жълт сок. Именно тази билка пази от високо кръвно и подагра.
Приготвяне
Използваема част. Надземната част на растението, брана по време на цъфтежа (май-юни). Срок на годност на изсушената билка – 3 години.
Химичен състав. Алкалоиди (хелидонин, хелеритрин, ?-, ? –? омохелидонин, оксихелидонин, протопин и др.), каротин, витамин С, смоли, органични киселини, флавоноиди, сапонини, горчиви вещества и др.
Действие и приложене. Противовъзпалително, противобактериално, спазмолитично, противогъбично, което се дължи основно на съдържащите се в растението алкалоиди. Употребява се при високо кръвно налягане, при мускулни спазми, болки в черния дроб и жлъчните пътища, кожна туберкулоза. В народната медицина се препоръчва при глисти, подагра, затруднено храносмилане, хемороиди, за регулиране на менструацията и др. Външно: пресен сок – за мазане при брадавици, мазоли, папиломи, кондиломи и др.
Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица в 400 мл вода. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! В големи дози билката е отровна. Да не се употребява при епилепсия, гръдна жаба, бронхиален задух, остри заболявания на черния дроб и бъбреците.
Простата иглика – Primula veris L. var. officinalis L., също е билка, която се използва при задух, много често срещан напоследък заради коронавируса. Хората я наричат още аглика, егличе, ключанка, кукувичино цвете, петопръст, самодивско цвете, янгуличка, христово цвете. Тя е от семейство Игликови – Primulaceae. Среща се из храсталаците, горите, поляните, до 2000 м надморска височина, из цяла България.
Приготвяне
Използваема част. Цветовете, листата и коренището на растението. Цветовете се берат по време на цъфтенето (март-април), листата – след цъфтежа, а коренището – след узряването на семената. Срок на годност на изсушеното растение – 2 години.
Химичен състав. Надземната част на растението съдържа фенолни гликозиди (примверин и примулаверин), сапонини, флавоноиди, каротин, витамин С, дъбилни вещества (главно катехини), алкохолов волемит, етерично масло, естери на салициловата киселина и др. Подобно съдържание имат корените и коренищата.
Действие и приложение. Отхрачващо, нервноуспокоително, болкоуспокоително. Тези лечебни свойства се дължат на съдържащите се в билката етерично масло, сапонини и гликозиди. Има данни за пикочогонно, потогонно и противовъзпалително действие на игликата. Има полезен ефект при задух, бронхити, кашлица. В народната медицина билката се употребява при главоболие, безсъние, виене на свят, шипове, сърдечна и нервна слабост с треперене, подагра, възпаление на бъбреците и мехура и др.
Употреба. Като отвара – 1 супена лъжица от билката в 0,5 л вода за корените и запарка за цвета и листата.
Монитор
