Две от три риби на трапезата ни вносни

Две от три риби на трапезата ни вносни

Ядем хек и скумрия от Норвегия, сафридът и лавракът – гръцки и турски

Само 32% от рибата и морските деликатеси на пазара у нас са с български произход. Останалите 68 на сто се доставят охладени или замразени от други страни по света. 

Най-често рибните продукти идват у нас от Норвегия, Исландия, Гърция и Турция, но има внос и от други страни като Аржентина, Китай и Виетнам, показват данни от изследване, представено неотдавна. С изключение на калкана, трицоната, каята (попчетата) и барбуната, както и сладководните шаран, толстолоб, пъстърва, сом и сулка, повечето от рибата е основно внос от Гърция, Турция и Норвегия

Сафридът, ципурата и лавракът идват от южните ни съседи, а хекът и скумрията – главно от Норвегия. От Латвия и Скандинавието идва и сьомгата, а от далечен Виетнам внасяме екзотичния пангасиус. От Гърция пък се снабдяваме още с калмарите и октоподът. Това е така, защото Средиземно море е далеч по-богато на риба от нашето Черно море.

„Ако сравните улова през 50-те, 70-те и 90-те години, ще видите, че рибата у нас наистина намалява. Много са причините за това, но най вече промяната на миграционните пътища, но и на климата. Дъждовете, топлите зими, вятърът, силата на теченията, дори слънчевата светлина оказват влияние върху рибата и храната й. Всичко е обвързано, затова се нарича екосистема“, обясни пред „Монитор“ доц. Виолин Райков от Института по океанология във Варна. Миграцията за всеки вид обаче е различна. Пътят на рибата е предимно през турския бряг. Хамсията например се движи през Анадола, като малка част достига до нашите брегове при размножаване.

Част от миграционния път на сафрида пък е Мраморно море. Мигрира и на различно разстояние от брега. Малките сафридчета понякога дори навлизат в устията на реките за отхранване.

„Особено в началото на годината морето ни е изключително бедно на риба. Освен местните видове като цаца (трицона) или калкан, които са котирани и ги има целогодишно, няма голям избор. Има барбуна, но тя не е много атрактивна на нашия пазар и не е много позната като вид. Изнася се предимно навън, като уловът достига до около 600 тона на година“, обясни още доц. Райков. Той уточни и че не винаги миграциите са близо до брега и затова рибарите нямат улов. Обикновено се ловят и най-едрите екземпляри, които са най-възрастни и уязвими. Заради това след години рибата става по-дребна. Затова било необходимо и да се проследят запасите и да се види какво е новото поколение от даден вид. Така например сафридът и карагьозът, които сега осъществяват миграция, са дребни. Така поколенията се редуват. Дори цацата по ресторантите е маломерна. "Наскоро си поръчах в един ресторант и рибката в чинията ми беше максимум 6 см. Явно рибарите ловят съвсем младите екземпляри, защото те са в плитките води. Но това е нелегално“, обясни доц. Райков.

„Наистина рибата у нас намалява. И тази тенденция не се отнася само за Черно море, но и за реките и езерата. Скумрията я няма от повече от 20 години. Друг е въпросът, че казваме дунавска скумрия на карагьоза“, коментира и Румил Лачев, който е главен експерт в Български ловно-рибарски съюз. Според него обаче основната причина за намаляване на рибата у нас е безстопанствеността. Добър улов имало предимно при сладководните видове, най вече при сома. Той ставал все по-атрактивен за любителски риболов.

В момента прясната морска риба, която се предлага по курортите ни, идва основно от борси в Солун и Кавала, обясняват още търговците. Има и риба, която изминава пътя до нас от Испания, Скандинавието, от Азия и дори от Южна Америка. Обяснението е, че, от една страна, рибните ресурси в Черно море не са в състояние да задоволят търсенето на българския пазар, а от друга, вносът на някои видове риба е по-изгоден от търговска гледна точка. В Гърция търговията с риба е изключително доходоносен и затова добре организиран бизнес, при който ципурата, лавракът, сьомгата и кефалът се отглеждат в специално изградени ферми, т.нар. садкови стопанства, разположени по крайбрежието, от които се вадят големи количества риба. Отделно тамошните рибари всекидневно вадят мрежи с октоподи, калмари и морския език, заргана, сардела, барбуна, глоса и миксинария, както и скумрия, мурмур, колиос, лефер, кефал, лаврак, саргус и ципура.

Бг гемиите за акула в Румъния

През последните години в нашите води намалява и акулата като вид. Затова рибарите ни предпочитали да я ловят в Румъния и дори в Грузия.

„Този вид риба присъства все по-рядко в улова. Миналата година е хваната много малко акула в наши води. Доколкото знам уловът през 2016 година е бил 123 тона. Затова и рибарите ни предпочитат да я ловят в Румъния. Имаме такова право, защото става дума за общоевропейски води“, коментира доц. Виолин Райков. Той уточни обаче, че този улов е трудоемък.

5000 тона годишно е уловът на рапани

Около 4000-5000 тона е уловът на рапани през миналата година. Това обясни пред „Монитор“ доц. Виолин Райков. Той се лови интензивно от 1992 година насам и поради тази причина намалява.

„Той живее до определена дълбочина. Може да се лови само в ограничена ивица. Като размери също вече е по-дребен, но това е ефектът на риболова, защото няма време да порасне. В Румъния пък започнаха да ловят рапани преди няколко години и там ситуацията е като нас преди 15 години.

Подробности четете в хартиеното издание на "Монитор"!

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.