Две Нобелови награди за литература за 2018 г. и 2019  г. - за полякиня и австриец
4

Две Нобелови награди за литература за 2018 г. и 2019 г. - за полякиня и австриец

За първи път в историята на Нобеловите награди бяха присъдени два приза в една календарна година. Полякинята Олга Токарчук бе наградена за 2018 г., а австриецът Петер Хандке спечели тазгодишната награда. Паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро). През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда заради секс скандал в комитета, който избира победителя.

Наградата на Токарчук е присъдена за "повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот, обоснова се Шведската академия. Призът за Хандке е обоснован с думите „въздействащо творчество, което с езикова изобретателност изследва периферията и спецификите на човешкия опит".

Токарчук е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“.

Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.

Тя е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.

Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.

През 2018 г. английският превод на романа й Бегуни получава наградата „Букър“.

Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

Петер Хандке е австрийски белетрист, поет и драматург. Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература. Наред с изявите си в различни жанрове той създава и множество белетристични произведения, които му спечелват име на необикновен разказвач.

Още през 1966 г. двадесет и четири годишният автор на романа „Стършелите“ привлича върху себе си вниманието на читателите и критиката. Следват повестите и романите „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972), „Нещастие без ропот“, „Когато желанието още помагаше“, „Часът на истинското усещане“ и сред тях особено значимата повест „Левачката“ (1976). Той е известен и с подкрепата си за Слободан Милошевич.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.