Мамо-о-о, Лора ме бие-е-е-е! Така ме посреща 5-годишният ми син на площадката след работа. Няма "здрасти", няма нещо друго - а "Лора ме бие-е-е-е!" Поглеждам към мъжа ми, даже се втренчвам в него, опитвайки се да установя колко точно квадратен вид е придобила главата му след втория час на забава и трайни ли ще са последствията от тази деформация.

Мамо, Лора ме бие-е-е-е!, подхваща пак Детето. "Бий я и ти!"- иде ми да отговоря, защото тоя филм вече трети ден го гледаме, ама я обичам. Моето обичам повече все пак, но по принцип имам намерение да отгледам пацифист, затова премълчавам всички индиански мъчения, които в този момент ми идват наум и подхващам разговор. Първо с плачещия, а вече уж голям мъж, после ще се разправям и с насилницата.

-Какво стана този път, защо те бие? 

- Нищо! Само искам да й взема топчето, но тя не ми го дава.

- Топчето е нейно и не е длъжна да го дава. Ако откаже, трябва да уважиш желанието й. Вчера ти също не й даде твоя пес патрул...

- Не "пез" патрул, а "без" патрул!

-Казва се "пес".

- Добре: Пез... Но тя, като не й дадох БЕЗ патрула, не ме уважи, а ме ощипа...

Тук поемам дълбоко дъх, за да спечеля няколко секунди, в които да обмисля как точно да продължа този важен разговор. С въпросите за уважението, чуждите желания и имущества ще се справя, ама как точно да го подготвя, че тепърва ще се сблъсква с портиворечащото на всякаква логика женско поведение. Щото сигурно в живота си ще срещне много девойки, които няма да го „уважават“. Първата ще го щипе с едната ръка, докато му изяжда бисквитите с другата. Следващата ще иска да я заведе на кино, но ще го зареже, за да отиде с друг на дискотека. После ще срещне някоя блондинка, която ще му се цупи три дни и половина заради жълтите рози, понеже най-много от всичко на света обичала лалета. Той обаче дори не си направил труда да разбере тази важна подробност за нейната личност вече цели два месеца, откакто са заедно, а всъщност това било изключително показателно за неговото отношение към Нея. И ей така - съвсем неусетно моят прекрасен син ще започне да върти всяка събота прахосмукачката, а след това ще простира припряно дрехите на детето, което го пришпорва да го изведе навън да ритат, да играят на криеница и да се прави на шимпанзе, за да е щастливо хлапето. През това време последната кифла, на чийто пръст ще е поставил диамант, а после и халка от бяло, жълто и розово злато, но с три диамантчета, ще е на плаж с останалите „звезди“ от компанията й. Естествено преди да тръгне за басейна ще го е одрусала здраво за крем, тоник и серум за преди слънце, за след слънце, за лице, за крака и каквото там друго се е сетила, без да броим новия бански костюм, педикюра и бронзанта, старателно напръскан върху всичките и 165 сантиметра в най-скъпото студио на „Витошка“, за да не е твърде бяла на плажа. Естествено и за изкуствените мигли, които са толкова дълги, че сякаш е искала специално да осигури сянка за очите си, докато е край басейна... 

Мамо-о-о - прекъсва ме отново Детето, точно когато започвам да мечтая да се ожени за някоя възпълничка загубенячка, която ще му чисти, пере и готви с цялата любов на света и само от време на време с леко повишен тон ще пита – „Аз слугиня ли съм в тая къща?!“. Е, явно даже и да помечтая за такава кандидат-снаха няма да имам възможност. 

-Да?- отговарям.

-Гого ми каза: „да те сгази „Волга“, и после ме удари в корема и падна-а-а-х.

-Гого дори не е виждал „Волга“... а ти какво направи като те удари?

- Станах, изтупах се и избягах.

В този момент забравям завинаги амбицията за син-пацифист и всички досегашни повели за мирно поведение. Не стига момичешкия бой, а и на момчетата боксова круша ще става! Така де, ако сега позволява да го шамаросват, утре сигурно ще търпи да го мачкат. Единствената разлика ще е, че в зряла възраст след като се „изтупа“ няма да тича, а ще отиде бавно до ъгъла на стаята. Затова, с леко почервенели бузи от яд, че всяко агресорчче на площадката го пердаши където успее да го приклещи, започвам да давам на клетника наставления за отбрана:

-Виж сега, когато някой те удари трябва да се защитаваш. Първо опитай да му обясниш, че боят не е хубаво нещо. Ако обаче те удари втори път – отвръщаш, удряш го и ти. Трябва да се защитаваш, нали?

-Добре, следващия път когато ме удари, ще се защитя страхотно добре, заявява Марти с такава увереност, че ако имаше наблизо маса най-вероятно щеше да тропне по нея, за да демонстрира готовността си за качествена самоотбрана. Пет минути по-късно обаче пристига отново ревящ. От очите му се ронят гигантски сълзи, а от носа застрашително се стича прозрачна течност, който тъкмо преди да успея да кажа каквото и да било, е избърсана с ръкава на новата блуза. Реве неутешимо и гледа през полузапотените си очила все едно току-що е изпуснал на асфалта последния на планетата сладолед.

Какво има - гушкам го аз, опитвайки се да го успокоя.

-Гого пак ме удари...

-А ти какво направи, защити ли се?

-Забравих, но следващия път ще се защитя....

Добре, мамо – отговарям аз и нежно бърша сълзите на момчето ми. Не мога нито зорлем да го направя биткаджия, нито да му гарантирам  щастие. Ще изяде някой друг шамар, докато намери неговите приятели, които вероятно някой ден с готовност ще му подадат ръка и в два през нощта. Ще страда тихо с разбито сърце след многото любовни приключения, които със сигурност му предстоят -с кифли, кроасани и чудесни момичета. В това ще се справи и без мама. Мама трябва да измисли как да не се превърне в „проклетото свекървище".

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проектът Байконур

Здравейте, аз не съм Лудото майче и изобщо не знам какво правя в тази рубрика!

Но от групата за взаимопомощ в редакцията, незнайно защо, ме приобщиха към секцията изтерясали жени с малки деца, които изписват една мастилница за преживелиците си на море с децата, на площадката с децата, на ресторант с децата.

Ах, тези нови, политкоректни деца!

Лято е. Разни хора лежат на някой ракитен шезлонг на плажа, държат коктейл и се снимат за Фейсбука. Други се потят в офиса и стръвно зачертават дните на календара до предстоящата отпуска.

Само аз – Лудото ви майче искам да легна под трамвая на Графа и да си остана там завинаги. Защото ако за сингъл лейдита лятото е време за флирт и жежки преживявания, то моят майчин г*з се пържи не на плажния бар, а редом до малкия първокласник, който има да чете нещо като каталога на Народната библиотека за лятото.

Госпожо, детето ще удуши кучето (или защо е по-добре да вземете тамагочи)

Госпожо, детето ще удуши кучето.... Гласът на сервитьорката ми прекъсва глътката на средата. Заслужавам си розето, по дяволите! И спокойствието си заслужавам. Събота е, цяла седмица съм се трепала между компютъра и детската градина и сега най-сетне съм се добрала до дозата животоспасяваща течност.