Духът на Халите - историята на столичното Покрито тържище
5

Духът на Халите - историята на столичното Покрито тържище

От векове на това място се пресичат най-важните търговски артерии на София

„Новобългарският престолен град се сподоби с още една монументална сграда от твърде значителен характер. Това е Покритото тържище, или тъй нареченото, кой знае по чия прищявка, с немската дума: Хали“.

Така през 1911-а тогавашната столична преса със силно вълнение започва описанието на едно от най-големите събития за софиянци в началото на 20-и век – откриването на първия съвременен покрит пазар за месни и млечни продукти, риба и зеленчуци. И граждани, и селяни от цяла България се стичат, за да видят с очите си невъобразимото за тези години здание, което постепенно трябва да им придаде така желаното самочувствие на жители на Стария континент и което според сп. „Съвременна илюстрация“„по външния си изглед, тъй и по своите размери и по модерното си вътрешно разпределение, съперничи и дори надминава много европейски тържища от тоя род“.


Основните камъни

на този монументален за тогавашна София обект били положени през 1906 г. Всъщност думата „камък“ тук е точно на мястото си, защото, както подчертават авторите на същата статия, сградата е„построена само от камък и желязо“.Макар стартът й да е започнат по плана на френския архитект Леон Буржоа, и до днес постройката е известна като творение на архитект Наум Торбов, който столичани с любов наричат „баща на Халите“.

Той започва работа през 1909 г., след като печели конкурса с красивия си проект, прекрасно съчетаващ два архитектурни стила – неовизантика и сецесион, който е доста предпочитан в столицата по това време.

И до днес можем да видим, че фасадите са много богати на каменна пластика и други елементи на архитектурно-художествен синтез. Забележителният централен вход с герба на София пък е дело на „каменоделеца на Стара София“ – Георги Киселинчев, който е автор на някои от най-известните каменни скулптури и фасади в столицата. Строежът възлиза на 1 500 000 тогавашни лева и заради великолепната архитектура и майсторството както на Киселинчев, така и на Наум Торбов, Халите бързо се превръщат в любима емблема на София и през 1955 г. сградата получава статут на паметник на културата от национално значение.

Действително


за хората тогава те изглеждали като истински храм

както отвън, така и отвътре – таванът бил с невероятна конструкция, без подпорни колони, изграден на принципа на витите мостове. Светлината от огромните прозорци пък озарявала с лъчите си цялото помещение и му придавала допълнителен простор и свежест. Мястото, на което тогавашните управници на София избират да издигнат този голям градски покрит пазар, същосъвсем не било случайно. Именно в тази част на столицата винаги е царяло голямо оживление и занаятчийски дух. Исторически тук се пресичат както главните транспортни, така и най-важните търговски артерии на столицата – бул. "Мария Луиза", бул. "Дондуков", ул. "Екзарх Йосиф", ул. "Пиротска", а също и началото на несъществуващата днес потънала в романтична носталгия улица "Търговска".

В непосредствена близост до това място, преди да бъде издигната монументалната бляскава сграда на Централните софийски хали, се осъществявал и петъчният пазар, известен като Женския пазар. „Пред женската баня, там гдето са днес халите, имаше голям мегдан, на който ставаше петъчният пазар.Тук селянки от околността със своите пъстри носии и накити, със своите огърлици и пендари, с преплетени в косите си разни монети, а момите с глави обкичени с паунови пера и други украшения, предлагаха в изобилие масло по 10 гроша, кокошки по 4 гроша, гъски по 10 гроша. И при тези низки цени пазарлъците бяха безкрайни. Най-многобройни клиентки бяха чехкините и виенчанките, които се връщаха с препълнени панери. Софиянци и тогава живееха със сметка и економии. Приказни времена!…“, пише и Георги Каназирски-Венир в спомените си.

Точно при сегашната сграда пък се издигала и прочутата Касапска чаршия, откъдето столичани се снабдявали с месни продукти. А малко преди да бъдат издигнати Халите, за кратко тук


бил разположен и известният дървен цирк театър "България"

където кипял бурен вариететен и социален живот. Освен театрални и циркови спектакли вътре понякога организирали политически събрания и вечеринки. А за известно време на това ключово място се помещавал и първият киноекран в София, но след няколко години бараката изгаряла при пожар.

Енергичността на мястото обаче съвсем не се изгубила и след 1909-а се пренесла на територията на Халите. При откриването на покритото софийско тържище в него имало близо 170 продавници, от които 88 са за месо. Изобилствали зеленчуковите сергии, касапските вътрешни дюкянчета, на които на 3-метрови метални прътове висели одрани цели животни – телета, агнета, зайци, дори сърни и елени, с претрупаните рибарски сергии, където лежали омари, октоподи, змиорки, с плетените кошници, пълни с живи раци и какво ли още не. Стоката се зареждала сутрин в 6 ч, магазините отваряли в 7, затваряли за няколко часа следобед и в 5 ч пак започвали работа. Търговията продължавала чак до 8-9 ч вечерта, а вътре царяла песента на надвикващите се търговци и вечно пазарящите се клиенти. Любопитно е обаче, че тогава тук идвали предимно мъже, а да се види жена било рядкост.

И въпреки изобилието от стоки и архитектурното изящество онова, от което старите софиянци били най-силно впечатлени, бил „образцовият порядък във всяко отношение”, най-вече по отношение на безупречна хигиена. Причината за това е, че в онези времена условията за съхраняване на стоката в най-общия случай били под всякаква критика, тъй като на откритите пазари липсвало хладилно помещение, а мухите и хлебарките били истински бич за продуктите. В Халите обаче всеки ден карали прясно месо, което, ако не се продадяло до края на деня, се изхвърляло, а в сутерена на модерната сграда от 3200 кв. м площ била инсталирана


първата в България машина за изкуствен лед

За съжаление в годините след Втората световна война този разкош постепенно започнал да се изпарява. В следвоенната сиромашия се продавали само български плодове и зеленчуци, тук-таме юфка и вносни консерви със съмнителни надписи. Стига се дотам, че през социализма Халите се превръщат в обикновен магазин и дори сменят името им на Гастроном №1 на най-голямата московска бакалница по онова време. Затворени през 1988 година за реконструкция и обновление, те биват открити отново чак в началото на новия век.

Така въпреки промените през годините мястото запазва търговския си нюх и дори някак успява да оцелее и през бомбардировките от Втората световна, сринали половината център. За да се стигне до днешна дата, когато един от символите на София от зората на 20-и век е възможно да бъде превърнат в... хипермаркет "Кауфланд". Какво ще се случи, тепърва предстои да разберем. Ако сте прочели този текст до края му обаче, ще сте сигурни в едно – приемането на едно такова решение по всяка вероятност ще заличи онзи старософиянски занаятчийски дух, който още носи това място. А и целият квартал около него...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.