Н ационалната галерия представя в „Квадрат 500“ изложба абстрактна живопис на художника Атанас Парушев. Вернисажът за откриването ще е в четвъртък от 17.00 до 20.00 ч. при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп. Произведениятa в експозицията, чийто куратор е Яна Братанова, са подбрани лично от автора според степента на тяхното съучастие като отделни гласове, влизащи в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността свят.
Националната галерия представя в „Квадрат 500“ изложба абстрактна живопис на художника Атанас Парушев. Вернисажът за откриването ще е в четвъртък от 17.00 до 20.00 ч. при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп. Произведениятa в експозицията, чийто куратор е Яна Братанова, са подбрани лично от автора според степента на тяхното съучастие като отделни гласове, влизащи в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността свят.
Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация, напомнящи за „Великото нищо“ (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите. Изградени от много материя – бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника, така че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали „духовни картини“.
Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия. В средата и края на 80-те години на ХХ век той създава серия от работи – свидетелства на почит към неговите първи „учители“ в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж. „Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди, и то преди да може да изгражда разкази, метафори, символи“, разсъждава художникът.
През 1990-а Атанас Парушев назовава една от творбите си „Черга“. С нея бележи началото на цикъл от ритмично-геометрични композиции, които работи до 2001-ва. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзката между земното, човешкото и небесното. „Пътят нагоре към чистото екстазно познание и преживяване е по-директен, по-ясен, по-кратък с помощта на мистичното преживяване в абстрактното рисуване, както мистицизма в християнството, дзен в будизма или суфи в исляма“, казва авторът. И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят състрадание – според него най-висшия морал, липсата на егоизъм, самодоволство, простащина и нетолерантност.
Монитор
