Проф. дтн Христо Белоев: Трябва да си зададем въпроса накъде в образованието след пандемията

Проф. дтн Христо Белоев: Трябва да си зададем въпроса накъде в образованието след пандемията

Младото поколение едва ли ще ни прости, ако го учим така, както са учили родителите му

- Младото поколение едва ли ще ни прости, ако го учим така, както са учили родителите му

- Дарили сме над 2000 шлема на 35 болници, казва в интервю пред "Монитор" ректорът на Русенския университет 

- Проф. Белоев, когато на 13 март страната влезе в извънредно положение, а висшите ни училища бяха изправени пред непозната до момента ситуация, Русенският университет обяви, че е изцяло подготвен да продължи учебния си процес дигитално. Как стана това?

-  Това се дължи на подготовката, която имахме с използването на електронната платформа e-Learning Shell, разработена от Центъра за иновационни образователни технологии и Центъра за дистанционно обучение. Тя започна да се прави по европроект преди около 20 години и през цялото това време сме я изпълвали със съдържание. В други висши училища също е имало подобни проекти, но в Русенския университет платформата е доста добре изградена и към днешна дата на нея имаме публикувани близо 34 000 учебни ресурса – лекции, упражнения, тестове за проверка на знанията, по над 1500 дисциплини. За няколко седмици успяхме да я обогатим с още 300 дисциплини, като достигнахме до 95 процента осигуреност с учебен материал.

Веднага след обявяване на извънредното положение и необходимостта от онлайн обучение пребазирахме системата, тъй като чрез e-Learning Shell можехме да водим асинхронно обучение, при което студентът ползва материалите в удобно за него време, но не и синхронно, когато процесът трябва да се случва в реално време във виртуална зала. Трябваха ни само няколко дни, за да пренастроим системата. Базирахме на два наши сървъра BigBlueButton платформата и така успяваме да водим синхронно обучение. Към асинхронното неприсъствено обучение включихме и други платформи и всички възможни начини за комуникация чрез социалните мрежи и електронната поща. Изградихме и система за ежеседмично отчитане на натоварването на преподавателите, за да осигурим контрол върху учебната дейност. В един отчет те попълват какви лекции, упражнения, с колко студенти от кой курс и специалност са водили, а в друг - дейностите, които са извършили. Мога да кажа, че учебният процес при нас върви на 100 процента нормално и не поставяме под никакво съмнение завършването на учебната година. Имаме разработени процедури за провеждане на изпити, дипломни защити и държавни изпити във виртуална среда. Онлайн провеждаме и академични, ректорски, факултетни и катедрени съвети, а преди дни - и общо събрание с участието на 215 от общо 250 членове.

- А „бягат“ ли студентите от лекции и упражнения при новата обстановка?

 - Именно заради отговорността не само на нашите преподаватели, а и на студентите ни, ние не поставяме под съмнение завършването на учебната година. Активността на студентите сега е много по-висока, отколкото при традиционния начин на преподаване, и за нас това бе изненада. В първата седмица на онлайн обучението се включиха около 30-40 процента от тях, а във втората – над 95 на сто, като в някои специалности посещаемостта достигна 100 процента. По всичко личи, че на младите хора им е интересна тази форма на преподаване.

- „Класиците“ в образованието обаче никога не биха одобрили липсата на живия контакт, а и така може да се завърши университет, без да се посещава физически. Какви все пак са слабите страни на обучението във виртуална среда?

 - Изцяло дигитално обучение е абсолютна грешка. Твърдя го като ректор на университет, който винаги е бил пионер в дигитализацията на образованието и новите форми на обучение. Да се завърши висше образование, без да се посещава университет, е някаква илюзия, поне на този етап. Реалното присъствие на учебни занятия дава пълнота на процеса. Студентите работят заедно, имат възможност да коментират помежду си, да водят социален живот, да посещават различни допълнителни форми на обучение – професионални, спортни клубове, да се включват в колективи по проектната дейност на университета. Това по никакъв начин не може да се случи в онлайн среда.

- Казвате, че дигиталното обучение ангажира вниманието на студентите повече, отколкото традиционният начин на преподаване. Как ще се възползвате от този извод след пандемията, когато всичко се върне постарому?

- Тогава ще възникне един много сериозен въпрос: Накъде в образованието след пандемията? Каква комбинация от традиционно и дигитално обучение да предложим, за да направим учебния процес по-интересен за студентите и да задържим вниманието им? Младото поколение едва ли ще ни прости, ако продължим да го учим така, както са учили родителите му. Китайските йероглифи за думата „криза“ имат две значения – „опасност“ и „възможност“. И нашата образователна система наистина превърна опасността във възможност. От настоящата ситуация ние извлякохме опит, който ще ни помогне да построим по нов начин учебния процес и той да е съчетание между реално присъствие в залите и правилно дозирано онлайн преподаване съобразно изучавания предмет. Какво имам предвид? Да вземем например математиката. Тук би следвало да се придържаме към по-класическите методи и в по-малка степен да допълваме с дигиталните. При други дисциплини обаче, като техническите, онлайн формите може да са по-застъпени, но в никакъв случай не трябва да са 100 процента. Както вече казах, това ще е абсолютна грешка, но сега, в ситуацията на извънредно положение, ние просто нямаме друг шанс.

- При обучението в кои специалности сте най-затруднени в момента?

-   В специалностите „Акушерка“ и „Медицинска сестра“ в направлението „Здравни грижи“. Учебният процес може да бъде проведен с лекции и някои упражнения, но практиката в болнични заведения, която заема 50 процента от програмата, не може да стане онлайн. Много от тези студенти по време на обучението работят в клиники и това може да им се признае за практика. На останалите обаче ще се възложат практически дейности по конкретен учебен план през лятото или следващия семестър. Тези специалисти ще работят с болни хора и пропуски са недопустими, а Русенският университет не прави компромиси с обучението и подготовката на студентите.

- Вече проведохте и над 20 онлайн изпита със задочници. Как на практика протичат те и как се осъществява контролът?

- Разработили сме процедура за синхронно провеждане на изпити, при която един преподавател изпитва до 15 студенти. Необходимо е студентът да има лаптоп или компютър с камера и микрофон, за да може във всеки един момент да се извършва комуникация. Преподавателят вижда студентите на екрана и ги наблюдава. Не е необходимо те да се легитимират, защото той ги познава. Изпитът може да е тест, като програмите позволяват генериране по такъв начин, че въпросите да са разбъркани. Така всеки студент ще получи едни и същи въпроси, но подредени различно, а това не позволява подсказване. Преподавателят оценява на момента и студентът получава резултата си. Другият начин на онлайн изпитване е чрез задаване на задачи. Студентът развива първата задача, снима я с телефона си и я изпраща на преподавателя. След това се пристъпва към втората и така до четвъртата задача. Преподавателят през цялото време наблюдава студентите на екрана и вижда всеки какво върши, все едно, че е в зала. Изпитът може да се проведе и чрез задаване на въпроси и получаване на отговор. Преподавателят решава как да се проведе изпитването и той носи отговорност. Системата вече е отработена и ние сме убедени, че функционира правилно и няма възможност за манипулиране. Имаме готовност, ако извънредното положение продължи, редовната сесия на нашите студенти, която започва от 18 май, да бъде проведена онлайн.

- А как се провеждат във виртуална среда в реално време кандидатстудентските изпити? Завършилите висше образование през социализма, а и не само, вероятно ще кажат, че това не е никакво състезание.

- Проведохме вече предварителни кандидатстудентски изпити на три дати – 11, 12 и 14 април. Кандидатите се записват в определени виртуални учебни зали, като всяка може да допусне 15 души. След като тази зала се „напълни“, се отваря втора. Спазват се определени стъпки, като първата от тях е запълването на залите. В деня на самия изпит, когато вече се отваря системата, всеки един от кандидатите се легитимира с личната си карта и разпечатаната справка, с която е кандидатствал онлайн и е бил допуснат. Кандидатът получава на компютъра си теста, генериран от програмата, и отговаря на компютъра си. След като е готов, може да провери и да извърши поправка и после да финализира работата си. По точките, които е събрал, получава съответната оценка веднага.

- Имаше ли притеснени кандидат-студенти от новия начин на провеждане на изпита?

- Не бих казал, защото младите хора са от дигиталното поколение. Онлайн изпитът не се различава съществено от традиционния в зала. Разликата е, че когато кандидатът дойде в университета, получава въпросите на хартия. В два отделни плика с един и същ номер ги предава, за да има анонимност, като след това една комисия проверява работите, а друга разкрива анонимността. Сега тези въпроси не се получават на хартия, а на екрана, и кандидатът ги попълва на компютъра, като кликва на отговора, което за мен е едно и също. При онлайн изпита дори е още по-лесно, защото при финализиране на работата точките излизат автоматично, оценката също и никой не може да се намеси.

- Ако до кандидата все пак стои някой, който владее материята и е извън зрителното поле на квестора, не е ли възможно подсказване? Има сякаш някакви вратички.

- Във всяка виртуална зала има 15 кандидати, които се наблюдават от двама квестори. И най-малкото отклоняване на погледа се забелязва и квесторът може да реши кандидатът да бъде елиминиран. Ако спре звука или камерата си, отпада директно. Освен това не е възможно да се влезе в системата от друг компютър. Много добре протичат кандидатстудентските изпити, неочаквано добре.

- Имаше ли отстранени на тези първи три дати?

- Двама души отпаднаха заради изключване на звука и камерата.

- Още в началото на извънредното положение Русенският университет започна изработването на медицински шлемове. Колко сте дарили до момента?

- Над 2000 шлема сме дарили на 35 болници в страната, на общопрактикуващи лекари, стоматолози, на РЗИ, общината, полицията и много други структури. В първите дни произвеждахме по около 40 шлема дневно и достигнахме до 120. Участват 16 колеги от университета, които работят напълно безвъзмездно по 12 часа на ден.

 

Визитка:

Роден е на 15 август 1958 г.

Завършва Русенския университет (тогава ВИМЕСС) през 1984 г.

2007 г. е избран за ректор на Русенския университет

2011 г. е избран за президент на Конфедерацията на ректорите на университетите от дунавските страни

2014 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките

2015 г. е избран за председател на Общинския съвет в Русе

Доктор хонорис кауза на 10 чуждестранни университета

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.