З наете ли от кой пипер става най-хубавата лютеница, тази, която е с мекия, портокалов цвят, дето вие българите много я обичате и при вас се продава като айвар?
Знаете ли от кой пипер става най-хубавата лютеница, тази, която е с мекия, портокалов цвят, дето вие българите много я обичате и при вас се продава като айвар?
От прилепската капия, която се бере през октомври. Ето това разказва с въодушевление Рубин Трпкоски, с когото се запознаваме в мрежата. Той е земеделец от района на Прилеп, Северна Македония, а неговото семейство отглежда пипер върху 50 дка, домати върху 5 дка, но се грижи и за ниви със зърнени култури. Те са баща, майка и двама братя. Казват се Йонче, Горица, Рубин и Оливер.
Разсадите започват да се приготвят през март. Семената се сеят под фолио в оранжерия. След това от 1 до 15 май се разсаждат на полето. През септември са първите реколти с червени чушки, докато падне сланата. Фермерите си правят лютеницата за дома от последната реколта, защото не им стига времето от полска работа да готвят в ранната есен.
Оказва се също, че част от техния пипер е
особено популярен в България
Това са едрите, по-големи от човешка длан тлъсти, червени чушки-капия, които ние българите си купуваме за хубава лютеница или просто да си изпечем за вкусна салата.
"Знам, яз колко много българите обичате пипер. Идвал съм много пъти во София и къде ли не из България. Вие го ядете най-много от всички народи на Балканите", смее се от сърце Рубин. Лека-полека ми разказва за чудния пипер, който стотици семейства отглежда в селата на неговата родна Пелагония, където се твърди, че е хамбарът на Северна Македония.
Ето как изглежда семейната история на Трпкоски през очите на Рубин. Фамилията се занимава с градинарство, откакто се помни. Бащата Йонче е безспорният професионалист отглеждането на зеленчуци. Неговият баща пък е бил абсолютен перфекционист, искал е всичко да бъде под конец.
Той си е говорил с растенията по свой си начин
като влезе при тях и нещо им шептеше, спомня си детството Рубин и добавя: "Той ни научи да ги обичаме".
Днес бащата Йонче основно дава указания, защото има проблем с очите. Майката Горица е енергична жена, която знае всички тайни на градинарството, а също така как се прави вкусен айвар-лютеница. Още по-важно е, че като влязат в нивите, тя първо отправя молитва към Бога и после вдига ръка да благослови растенията. Така ти като ги благославяш и те ти се отблагодаряват със същото, а и хората после усещат добрата им сила. "Не мога да си помисля, че ще работя нещо друго. Това си го искам", абсолютно убеден е Рубин. От разказа му става ясно, че хората в прилепския район са много честни и предани на земеделието. Това са чисти хора, те няма да излъжат, казва фермерът
Семейството от 20 г. обработва площите с наем към държавата. Получава и държавни субсидии, които възлизат на 1000 лв. на ха. Също така вземат и 15 ст. на килограм продадени на местни фабрики зеленчуци. В Северна Македония има 20 за ппроизводство на айвар. Помощите бяха много повече преди няколко години, ние земеделците в Северна Македония
бяхме с най-много държавни субсидии в земеделието на целия Балкански полуостров
разказва още Рубин.
Работят всички на полето, а когато започнат брането на пипер, наемат до 20 души работници, в зависимост от реколтата. Произведеният пипер продават в България, Сърбия, Гърция, Хърватска и за националния пазар. България поглъща най-много, около 60% от произведеното. Средно от дка берат по около 4,5 т пипер.
Всяка градинарска фамилия в района си има помпа, с която си напоява насажденията. Вода, колко сакаш, на три метра под земята, с широка усмивка уверява Рубин. Наблизо има река, която цяло лято е пълна с щъркели.
Става ли за сушене техния пипер? Е, как не, той е с много месо и крехка ципа, отговаря с готовност Рубин. Става за всичко - и за салата, и за печене и за пълнени пиперки, а най-хубавата лютеница е от него. Няма химия, а слънцето хубаво го е изпекло и затова е толкова вкусен. Сортът е местен, не е хибрид, и
семената си селектира самото семейство
Има три вида прилепска капия. Ниска, средна и висока. Първата е най-ранна и започва да зрее в началото на септември, средната е през октомври и е най-вкусна. Точно от нея се получава мекият портокалов вкус на айвара. Третата зрее и ноември, може и до по-късно, ако не падне слана. Високата капия е най-издръжлива и като я откъснеш, е здрава най-малко двайсетина дена след това. Рубин мълчаливо поклаща глава, когато питаме за това дали ползват хибриди. Не ги харесваме ние, само с нашите сортове си работим, лаконично отговаря.
В неговия край, а може би и в цяла Северна Македония,
много обичат да отглеждат българската Розова магия
Защото издържа на болести, обясни градинарят. Там са популярни и Волско сърце, за което спорим относно произхода, в крайна сметка стигаме до компромис, че наполовината е български и наполовината техен. От червените отглеждат стар директен сорт, който никой не знае откъде и откога се отглежда. Просто му казват Наш червен.
Съседите са напълно наясно къде е било българското земеделие преди години и къде е сега. Всичко зная аз, имам си много приятели в България. Вие бяхте на първо място по сортове и зеленчукопроизводство. Затова искам да си отворя фирма в България и сам да си продавам зеленчуците, казва фермерът.
Монитор
