0

У чени от няколко университета в САЩ и Европа проведоха първо по рода си „преброяване“ на населението на Древен Рим и изводът, до който са стигнали е, че в епохата на ставане на Римската империя Вечният град е бил населен основно с мигранти от Близкия Изток и Гърция, а не с коренни жители или западноевропейци.

Учени от няколко университета в САЩ и Европа проведоха първо по рода си „преброяване“ на населението на Древен Рим и изводът, до който са стигнали е, че в епохата на ставане на Римската империя Вечният град е бил населен основно с мигранти от Близкия Изток и Гърция, а не с коренни жители или западноевропейци.

„Бяхме много учудени колко бързо се е променял генетичния „портрет“ на жителите на Рим, което е отразявало онова, как са се развивали отношенията между града и съюзниците му. Освен това бяхме поразени, доколко космополитно е било населението му. Дори в Античността в него са се смесвали различни култури и популации“, заяви Джонатан Притчърд от Стендфордския унивеситет.

Анализът на 127 човешки генома въз основа на открити в района на Рим кости, които датират от последните 12 000 години, започвайки от мезолита и завършвайки със средата на XIX в., показва, че в града са живели мигранти от източната част на Средиземноморието и Близкия изток и тези мигранти наистина са преобразили облика на града в истинския смисъл на думата.

За пръв път генетиката потвърждава с големи подробности историята на Древния Рим, който векове наред е властвал в Средиземноморието.

Рим е основан около осми век преди Христа от представители на италийски племена. Когато Рим става имперска столица от 27 г. пр. Христа до 300 г., римляните напомняли настоящето средиземноморско население, като били сходни с гърци, малтийци, кипърци и сирийци, заявиха учени от Станфордския университет и няколко университета в Италия.

Нови технологии за анализ на древна ДНК позволили да се направи възстановка на миграцията на население през хилядолетията и възхода на Рим.

Най-древните анализирани в рамките на изследването скелети са на трима ловци и събирачи на плодове, живели 10 000-7000 г. пр. Христа. Те са приличали на събратята си от другата страна на Алпите.

По-късно появата на земеделието и скотовъдството през неолита е довела земеделци от Анадола в Рим, както и в цяла Европа. През периода 900-200 г. пр. Христа Рим започнал да се различава от останалата част от Европа - превърнал се в голям град, имиграцията нараснала, жителите му се увеличили. Геномите от този период разкриват наличие на индивиди от Близкия изток и Северна Африка.

След това, към първи век Рим става столица на империя с население 50-80 милиона души. Населението на града наброява около 1 милион души. Разширяването на империята и присъединяването на все нови територии предизвиква масова миграция, в хода на която огромни потоци, основно роби и занаятчии, се насочват към Вечния град, чиито граници стремително се разширяват през тази епоха.

Етносите се променят по впечатляващ начин, като голяма част от жителите произхождат от източната част на Средиземноморието.

Само 2 от 48 генома са на индивиди от Западна Европа, поясниха авторите на изследването. "Разнообразието е много голямо", отбеляза Рон Пинхази от Виенския университет.

Оказва се, че по това време типичният гражданин на Рим е приличал от генетична гледна точка повече на жителите на древен Ливан и Силия, отколкото на италийците от началото на желязната епоха или на други западноевропейски народи. Подобно вариации в генетиката на древните римляни, както смятат учените, са свидетелство за това, че римляните не само са докарвали роби от покорените земи, но и са встъпвали в по-близки отношения с тях.

Според изследователите силното влияние на генетиката на града може да е свързано с факта, че по това време източните региони на Римската империя са били по-гъсто населени от западната част на Европа, което вероятно допълнително е стимулирало преселението от тези области към столицата.

Явлението намалява след разпадането на Римската империя. От Средновековието римляните отново напомнят останалите европейци.

"Някои хора може би си мислят, че днешната миграция е нов феномен - каза Джонатан Причард от Станфордския университет. - Древната ДНК обаче показа, че смесване на хора се наблюдава отдавна."

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".