С изграждането на пазарна икономика у нас държавата в началото абдикира от много социални сфери, а после под лозунга на самоиздръжката пусна търгашите в храма. Болници, детски градини и университети минаха доброзорно или частично на самофинансиране. 

Всичко се превърна в бизнес. В университетите се използва смесено финансиране от такси и от държавна субсидия, а отделно те си докарват и от наеми и други дейности. За състоянието на нещата говори и проблемът със задължителните университетски практики, които бъркат в джоба на студентите. Заложени били по учебен план, те трябва да бъдат финансирани от възпитаниците на ВУЗ-овете, тъй като бюджетите им не ги покривали. Така отговарят от някое вузове. От администрацията на други става ясно, че преди 10 години учещите са били подпомагани с пари, но вече нямало такава практика и бедните студенти бъркат дълбоко в джоба си, за да плащат за практиката си по пътя към заветната диплома. В други вузове им отпускат пари, но мижави суми, колкото да им замажат очите. Цялата тази практика намирисва на непрофесионализъм и лоша организация от страна на вузовете. Ако това е така, то не е трудно да си обясним и незавидните места, които заемаме в академичните класации.

Ами държавата държи и хляба, и ножа. Хубаво е да има много висшисти, но не е нужно да се субсидират такива университети, които не дават добър продукт за икономиката, защото в момента добрите ни вузове сериозно подпомагат развитите европейски страни с мигриращи кадри.

Повечето от ректорите сега сигурно си казват, ама, дреме ми къде ще ходят да учат, едно е сигурно, всички няма да заминат в чужбина. Всички знаем, че ако тръгнат да затварят някой вуз, отново ще започнат вопли как областта загивала без този вуз, как той давал животец на залинелия градец. Тази родна практика обаче не води до дългосрочен успех, защото конкуренцията при вузовете трябва да бъде водеща иначе развитие няма. Така че предложеният механизъм, по който държавата да може да закрива университети, предлаган от образователното министерство, трябва да бъде приложен. Предвиждат се промени в Закона за висшето образование, според които университетът ще бъде закриван, ако два пъти последователно не получи институционална акредитация от държавната Национална агенция за оценяване и акредитация. Мярката е насочена срещу вузове, които не дават добро качество на образованието. Акредитация ще се отказва при оценка на висшето училище под 4 при 10-бална

скала. Това е необходима мярка, защото в момента я караме по инерция от миналото, а нещата във висшето образование и в професиите се променят с всеки месец и ако не се вземат адекватни мерки скоро университетите няма да бъдат в ТОП 1000, а в края на петцифрена класация. Така, че допълнителните плащания са само част от дребния шрифт и скритите условия в нашето висше образование, които трябва да бъдат премахнати, защото са удобни само на малък кръг от хора.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За и против неизплащането на първия ден от болничните

Може ли да сложим край на практиката с издваването на фалшиви болнични, ако първият ден от отсъстваието от работа не се изплаща? Това предложение бе обявено от представители на ГЕРБ и "Обединени патриоти" след Съвет на коалицията. Представяме ви две гледни точки като коментар по темата-на председателя на БТПП Цветан Симеонов и на финансовия експерт Мика Зайкова.

Промоциите - цунами за джоба

Модата на Черния петък вече не е новост и у нас. Отвъд Океана тя обикновено се проявява като диво пазаруване почти на каквото и да е, само да е на промоция. Сериозно погледнато обаче, там потребителите отдавна имат изградена култура на покупки на редовна стока на намалени цени и си правят добре сметката.

Митове и истини за недействителния вот

Темата за недействителните гласове, подадени на избори и референдуми, е важна както за България, така и за демократичните държави по света. Нещо повече, големият брой такива гласове дава основание както за съмнение в изборните резултати, така и за тяхното оспорване от страна на изгубилите изборите партии, коалиции и кандидати. Затова е важно да знаем каква е истината по този много съществен за демокрацията и за нейните основни механизми въпрос.