Какво се получава, когато детските писатели започнат да създават пиеси, в които вграждат омерзението си от произвола на властта?

Един от отговорите е във варненския спектакъл на Явор Гърдев по политическата комедия „Драконът" на Евгений Шварц: творба, написана през 40-те години на миналия век и след Великата отечествена война забранена от Сталин, защото е твърде откровена алегория на вечно възпроизвеждащите се модели на диктатурата – независимо дали тиранинът е триглав огнедишащ змей с люспесто тяло, или привидно либерален и миролюбив гражданин, “омекнал” под тежестта на знайни и незнайни психически диагнози. В комбинацията между сатирика Евгений Шварц и философа Явор Гърдев се е получила антисантиментална приказка за възрастни без щастлив край: в условията на общество, обхванато от примирение и стокхолмски синдром диктатурата непрекъснато се повтаря, макар да мени дрехата си, “повикана” от човешката глупост и

вкоренена нужда от вожд, от силна ръка

Спектакълът, който безспорно ще е сред забелязващите се постижения на театралния сезон, в началото на седмицата гостува с три представления и пред столична публика в театър „София“. „Драконът“ ознаменува завръщането на варненска сцена на режисьора, поставил там знакови спектакли като „Пухения“, „Крум“, „Бастард“, „Марат/Сад“, „Калигула“...

...В заспалия социум на въображаем града, който благоговее пред „своя“ дракон (великолепен Михаил Мутафов, отличен преди дни с награда „Икар“ за чест и достойнство), се появява странстващ герой. Всяка година Драконът отнася в гнездото си най-хубавата местна девойка, а хората са свикнали с безчинствата му, защото предполагат, че може да дойде и по-зъл дракон, от когото „техният“ ще ги пази. Героят (младият и експресивен Ненчо Костов) идва, за да убеди настоящата му избраница и нейния достоен баща (16-годишната Александра Златева и асът на трупата Стоян Радев), че примирението и смъртта, примирението в смъртта не са единствен изход. Той идва, за да спасява града. В битката между

„професионалния герой“ и „професионалния злодей“

накрая лаврите обират конформистите, хитреците и реваншистите (силно атрактивни изпълнения на гост-звездите Михаил Билалов и Ованес Торосян като градоначалника, издигнал се до президент популист, и неговия син). И може би детето (7-годишният чаровник Здравко Кънчев), което не особено усърдно вика „Ура“ и за старите, и за новите властници, но предвидливо прибира захвърлената кожена куртка на лидера, ще бъде следващият ученик на Дявола, следващият диктатор?!... Злото ще е вечно, докато трае сънят на обществото. Но това момче може пък да е и следващият герой. Краят, както се казва, остава за нас...

Сценографията и костюмите за спектакъла са дело на Свила Величкова, музиката е на постоянния творчески партньор на Гърдев, композитора Калин Николов.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Мистериите в изкуството от Стоунхендж до Банкси

Тази събота, 4 април, от 16 ч. от ARTandCulture.today ще представят обновен прочит на темата "От Стоунхендж до Банкси – големите мистерии в света на изкуството". Но вместо в Дома на киното лекцията ще бъде реализиране на живо онлайн от столичната галерия Little Bird Place.

Муки става консултант на филм за Стоянка Мутафова

Мария Грубешлиева-Муки ще бъде консултант в бъдещ документален филм в памет на нейната майка – голямата актриса Стоянка Мутафова, която си отиде от този свят на 6 декември миналата година. Това разкри за „Монитор“ самата Муки навръх рождения си ден 1 април.

„Сфумато“ пуска онлайн култовия „Квартет“ на Явор Гърдев

Този четвъртък от 19 ч. Театрална работилница „Сфумато“ ще излъчи в канала си в YouTube своя легендарен спектакъл „Квартет" с текст от Хайнер Мюлер
по епистоларния роман „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло. В тъканта на представлението са вплетени фрагменти и от Бернар-Мари Колтес, Жан д’Ормесон, Кристофър Хамптън и Кирил Мерджански. Преводът е на поета Георги Тенев. Литературната адаптация, сценичната версия и постановката са дело на режисьора Явор Гърдев.