К акво се получава, когато детските писатели започнат да създават пиеси, в които вграждат омерзението си от произвола на властта?
Какво се получава, когато детските писатели започнат да създават пиеси, в които вграждат омерзението си от произвола на властта?
Един от отговорите е във варненския спектакъл на Явор Гърдев по политическата комедия „Драконът" на Евгений Шварц: творба, написана през 40-те години на миналия век и след Великата отечествена война забранена от Сталин, защото е твърде откровена алегория на вечно възпроизвеждащите се модели на диктатурата – независимо дали тиранинът е триглав огнедишащ змей с люспесто тяло, или привидно либерален и миролюбив гражданин, “омекнал” под тежестта на знайни и незнайни психически диагнози. В комбинацията между сатирика Евгений Шварц и философа Явор Гърдев се е получила антисантиментална приказка за възрастни без щастлив край: в условията на общество, обхванато от примирение и стокхолмски синдром диктатурата непрекъснато се повтаря, макар да мени дрехата си, “повикана” от човешката глупост и
вкоренена нужда от вожд, от силна ръка
Спектакълът, който безспорно ще е сред забелязващите се постижения на театралния сезон, в началото на седмицата гостува с три представления и пред столична публика в театър „София“. „Драконът“ ознаменува завръщането на варненска сцена на режисьора, поставил там знакови спектакли като „Пухения“, „Крум“, „Бастард“, „Марат/Сад“, „Калигула“...
...В заспалия социум на въображаем града, който благоговее пред „своя“ дракон (великолепен Михаил Мутафов, отличен преди дни с награда „Икар“ за чест и достойнство), се появява странстващ герой. Всяка година Драконът отнася в гнездото си най-хубавата местна девойка, а хората са свикнали с безчинствата му, защото предполагат, че може да дойде и по-зъл дракон, от когото „техният“ ще ги пази. Героят (младият и експресивен Ненчо Костов) идва, за да убеди настоящата му избраница и нейния достоен баща (16-годишната Александра Златева и асът на трупата Стоян Радев), че примирението и смъртта, примирението в смъртта не са единствен изход. Той идва, за да спасява града. В битката между
„професионалния герой“ и „професионалния злодей“
накрая лаврите обират конформистите, хитреците и реваншистите (силно атрактивни изпълнения на гост-звездите Михаил Билалов и Ованес Торосян като градоначалника, издигнал се до президент популист, и неговия син). И може би детето (7-годишният чаровник Здравко Кънчев), което не особено усърдно вика „Ура“ и за старите, и за новите властници, но предвидливо прибира захвърлената кожена куртка на лидера, ще бъде следващият ученик на Дявола, следващият диктатор?!... Злото ще е вечно, докато трае сънят на обществото. Но това момче може пък да е и следващият герой. Краят, както се казва, остава за нас...
Сценографията и костюмите за спектакъла са дело на Свила Величкова, музиката е на постоянния творчески партньор на Гърдев, композитора Калин Николов.
Монитор
