Дори във вид на мебел, дървото си остава живо
5

Дори във вид на мебел, дървото си остава живо

Тревненският резбар Мирослав Вълчев е правил легло с форма на автобусна спирка

Мирослав Вълчев е сред майсторите, които следват българската традиция, пазят родния дух и го въплъщават в магията на занаята, носещ историята в себе си. Семейството, домът и вярата са водещи ценности в житейската му философия.

Мирослав е син на Стефан Вълчев – преподавател по интериорен дизайн в Тревненската школа и производител на художествени бутикови мебели от 1970 г. Баща и син все още работят заедно, но Мирослав доразвива производството и се грижи за актуализацията на новите тенденции в дърворезбата и дървената мебел. Той завършва в Тревненската школа, профил „Дърворезба“, след което продължава образованието си в Националната художествена академия „Николай Павлович“ в София със същия профил. Верен на родния град и традицията, след дипломирането си Мирослав се завръща в Трявна, за да доразвива бизнеса за създаване на художествена бутикова мебел.

Фамилните ценности, талантът и знанията се предават от поколение на поколение по естествен път, споделя Мирослав Вълчев. Още повече че неговият град Трявна е град на художници дърворезбари, които от векове са посвещавали синовете си в тайните на занаята и така се е запазил разпознаваемият стил на това живописно българско място. Много от майсторите в Трявна са

свързани родово, наследници са на зографи, дюлгери

и дърворезбари. Основни препитания за тях са били художествените занаяти. Мирослав Вълчев е от малкото млади хора, които запазват традицията и я доразвиват за поколенията.

Как младият резбар усеща душата на различните дървета? Има ли мистика в тази работа? „Дървото е естествен материал, който носи топлина. Дори на моменти чувстваш как ти „шава“ в ръцете. То е деликатна материя, в която наистина долавяш, че тече живот. Ако не подходиш правилно към него, то може да ти изиграе номер – да се сцепи, да не придобие формата, която желаеш. През различните сезони дървото „се държи“ различно. През зимата например се свива, а през лятото се разширява. Постоянно усещаш движение“, обяснява Мирослав Вълчев и добавя, че дори когато е във вид на мебел в къщата ти, дървото остава живо.

Хората, които си поръчват при него обзавеждане за домовете си, искат мебели, които да им носят много емоция. Разбира се, зависи и в интериора на кое помещение ще намерят място. Когато става въпрос за спалня например, клиентът иска да акцентира върху по-изчистена и ненатоварена орнаментика, тъй като това е стая, в която имаш нужда от спокойствие. Когато говорим за холна част, често слята с кухненската, се набляга върху по-специфична орнаментика – по-тежка, малко

по-помпозна, чиято цел е да се „покажеш“

пред гости и приятели, да си по-представителен, твърди магьосникът.

Може ли всеки да си позволи подобна мебелировка от шедьоври? „Хората си мислят, че е прекалено скъпо, но всъщност е достъпно. Качеството на мебелите, за които аз обичам да казвам, че имат доживотна гаранция, е много над цената, която се плаща в действителност“, убеден е Вълчев.

Ако го попитате коя е най-невероятната поръчка, която някога е изпълнявал, той има много куриозни примери в запас. Но за някои от тях е готов да разказва с особено удоволствие. „Сещам се за една наистина интересна поръчка. А именно – легло, чиято задна табла беше под формата на...автобусна спирка. Всичко бе направено и изпълнено от масивен дъб“. Ех, ако можеше и рейсът за работа да минава през спалнята, собственикът на това уникално ложе сигурно щеше да бъде много щастлив... „В момента, в който изпълнихме този проект, веднага забравих както него, така и човека, който ни даде задачата. Такъв тип поръчки са интригуващи, но определено много по-интересно за мен е например изработването на резбован домашен параклис“, казва в заключение Мирослав със златните ръце.

 

Музей спасява ценни експонати

Известната Гимназия за приложни изкуства в Трявна съчетава историята на приложното изкуство и дърворезбата в България с модерните тенденции в обработката на материалите и дизайна и прилага това в образованието на младите хора, които се интересуват от сферата. През различни периоди като възпитаници и преподаватели през училището преминават изкуствоведът Димитър Друмев, резбарите Цаньо Антонов, Асен Василев, проф. Кънчо Цанев, проф. Антон Дончев и др. Значимостта на тяхната заслуга не е само в рамките на Тревненската школа, а в цялата българска пластична култура, която се стреми както към запазването, така и към осмислянето на възрожденската художествена традиция в контекста на съвремието. Училището става средище, което привлича талантливи преподаватели, като завършилия в Мюнхен художник Иван Христов. Той дава идеята за основаване на музей по резбарско изкуство и така се спасяват от унищожение ценни художествени произведения.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.