Дори да сме били зад граница, не забравяме номерата си

Дори да сме били зад граница, не забравяме номерата си

Помните ли с каква гордост Алековият Бай Ганьо тръгва из Европата. На изложение, с трен. И си мисли, че ще слиса европейците със своя прогрес.

„Посрещаш ли, моме, посрещаш ли? Хубаво правиш, посрещай, аз обичам“, така казва Ганьо на девойката, която му подава букет на слизане от влака.

Казват, че вълкът козината си мени, но нрава - не. Тъжно, но факт. Така и Бай Ганьо. От 19-и век насам манталитетът му явно не е мръднал. Не е поел нищо от европейските маниери. Пък ако ще да е с хубави и европейски одежди. Където и да отидем, все ще гледаме да скроим номер на някого. И като се завърне у нас, хитруването му проличава още повече.

Признавам си, че се ядосах. Гневна съм от всички тези нашенци, които се завърнаха в родината и пак се опитват да кроят номерца. Дори цяла програма. Пролича си още на летището. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против сънародниците ни да се приберат. Нищо че преди време са решили да градят бъдеще навън, защото тук все нещо не им е ок. Смятат, че няма работа, че доходите им не са достатъчно високи. В същото време, когато пандемията чукна на вратите ни и останаха без препитание в чужбина, веднага предпочетоха да си дойдат у нас. И дори се опитват да метнат проверяващите на летището, не спазват карантина или още по-лошо -не казват, ако имат и симптоми. Да не говорим, че за пореден път се оказа, че достъпът до нашата здравна система е много по-бърз и лесен. Не се чака с месеци, за да те прегледа джипито или да те хоспитализират. И изведнъж всеки се сеща да търси спасение у нас. Едни се завърнаха от чужбина и хукнаха да се събират с приятели на по бира. Имаше и снимки. Заразени с коронавирус пък се прибират тихомълком по родните си места с автобуси и таксита. Дали е редно? Ами, меко казано, е нагло и безотговорно. Защото все пак идеята на социалната изолация е да опазиш не само себе си, но и околните.

Тъжно е, че дори тук обществото се раздели на лагери и имаше хора, които стриктно спазват мерките. Не се виждаха с близките си седмици наред. Просто за да не застрашават здравето и живота им. Признавам, че аз също не съм посещавала родителите си от Коледа. Но не бих си позволила да пътувам и да се върна в родния си край. И то от най-голямото огнище на заразата в страната - София. Но всичко е въпрос на гледна точка и морал. На едни им бяха по-важни фризьорите и ресторантите, други прецениха, че е по-добре да изкарат карантината. А в същото време едни други се прибират от още по-големи огнища, каквито са европейските столици. Дано разумът надделее и най-сетне Ганьо да смени не само одеждите, но и нрава си. И в него да заговори чувството на отговорност.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.