„Имахме си един страхотен вратар Джанлуиджи, сега си имаме друг страхотен вратар Джанлуиджи, ама за да ги различаваме, втория не го нарекохме като първия Джиджи, а Джиджо!“ - така капитанът на „Скуадра адзура“ Джорджо Киелини се изцепи неотдавна пред журналисти за пазачите на вратата на националния отбор на Италия в миналото и сега - Джанлуиджи Буфон и Джанлуиджи Донарума.
„Имахме си един страхотен вратар Джанлуиджи, сега си имаме друг страхотен вратар Джанлуиджи, ама за да ги различаваме, втория не го нарекохме като първия Джиджи, а Джиджо!“ - така капитанът на „Скуадра адзура“ Джорджо Киелини се изцепи неотдавна пред журналисти за пазачите на вратата на националния отбор на Италия в миналото и сега - Джанлуиджи Буфон и Джанлуиджи Донарума.
Стори го може би съзнателно, може би случайно, може би на шега, но независимо от това успя да предаде усещането за оная желана приемственост на важния игрови пост, за която със сигурност мечтае всеки един футболен състав. А докато течеше европейското първенство, медиите на Апенините се
надпреварваха да венцехвалят
определения за играч №1 на турнира Джиджо Донарума като „гиганта“ - донякъде заради великанския му ръст от 196 сантиметра, но най-вече заради завидното му умение да опазва „суха“ вратата си. И мотивираха твърденията си, сипейки върху мъжагата, още момче, изтъкани от възхищение определения като величав, непробиваем, сигурен, желязна преграда, бент, крепостна стена и т.н. Докато накрая в нощта на победата на „адзурите“ над Англия и спасените от Донарума две дузпи плюс куп голови положения авторитетният римски всекидневник „Република“ му измисли чудновата, ама весела метафора - оприличи го на огромна вятърна мелница, която така яко размахва крилете си, че през тях и пиле не може да се провре. А спортната библия „Гадзета дело спорт“ го нарече просто, без много въображение, но затова пък абсолютно точно - Магьосника на дузпите.
И след като „гигантът“ Джиджо получи насред „Уембли“ приза за футболист №1 на европейското първенство, той каза на накачулилите го репортери: „Ние бяхме изключителни, не отстъпихме и на сантиметър, фантастичен отбор сме и успяхме. Голът в началото можеше да ни премаже, но тогава не бяхме ние. После станахме зрелищни, грандиозни, неземни. Казвате, че съм бил като Буфон? Не, той е най-силният от всички. Джиджи е №1 и си остава най-велиикят от всички вратари!“. Скромност, съчетана с преклонение пред другите, пред спътниците в живота, на която са способни само великите, нали?!
Безспорно за израстването на Джиджо в морален план заслуга имат всички онези
психолози и душеприказчици
които го ограждат с влизането му в света на голямото „калчо“ още 15-годишен. Ами той играе първия си мач като титуляр на „гранда“ „Милан“ на 16 години и осем дни, като остава неизменно на поста до края на изнизалата се пролет, когато премина срещу много пари във френския „Пари Сен Жермен“. Но за възпитанието на Джиджо на скромност и трудолюбие „виновниците“ са определено други - 55-годишният сега татко Алфонсо и четири години по-младата от него мама Маринела от намиращия се на морето източно от Неапол пристанищен град Кастеламаре ди Стабия. Семейството е от скромно по-скромно - бащата е дърводелец, майката е домакиня, имат три деца, като Джиджо е, така да се каже, изтърсакът, защото преди него са родени с девет години по-големият му брат Антонио и с пет години по-възрастната кака Нунция. Като доста интересен е фактът, че и тримата наследници на Алфонсо и Маринела са доста по-извисени от тях - бащата е висок 185 см, майката 170 см, а Джанлуиджи е 196 см, Антонио е 192 см, а Нунция - „само“ 180 см. Родителката се гордее, че и тримата се били метнали на нейния баща - висок и известен в цяло Неаполитанско с хубостта си мургавеляк. Другият любопитен факт в семейната история е този, че нито майката, нито бащата някога са били запалени по футбола, камо ли по някой друг спорт. Но такъв е чичото на Джанлуиджи - Ернесто, който след като „запознава“ племенника си с „коженото кълбо“ и вижда как детето се запалва в играта с него на улицата пред дома им, го записва едва петгодишен в клона на детската школа на „Наполи“ в Кастеламаре. Започва да рита с другите момчета,
веднага впечатлява наставниците си
със сила и борбеност, а самият той решава да бъде вратар, може би и защото такъв е баткото Антонио, когото малчуганът боготвори и който вече е облякъл фланелката на детския отбор на „Милан”. После той ще я съблича и облича на няколко пъти, редувайки екипите на поне пет отбора от трите първи серии на „калчото“, веднъж дори ще пази вратата на „Дженоа“, докато на отсрещната е братчето му. Докато накрая утвърдилият се като титуляр на „росонерите“ Джанлуиджи Донарума го пожелава за своя резерва и те са заедно в клуба от 2017-а.
Та още 9-годишен момчурлякът вече играе в детския отбор на „Наполи“, където съиграчите му са все тринайсетгодишни, а когато той става на 14 години, пред вратата на дома им в Кастеамаре ди Стабия се подрежда опашка от кандидати да го отведат с тях. Те са пратеници на все елитни отбори - „Рома“, „Интер“, „Ювентус“, „Фиорентина“, „Удинезе“, там е и босът на „Милан“ Адриано Галиани, чиято протегната ръка извисилият ръст юноша поема, почти без да се замисли. Първо, защото, откакто се помни, Джиджо е „тифозо“ на „росонерите“, второ - защото там вече играе брат му Антонио и, трето - Галиани предлага на семейството най-тлъстата сума за малкия им син - щедрите за един начинаещ футболист 250 хил. евро. За сравнение шест години преди това фамилията е получила пак от „Милан“, но за брата Антонио, далеч по-скромните 60 хил. евро. След това следват години на неспирен възход, през които Донарума печели с отбора си няколко престижни купи, става вратар на младежкия футболен отбор на Италия, а след това и на мъжкия, заемайки достойно мястото на легендата Джиджи Буфон.
Другото, което е широко известно на Апенините за Джиджо, е това, че не обича много учебниците, но тъй като е обещал на майка си Маринела на всяка цена да има и „сериозна професия“, той записва икономически техникум в Милано. И по-миналата година се дипломира като счетоводител, макар и със скромния успех 70 от 100 точки, или нещо като нашенското добър 4. Като за да отпразнува документа за завършено средно образование, в Милано се събира цялото семейство Донарума, а мама Маринела готви на синчето си двете му любими манджи - лазаня и пържени кюфтета. Джиджо има много приятели, сговорчив е и винаги е готов да помогне, но като че ли е най-близък със „съученика“ от юношеската школа на „Милан“ Мануел Локатели, на когото често гостува в дома му край Милано. Обича страхотно да
играе на плейстейшън
както с него, така и с брат си Антонио, обожава неаполитанските сладкиши от сладкарницата на сестра си Нунция и съпруга й Кармине. А навсякъде, където съдбата го разкарва, той търси задължително неаполитанска пицария - и за да хапне като хората извън докторски контрол, и за да си припомни ароматите на родния Неаполитански залив.
За „гиганта“ Джиджо се знае също така, че предпочита малките жени, миньончетата, като гаджето му Алесия Елефанте е висока 160 см. Тя е родена също в Кастеламаре ди Стабия през 1997 г., тоест две години е по-голяма от него, но нито той, нито девойката може да каже откога са заедно. Тоест откакто се помнят, от деца, като първо са били другарчета, а от четири години живеят под един покрив, обичат да отскачат до Ибиса, но за сватба все още не са отворили дума. А дали еуфорията от спечелването на Евро 2020 няма да прерасне в желание за венчавка?
Монитор
