0

З а какво ни е Дон Кихот? Може би – за да виждаме живота в цветове, а не черно-бял. За да съхраним с негова помощ малкото останал ни духовен аристократизъм в днешния меркантилен и прагматичен свят. За да запазим достойнството си, дори когато обстоятелствата всячески го мачкат.

За какво ни е Дон Кихот? Може би – за да виждаме живота в цветове, а не черно-бял. За да съхраним с негова помощ малкото останал ни духовен аристократизъм в днешния меркантилен и прагматичен свят. За да запазим достойнството си, дори когато обстоятелствата всячески го мачкат.

И не на последно място – за да гледаме добър театър в Сатирата, където романът на романите – „Дон Кихот де Ла Манча“ от Мигел де Сервантес, е превърнат във великолепен спектакъл от драматурга Юрий Дачев и режисьора Бина Харалампиева. За втори път на тази сцена, след „Златният телец“ отпреди няколко сезона, Харалампиева се доверява на хамелеонската природа на актьора Калин Сърменов, у когото е съзряла своя Рицар на печалния образ – почти

модерен интелектуалец и човек на духа

Не с шлема на Мамбрино на главата, а с очила и мека шапка... В същото време един друг от коронните актьори на Харалампиева – Герасим Георгиев-Геро, в образа на Санчо Панса се връща в афиша на Сатирата след 7-годишно отсъствие от него. Като емблематичния тандем, в една по-близка до класическите представи версия, виждаме и Красимир Куцупаров с Константин Икономов, защото в този карнавален спектакъл има и малко „театър в театъра“. А има театър в театъра, защото Дон Кихот и Санчо Панса са символи не само в масовото съзнание, но са легенди и в света, който обитават в произведението...

Поредната талантлива драматизация на Юрий Дачев – „За какво ви е Дон Кихот?“, има за акценти някои от най-забележителните приключения в романа, както и други, които в оригинала не са съвсем същите: пребиваването на рицаря и неговия оръженосец във владенията на коварната херцогиня Марсела, която ще постави Дон Кихот на куп изпитания, но ще види в него не само обект за подигравки, а и достоен опонент (в ролята е ефектната Рада Кайрякова, която ще се редува с Александра Сърчаджиева); чудодейното възвръщане на красотата на група благородни дуени, водени от Долорида (шеметно комедийно превъплъщение на младата Екатерина Георгиева), които отмъстителен магьосник е обезобразил; губернаторстването на Санчо на малкия остров... Естествено, забавните и мъдри беседи на двамата спътници за свободата, властта, любовта и другите важни неща от живота ще се редуват със

здрав кютек, който те неминуемо привличат

по време на странстванията си. Разкошните костюми на Свила Величкова са точно толкова ярки и пъстри, колкото романтикът Дон Кихот вижда света. Под палката на Бина Харалампиева Калин Сърменов изгражда силен и убедителен образ на благороден застаряващ джентълмен, на чист идеалист, но не и наивник. В немалко моменти ни пронизва усещането, че неговият Дон Кихот си дава много ясна сметка за действителността. Той просто не иска да живее в тази действителност: тя е банална и скучна, понякога жестока, затова той си измисля друга – пълна с високи жестове и дръзки авантюри. А когато някой или нещо накрая го свали на земята, „лудите“ му идеи подема уж прагматичният Санчо в богатото и овладяно, без излишни фойерверки, изпълнение на Геро. Да, мечтателите и дон-кихотовците никога няма да се свършат, вярва творческият дует, създал спектакъла, в който отлично се представят и останалите актьори: Мартина Вачкова като жената на Санчо – Тереса, Боян Арсов като влюбения Грисостомо, Мира Върбанова като „обезчестената“ селянка, Кирил Бояджиев, Мартин Каров, Явор Борисов и Пламен Великов.