Още от соца всички се научихме да се скатаваме и гледахме да не ни изберат за домоуправител на входа или касиер. Причината бе големите главоболия със съседите.

Сега 30 години след онези времена излиза, че избраният на тази длъжност не може да не я приеме. Това може да стане само и единствено, ако етажната собственост реши и доброволно свали от плещите му този товар. В противен случай той е длъжен да бъде роб на същата тази етажна собственост доживот и да носи всички произтичащи от това тегоби: да търпи върху себе си всички упреци, недоволства и негодувания, да стане момче за всичко и да се занимава с всевъзможни дребни и по-едри проблеми - от течащ кран, причиняващ наводнение на третия етаж, и шумното семейство на петия, до неработещия асансьор и нуждаещия се от основен ремонт покрив, за който всеки от съкооператорите мрънка, но никой не иска да дава пари.

Да, тежка е царската корона, както беше казал някой в една, май, детска приказка. В случая обаче короната не е царска и изобщо не е корона, а си е направо хомот на крепостен селянин. От който при това, оказва се, измъкване няма. Защото длъжността на домоуправителя е като тази на комсомолския секретар на класа навремето. Уж много престижна, но в същото време всеки бягаше от нея като дявол от тамян. И обикновено за „комси”, докато се усети, беше нацепван някой зубрач, който по цял ден трябваше да пише скучни отчети и пълни с гръмки и кухи слова слова за комсомолски събрания.

Но тогава беше тоталитаризъм, а днес е демокрация. Въпреки това обаче днешният избран от съкооператорите си домоуправител също е поставен като Гюро Михайлов на поста. Той е човекът, по когото ежедневно ще се изсипва „картечният огън” на любимите му съседи. И вместо да си гледа работата и старините, ако вече е пенсионер, той ще трябва по цял ден да обикаля по институции и фирми за ремонти, да се пазари с майстори, да търси по-тънки цени и евтини части и строителни материали, за да угоди на своята мила етажна собственост. На която обаче, уви, угаждане няма. А вечер, докато другите спят, домоуправителят ще се върти нервно в леглото си и ще си мисли: „Кой толкова много ме мразеше, че ме натресе на тази проклета длъжност?!” И дълго ще мисли и ще премисля как да се отърве от пачите яйца, на които е насаден. За да разбере накрая, че отърване няма. И че ако не намери някой друг будала, когото да накисне на своя пост, така и ще си умре на него.

Единствената му утеха е, че може би поне тогава етажната собственост най-после ще се съюзи и ще събере по някой лев, за да му направи безплатен некролог, и ще поръча един венец за гроба на своя заслужил домоуправител, отдал живота си за благото на любимите си съкооператори.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

На болен гръб и сто тояги са малко

Изненадващо предложение на Националната здравноосигурителна каса за ограничаване броя на изписваните и плащани от нея лекарства за едно заболяване в новия рамков договор с лекарския съюз е на път да отключи обществено недоволство.

Защо никой не вярва в съдебната реформа?

Никой у нас не вярва, че съдебната реформа се случва. При гражданите това се дължи на факта, че вярват във фалшивите новини доста по-често, отколкото трябва, или пък доста по-рядко, отколкото заслужават, срещат справедливост.

Родителски неволи

Свикнали сме да чуваме как родители се жалват, че детето им не е прието в ясла, детска градина или първи клас. Сагите тогава са големи. Да не говорим, че имаше времена, в които за елитно училище майки, баби и татковци се редуваха по цели нощи в колите, за да се уредят с място.