Още от соца всички се научихме да се скатаваме и гледахме да не ни изберат за домоуправител на входа или касиер. Причината бе големите главоболия със съседите.

Сега 30 години след онези времена излиза, че избраният на тази длъжност не може да не я приеме. Това може да стане само и единствено, ако етажната собственост реши и доброволно свали от плещите му този товар. В противен случай той е длъжен да бъде роб на същата тази етажна собственост доживот и да носи всички произтичащи от това тегоби: да търпи върху себе си всички упреци, недоволства и негодувания, да стане момче за всичко и да се занимава с всевъзможни дребни и по-едри проблеми - от течащ кран, причиняващ наводнение на третия етаж, и шумното семейство на петия, до неработещия асансьор и нуждаещия се от основен ремонт покрив, за който всеки от съкооператорите мрънка, но никой не иска да дава пари.

Да, тежка е царската корона, както беше казал някой в една, май, детска приказка. В случая обаче короната не е царска и изобщо не е корона, а си е направо хомот на крепостен селянин. От който при това, оказва се, измъкване няма. Защото длъжността на домоуправителя е като тази на комсомолския секретар на класа навремето. Уж много престижна, но в същото време всеки бягаше от нея като дявол от тамян. И обикновено за „комси”, докато се усети, беше нацепван някой зубрач, който по цял ден трябваше да пише скучни отчети и пълни с гръмки и кухи слова слова за комсомолски събрания.

Но тогава беше тоталитаризъм, а днес е демокрация. Въпреки това обаче днешният избран от съкооператорите си домоуправител също е поставен като Гюро Михайлов на поста. Той е човекът, по когото ежедневно ще се изсипва „картечният огън” на любимите му съседи. И вместо да си гледа работата и старините, ако вече е пенсионер, той ще трябва по цял ден да обикаля по институции и фирми за ремонти, да се пазари с майстори, да търси по-тънки цени и евтини части и строителни материали, за да угоди на своята мила етажна собственост. На която обаче, уви, угаждане няма. А вечер, докато другите спят, домоуправителят ще се върти нервно в леглото си и ще си мисли: „Кой толкова много ме мразеше, че ме натресе на тази проклета длъжност?!” И дълго ще мисли и ще премисля как да се отърве от пачите яйца, на които е насаден. За да разбере накрая, че отърване няма. И че ако не намери някой друг будала, когото да накисне на своя пост, така и ще си умре на него.

Единствената му утеха е, че може би поне тогава етажната собственост най-после ще се съюзи и ще събере по някой лев, за да му направи безплатен некролог, и ще поръча един венец за гроба на своя заслужил домоуправител, отдал живота си за благото на любимите си съкооператори.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Стрескод: Първокласник

Нарушен сън, постоянни промени в телесното тегло, обсебено от проблеми съзнание, непоносимост към останалите хора, променливо настроение, косопад, закърняване на влечението към партньора - това са една малка, но основна част от симптомите, които издават, че тялото и душата са поразени от стрес.

Ценообразуване по нашенски

От 1 февруари 1991 г., датата, на която тогавашният премиер на страната Димитър Попов произнесе прочутата си фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, България се смята за страна с пазарна икономика.