Дом под условие

Дом под условие

Задължение на държавата е да подслонява хора в неравностойно положение. Това не е само ангажимент, но и морален дълг на всяко общество или поне на тези, които се смятат за демократични. През социализма, след дълго чакане, понякога цял живот, гражданите получаваха по един панелен апартамент.

Често заради дългото чакане децата порастваха и те също започваха да чакат своя дом или се тъпчеха две, а понякога и три поколения в едно жилище. Имаше и примери на архитектурни и строителни подвизи, с които от гарсониера с преустройства се получаваше тристаен. Жилищата макар и с различна собственост – частни, общински или ведомствени, си бяха нещо като социални.

След идването на демокрацията години наред строителството на социални жилища беше тотално замразено. Едва през 2011 г. стартира пилотен проект, за който Европа ни даде 10 млн.лева по оперативна програма "Регионално развитие". Всяка година сумите се увеличаваха, увеличаваше се и броят на общините, които сключваха договори с регионалното министество за социалните градежи. По новата вече програма „Региони в растеж“ парите са 53,4 млн.лева. Разбира се, освен европейските средства със съфинансиране, значително по-малко по размер, се включват и общините.

Навсякъде по света и в Европа на бедните се предлагат общински социални жилища. У нас все още съществува практиката да се предоставят общински жилища. Ествено има критерии, по които се получават, но чакането също си го бива.

Дотук нещата вървят в правилната посока. Обаче какво се случва с обитателите на въпросните жилища. Няма да коментираме избушените блокове, в които са останали само стените, а и част от тях липсват. Подобни блокове, които стъчат почти като руини има в Плевен, Ямбол, Сливен и на много други места. Преди десетина години в столичния квартал „Христо Ботев“, известен и като северната ромска махала, общината построи четири фамилни къщи за тамошните обитатели останали без дом. Само след година те бяха превърнати в нещо като обори. В едната дори конюшната се намираше на втория етаж. Само преди дни общината в Перник трябваше да освободи принудително над 20 общински апартамента, които наемателите не искаха да напуснат. Въпреки че не бяха плащали наем месеци наред, нито ток, нито парно, а и самите жилища ги бяха оставили в потресно състояние.

С две думи, чудесно е това, че държавата и общините се грижат да осигурят покрив на тези, които не могат сами да го направят. Когато даваш дом, обаче трябва и условията, които се налагат на наемателите, да са драконовски. Не става дума за наем, той естествено трябва да е съобразен с възможностите на хората с ниски доходи. Но пък ако не пазят жилището трябва да има глоби и ако не могат да ги платят с пари, това може да стане и с общественополезен труд. Работа в строителството винаги има.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.