Докога ще ни ползват за плашило?

Докога ще ни ползват за плашило?

Всеки си спомня как в началото на домораслата ни демокрация всички мечтаехме поне да се доближим до стандарта на западняците. Няколко хиляди от по-избраните от нас го направиха, а за милионите други останаха по-малките мечти - поне да се уредим на гурбет в някоя по-богата страна отвъд бившата Желязна завеса.


И там обаче нещата не станаха, както ги виждахме в посткомунистическите си сънища. В богатите страни си имаха достатъчно емигранти от бившите колонии, та за българския черноработник трудно се намира работа. За това и основната гурбетчийска вълна в последния четвърт век от България се насочи към Гърция, Италия и Испания. А и по манталитет тези страни някак си повече допаднаха на българина, принуден да остави родното огнище и да си търси хляба зад граница.
В по-белите държави от ЕС успяха да се уредят пак сънародниците ни с дебели пачки и естествено бандитите. За тях границите винаги бяха отворени, дори по времето, когато трябваше да висим пред чуждите посолства и да чакаме за визи.
Публична тайна е, че наред с Швейцария, една от страните, където след промените потънаха много от парите, заграбени от бившите соцстрани, е Великобритания. Неслучайно повечето руски олигарси имат имоти насред Лондон, на които могат да завидят и най-видните албионски богаташи. И на фона на това гостоприемство на мръсните пари, дошли от Изток, най-лесно личат двойните британски стандарти. Естествено, от прилагането им потърпевши са обикновените хора, решили да припечелят някой и друг паунд отвъд Ламанша. Дори с изкараната най-ниска заплата за няколко месеца там у нас може да се изкара цяла година.
Сега край Темза много обичат да плашат местните с очакваните милионни гладни пълчища от румънци и българи, които ще залеят бившата метрополия от януари. И как заради нас безработицата на Острова щяла да скочи до небесата. Потресаващо е дори да си помислим, че в люлката на съвременната европейска демокрация може да се лансират такива тези. На моменти човек се чуди дали не слуша някой ксенофоб в кафява риза. В известна степен обаче подобни неща са логични във време на криза. Албионските политици също искат да печелят избори и умело се заиграват със страховете на гласоподавателите си.
Естествено, основната причина богатите страни да се страхуват от нас е огромната ни бедност. Едва ли бихме тръгнали да берем ягоди или да мием чинии отвъд Ламанша по 12 часа на ден, ако в родината си имахме нормална заплата и можехме да си плащаме сметките и кредитите. За жалост в началото на прехода първата задача на родните политици бе не да запазят дори невисокия стандарт от времето на соца, а да си напълнят гушите за поне дузина поколения напред. Та затова поне още половин век ще търсим къде да отидем на гурбет, за да изкараме нормална надница.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.