Дойчин Василев пред

Дойчин Василев пред "МОНИТОР": Алпинистите казват - изкачване без завръщане не струва нищо

Дойчин Василев е български алпинист и антарктически изследовател. Участвал е във всички национални хималайски експедиции – Лхотце (1981 г.) и Анапурна (1989 г.). Изкачил е 5 осемхилядника - Дхаулагири (1995 г.), Еверест (1997 г.), Макалу (1998 г.) и Шиша Пангма и Чо Ою (1999 г.). Участва и в изкачването на Еверест през 1984 г., когато Христо Проданов покорява върха.

„Следя внимателно събитията около К2, особено след като върхът бе изкачен от десетима непалци. Това бе голямата цел – първото зимно изчакване на К2. И тя бе реализирана. Кампанията на останалите алпинисти донякъде е оправдана, но не съвсем, защото голямата цел за историята вече бе изпълнена. Непалците показаха, че могат да го направят. За останалите алпинисти остават техните собствени мечти да изкачат върха и донякъде ги оправдавам, защото са инвестирали доста, но наистина е въпрос на лична преценка“, коментира пред „Монитор“ Дойчин Василев.

„Връх К2 се слави със своите тежки условия.

Той е технически най-трудният за изкачване.

Като привлекателна цел е много добър, но иска и съответната подготовка и организация. Не на последно място и малко шанс - каза още Василев и продължи: - Аз също съм имал случаи, когато се подготвям за нещо, а накрая все нещо се случва. Въпрос на лична преценка на всеки участник там е дали да продължи, или да се върне. Защото върхът си е на мястото, само хората се сменят. Човек трябва да има повече от едно наум“.

Колкото до Атанас Скатов, то по-голяма част от жертвите на К2 са или от лавини, или скъсани парапети, или ги хващат бурите. К2 се слави това, че няма бързо слизане от него, а обикновено силите на алпинистите стигат до върха. Там има и много опасни лавини. При обилен снеговалеж някои участъци стават смъртоносен капан.

Голяма част от загиналите си отиват така.

При други върхове някак по-лесно стават нещата. К2 изведнъж става много проблемен при лошо време. Когато човек трябва да се осланя на здравината на някакво въже, много внимателно се подхожда, винаги с някаква резерва“, разказа опитният български алпинист.

За дългия период на очакване на прозорец от подходящо време за изкачване Дойчин Василев сподели, че дългото чакане се отразява първо на психиката. „Защото не се знае какво ще се случи. През 1997 г. на Еверест се наложи цяла седмица да чакам. Въпросът е да умее човек да си прецени силите, какво е останало в него. Имам чувството, че маршрутът на К2 беше пренаселен тази година и са имали проблем с местата за палатките. Един алпинист, когато тръгне да се изкачва, трябва да мисли за слизането“, коментира Василев.

„Неизвестното, трудното е привличало човека открай време. Един алпинист, когато обаче тръгва към такъв връх, трябва във всеки миг да е готов да се оттегли. При най-малката опасност да обръща платната и да тръгва надолу.

Много алпинисти казват - изкачване без завръщане не струва нищо.

Сега близките на Атанас Скатов са изправени пред свършен факт. Остава да се направят правилните изводи. Хубаво е да се направи една дискусия – нашите планини също не са съвсем безопасни“, завърши Дойчин Василев.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.