След известно време мълчание и българската секция на „Дойче веле“, която отдавна използва марката на немското издание, за да прави фалшиви новини на роден терен, се отчете с материал срещу депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски.

Ако трябва да сме точни – Пеевски е на прицел в рамките на едно-единствено изречение. Колкото да се оправдае заглавието. Про форма материалът е „анализ“ на проф. Ивайло Дичев, посветен на компромиса. Самият автор впрочем знае що е то компромис – прави го и с жанра и с качеството на материала, за да оправдае логореята си, но най-вече – да вкара в оборот името на Пеевски без грам връзка с останалата част от статията, единствено с цел да се тагне името на депутата и в „Гугъл“ да се появи поредната статия срещу него.

Дичев тръгва от Орбан, преминава през Тръмп, прехвърля се на Льо Пен и Салвини. И в крайна сметка стига до Пеевски, задавайки абстрактен въпрос към либералите защо го търпят. Споменаването е произволно. Никъде в текста не става дума за Пеевски, така че дори и да иска, авторът, който в последно време бълва статии на конвейер, не може да обясни логиката на обърканите си мисли.

Целият текст е доминиран от лайтмотива за „нашите“ (демек псевдодесните) и „другите“ (всички, които не издигат Костов и бандитите приватизатори в култ). Балансирайки върху доводи, тънки като кибритени клечки, културният антрополог се изживява като преподавател, свикнал да успива аудиторията. За да постигне разочароващ компромисен вариант на многословен анализ, в който нищо не казва. По подобен начин преди време той защити тезата, че българинът е песимист, който не спира да мрънка, но нищо не предприема. Направи го с текст, мрънкащ от първия до последния ред.

За българската редакция на „Дойче веле“ не е прецедент да прави компромиси с ценностите, залагайки на противоречиви и посредствени автори, които пишат по съвместителство и в други медии на „нашите“, заклеймявайки и атакувайки безпринципно „другите“. С претенции да е морален стожер, но доказала се във времето като медия, за която антибългарщината е изведена в култ, секцията на DW се е превърнала в основна брънка на Фабриката за фалшиви новини, обслужваща олигарсите и задкулисните им зависимости. Тя изпълнява функцията на вентилатор, който се върти и разпръсква внушения и евтини манипулации. Ако е вярно, че целта оправдава средствата, то усилията на „Дойче веле“ си струват. Александър Андреев и компания подават топката на „Медиапул“, след което я поемат обратно от „Клуб Z”, който дава къс пас към „Дневник“ и „Капитал“. Мач за аматьори, които се подтичват на игрището и се окуражават: „Хайде, наш'те!“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Този Пеевски не е онзи Пеевски

Разрешиха на Пеевски да строи в „Младост“. Това крещи в заглавие жабешкият сайт на Огнян Стефанов (Агент Академик). И някой чел-недочел жител на столичния район току виж довечера си сипе една ракия и гневно затропа по масата, че „Пеевски ще строи в квартала“. Да, ама този Пеевски не е онзи Пеевски. Става дума за строителния предприемач Васил Пеевски, който няма нищо общо с депутата от ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, освен случайното съвпадение във фамилните имена.

Пред Бога Огнян (Стефанов), пред ДС Академик, пред обществото – борец срещу Пеевски

61 000 – толкова наброяват доносниците на Държавна сигурност (ДС) през 1986 година. Някои от тези сътрудници са още активни. И все така продължават да се раздвояват и разтрояват, разкъсвани между битието си на граждани и доносници. Сред активистите на ДС е и един журналист, който днес обслужва интересите на банкера беглец Цветан Василев.

Пунтамари за Делян Пеевски бълват агент Сашо и агент Академик

Не се наложи дълго да чакаме. Даже изобщо. В събота заложихме на това, кой агент от ДС първи ще се обади ни в клин, ни в ръкав, споменавайки Пеевски. С уточнението, че на който доносник на бившата ДС са му платили най-скоро – той ще е. И още в понеделник агент Сашо извиси глас. Прав беше Елин Пелин: Лудото само се обажда.