Доц. Наум Кайчев, историк: Пътят на Скопие към ЕС минава през спазването на договора с България

Доц. Наум Кайчев, историк: Пътят на Скопие към ЕС минава през спазването на договора с България

Зад инцидента във Вевчани не е изключено да стои „дълбоката държава“, т.е. тайните служби

Посещението на Владо Бучковски беше опит на управляващите в Скопие да покажат желание за продължаване на диалога. Провокацията във Вевчани беше проведена от среди, близки до опозиционната просръбска партия ВМРО-ДПМНЕ. На същия фестивал през през 2012 г. Гърция беше символично погребана в ковчег, а гръцкото знаме – изгорено, казва зам.-съпредседателят на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония.

- Доц. Кайчев, отношенията между България и Северна Македония изглеждат в една от най-ниските си точки. Успя ли мисията на Владо Бучковски да промени нещо?

- Доколкото мога да преценя, посещението бе опит на управляващите в Скопие да покажат желание за продължаване на диалога и дадат знак за прилагане на двустранния договор, което е единственият път за успешно продължение на евроинтеграцията на страната. Доколко жестовете ще бъдат подплатени от конкретни действия, ще покаже  бъдещето. За мен ключово е да видим дали ще има резултати в съвместната историческа комисия на двете страни.

- Защо се стигна до провокацията с изгарянето на българския флаг на фестивала във Вевчани и кой всъщност има интерес от нея?

- По всичко личи, че провокацията беше проведена от среди, близки до опозиционната просръбска партия ВМРО-ДПМНЕ. От друга страна, ежегодният фестивал във Вевчани „на Стара Нова година“, на 13-14 януари, на който в миналото лично съм имал възможност да гостувам, е традиционно важно фолклорно и обществено събитие в календара на републиката. То има надрегионален характер, понякога с общодържавни последици. В миналото там са ставали различни политически събития и провокации, например през 2012 г. Гърция беше символично погребана в ковчег, а гръцкото знаме – изгорено.  Полицията със сигурност би следвало да предвиди и да не допусне повторение на подобни събития, но не го направи. Така че възниква въпросът дали зад инцидента не стои „дълбоката държава“, тоест специалните служби на Скопие или пък влияние на други заинтересовани страни. 

- Инцидентът беше осъден и от двете страни. Дали обаче властите в Скопие са искрени?

- Това ще покаже ефикасността на разследването и действията на съдебната система на Северна Македония по издирване и наказване на виновниците, както и дали ще допуснат подобни инциденти в бъдеще.

- Дълги години официалните български власти бяха сред най-сериозните радетели, поне на думи, на интеграцията на Северна Македония. Какво се промени през последната година, за да сложи точно София прът в колелата на Скопие по пътя към Европа?

- Промените са не само от последната година. След като през февруари 2019 г. България изпълни своя ангажимент и ратифицира приема на съседката ни в НАТО, откъм пролетта на 2019 г. Скопие започна да не изпълнява Договора за приятелство и добросъседство – не само в частта на историческата комисия, но и в почти всички други негови аспекти.  Това предизвика публичната декларация на българския парламент и Рамковата позиция по отношение на Северна Македония и Албания от октомври 2019 г. Властите в Скопие не промениха поведението си и в края на миналата година се стигна до логичното – очакваното начало  на преговорите за членство в ЕС бе отложено и заради позицията на София.

- Дали обаче ходът не е бил донякъде с предизборен характер в опит да налее вода в мелницата на т.нар. патриоти, които не е изключено след изборите на 4 април да останат зад борда?

- Обясненията ми по предишния ви въпрос отговарят и на този. По Рамковата позиция и декларацията на парламента, тоест по отношението към Северна Македония има съгласие между всички основни политически сили и фактори в България.

- Очаквате ли след вота София да даде зелена светлина за започване на преговори от страна на Скопие за присъединяване към ЕС?

Независимо какво правителство ще се състави след изборите, очаквам то да продължи принципите на действие на сегашното. В случай, че Скопие започне не на думи, а на дела да прилага Договора за приятество и добросъседство, би могло в някакъв по-обозрим срок да се стигне до българско съгласие за начало на преговорите за присъединяване в ЕС. 

- Можем ли да очакваме натиск от страна на определени страни върху България, за да пуснат Северна Македония по европътеката, или да продължат да я държат пред бариерата?

Такъв натиск е възможен, но не вярвам сам по себе си да даде резултат. За да се стигне до начало на преговори с ЕС трябва да има, първо, изпълнение на договора от Скопие, и второ – страните членки на ЕС да дадат зелена светлина и за Албания, тъй като по ред причини, свързани с регионалната стабиност, Скопие и Тирана по-скоро ще се движат в пакет.

- Къде точно се позиционира спорът между България и Северна Македония в борбата за надмощие между Великите сили на Балканите?

- Произходът на проблема е преди всичко вътрешен, но външните фактори се позиционират в него по един или друг начин. Често се твърди, че руското влияние има полза от българската позиция. При това се пропуска, че Русия последователно подкрепяше, включително с ред декларации на външното си министерство, идеологията и управлението на ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски през 2006-2017. Поощряването на македонизма продължава и до ден днешен. На 5 януари тази година руското посолство в Скопие направи съобщение за Св. Наум Охридски, в което пропусна да спомене думата България – сякаш книжовникът не е бил изпратен и насърчаван от българския княз Борис, сякаш Охрид се е намирал тогава в някаква друга държава. Вместо това се декларира, че Св. Наум бил сред основателите на  някакъв „църковнославянски език“, който бил основа на  „руския, македонския  и други славянски езици“. Мисля, че политическите цели на подобни некоректни игри с историята и филологията са повече от ясни.

Това е той:

Зам.-съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония от май 2018.

Завършил история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специализирал в Атина, Белград, Будапеща и Загреб.

Ръководител на катедра "История на Византия и балканските народи" във ИФ на СУ.

Член на Македонския научен институт и на Българското дружество за британски изследвания.

Генерален консул на България в Торонто, Канада от 1999 г. до 2002 г. и в Битоля от 2007 до 2010 г.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.