Изнасяме рапани за азиатските страни и барбуна за Гърция, казва в интервю за "Монитор" експертът от Института по океанология

- Доц. Райков, има ли промени в картината по отношение на рибните ресурси в Черно море? Какво сочи проучването на Института по океанология, което реализирахте наскоро?

- Всяка година картината е различна и това зависи от метеорологичните условия. Местните ни видове риба обитават дълбочини до 100-120 метра. Затова е важно какви ще бъдат температурните условия. Теченията, общо взето, са с постоянен характер и са насочени от север към юг. От там се определя и хранителната база. В една екосистема всичко е зависимо. Затова миграцията, особено при по-малките видове като трицоната, сафрида, хамсията, всъщност зависи най-вече от метеорологичните условия. Що се отнася до рибарството, няма някакви промени. Причината е, че общо взето, всяка година се знае броят на рибарите и на лодките. Така че те не са причина за промяна в популацията на видовете.

- Като имаме предвид хладната и дъждовна пролет, от една страна, от друга пък, се смята, че това лято морската вода е най-топла, до какво води това?

- Бих казал, че тази година има много риба. Ние изследваме едни и същи полета два пъти годишно и ако сравним с проучването ни от ноември, ще видим, че тогава почти нямаше трицона или т.нар. цаца. От 36 полета нямаше в нито едно. Сега има във всички, и то добри количества. А както казах, миналата година нямаше както на дълбоко, така и на плитко. Не бих казал, че изчезва, а по-скоро се разпръсква. Условия за струпване на рибата са слънцегреенето, продължителността на деня, ветровете, температурата. Всичко това влияе. Колкото до морската вода, тя няма как да се затопли толкова в долните слоеве. През септември се наблюдава преместване на водните слоеве. Понякога това става дори още в края на август. Така хладните слоеве навлизат на мястото на топлите и обратно. Тази промяна вещае и началото на есента. Тези процеси, общо взето, са закономерни и бих казал, че не се случва нищо притеснително. Просто годините са различни и не си приличат една с друга по отношение на рибните ресурси.

- Казвате, че тази година морето е пълно с трицона. Това за кои други видове се отнася и кои съответно намаляват?
- Има традиционно висок интерес към калкана и рибарството всъщност е най-голямата причина за намаляване на популацията му. Но при него има нещо интересно - от една страна, популацията му намалява, но пък в същото време се увеличават постепенно младите индивиди. Те не са годни за консумация и към тях няма търговски интерес. Трябва да се изчакат около три години, за да пораснат достатъчно. Но това са процеси, които при калкана текат по-бавно, а по-бързо при малките риби. Те са с кратък жизнен цикъл - до 3-4 години и не нарастват, докато калканът е с 8-9-годишен цикъл.

- А каква е популацията на сафрида?
- Сафридът е мигрираща риба и дали ще го има, зависи от много неща. Идва от Украйна и миграцията му при нашия бряг е пролетно-есенна. Зависи и на какво разстояние от брега ще мине, за да видим дали го има. Понякога не е близо до брега и затова рибарите не могат да го уловят. Предстои да видим каква ще е популацията му.

- Прави впечатление, че като че ли за първа година няма висока смъртност при делфините, така ли е наистина?
- Често те се заплитат в рибарските мрежи. Други години наистина има динамика, тази година е по-спокойно наистина. Понякога труповете се изхвърлят от самите течения, но делфините може да са загинали в Украйна или Румъния.

- А намалява ли популацията им?
- Не бих казал, че има такава тенденция. Напротив, на един от видовете – т.нар. обикновен делфин, има голямо присъствие. Но той е там, където има риба. Логично е, след като има доста риба в морето тази година, да има и делфини.
- Кои видове риба изнасяме навън и за кои страни?
- Ориентирани сме предимно към износ към азиатските страни, и то на рапан. Това е основният ресурс от нерибните. От рибата пък най-вече барбуната за Гърция. Бих казал дори, че по-голям процент от нея е за износ, много малко остава за нашия пазар. Калканът също има пазар в Турция. Между другото трицоната също се изнася много. Има фирми, които търгуват с нея в Румъния, Великобритания. Това са видовете, които се изнасят основно.

- Миналата година стана ясно, че у нас са останали само дребни рапани и фирми дори внасят от Румъния. Сега има ли такава тенденция?
- Така беше. И сега наши фирми внасят от там, където рапанът е едър. Но след това той отново се пласира за Далечния изток. Вярно е, че размерът на рапаните намалява заради голямата експлоатация. А това има значение за търговията. Но заради големия улов, предполагам, че същата тенденция ще има след време и в Румъния.

- А има ли все още треска по бялата мида?
- Не съм специалист в тази област, но предполагам, че продължава. Зависи обаче за кой вид бяла мида става дума, защото Donax trunculus е по-скъпата. Но тя е забранена, невъзможно е да се лови, защото е в чувствителна зона. Така че ако се търгува с нея, би трябвало някои да отговарят как се е случило това. Но не мога да кажа какъв е износът.

- Забелязват ли се нови, инвазивни видове в Черно море?
- Не бих казал, а и нямаме някакви нови изследвания в тази посока. Има съобщения от турски колеги, че през Босфора влизат средиземноморски видове. Там наистина има доста. Има някои средиземноморски видове, които наши рибари ловят с харпуни и се натъкват на тях. Това се отнася най-вече за тези, които практикуват подводен риболов, но са редки случаи. Бих казал, че са случайни екземпляри, не е тенденция. Бих го нарекъл случайност, не е масово навлизане.

Визитка:

Работи в секция „Морска биология и екология“ в Института по океанология към БАН

Представител е на България в черноморската комисия по опазване на Черно море от замърсяване

Завършил е биология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и магистратура по музейно дело, ботанически и зоологически градини

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитският посланик пред "Монитор": В България има много възможности за инвестиции

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитската стратегия „Визия 2030“ включва огромни икономически реформи, казва в интервю за "Монитор" посланикът на Кралство Саудитска Арабия в София