Доц. Велизар Шиваров: Имунитетът към коронавирусите след преболедуване е 2-3 години

Доц. Велизар Шиваров: Имунитетът към коронавирусите след преболедуване е 2-3 години

"Съществуват много възможни щамове на COVID-19. Не е ясно дали няма да се наложи ваксината да бъде разработвана за всяка година, подобно на тази срещу грип"

- Доц. Шиваров, вижда ли се краят на пандемията?

- Пандемията от COVID-19 не си е отишла, тя следва една динамика. Просто влиза в една нова фаза - започна от северното и се движи към южното полукълбо. Тя не затихва, интензитетът й е различен в различните държави.

- Какво може да се каже за епидемиологичната обстановка в България?

- От съобщаваните данни се вижда, че в последните няколко дни има трайно намаляване на абсолютния брой на новооткритите случаи, което е добре. Това означава, че има тенденция за затихване на епидемията в този й етап. Много важен показател, който обаче не се съобщава, е колко са активните случаи. Тоест колко са всички регистрирани, броят на излекуваните и починалите. В другите държави се води такава статистика и се съобщава, например в Италия, в Германия. Важното е, когато слушаме сутрин новините от Националния оперативен щаб, броят на излекуваните да е по-голям от новодиагностицираните.

Според мен умерено строгите мерки, които бяха взети в България, изиграха много добра роля. Мерките по време на извънредното положение изиграха много положителна роля да не се стигне до рязко увеличаване на случаите, при което здравната система щеше да изпита огромно затруднение. Така сме стъпка напред спрямо страните, които бяха по-либерални, но за сметка на това с много по-висока заболеваемост.

- Споровете дали Швеция е права, или не с по-либералните мерки за създаване на т.нар. стаден имунитет продължават. Вашият коментар?

- Много хора спекулират с този въпрос. Положението е различно. В едни страни смъртните случаи не са повече спрямо тези за сезона от останалите инфекции, а в други несъизмеримо повече, например в Италия, Белгия, Франция, Холандия и Швеция. Твърденията, че няма увеличаване на смъртността като цяло, са неверни и манипулативни.

- Специалистите вече спорят дали преболедувал инфектиран може да се зарази отново или не. Създава ли коронавирусът траен имунитет?

- Всичко, което се случва с имунитета поради среща с определен причинител, се нарича имунологична памет, независимо дали към вирус или бактерия. При COVID-19 вероятно се изграждат достатъчно голям брой протективни антитела. Изгражда се и клетъчна памет. Дали срещналите се с него ще се разболеят или не отново, зависи от това колко силна е тази клетъчна памет. Според срещите с други подобни коронавируси е ясно, че тя не е много силна - запазва се за две-три години. След този период е възможно повторно инфектиране.

- Коронавирусът на COVID-19 само за половин година е с три щама. Може ли това да стане причина те да се променят и занапред и вместо една устойчива ваксина да се налага да бъде разработвана всяка година подобно на тази срещу грипа?

- Представата по този въпрос все още е много мъглява. Съществуват все още много възможни щамове на този коронавирус, но се знае, че някои от тях са доминантни. Не е изключено изгражданият имунитет да е независим от щама.

Аз смятам, че създаването на ваксината трябва да бъде направена около консервативни участъци на коронавируса. Една от критичните точки за живота му е той да може да влезе в клетката. Това се случва благодарение на неговия спайт - протеин - шипчетата на коронавируса, с които той се захваща за клетката и си пробива път в нея. Затова бъдещата ваксина трябва да бъде създадена така, че да удари и обезсили точно този спайт-протеин.

- Ще има ли втора вълна на епидемията през есента, каквито прогнози има?

- Теоретично е възможно, но е трудно да се каже кога точно. Тези вируси показват склонност към сезонна изява. Не мога да кажа дали това ще се случи през следващата зима или по-нататък. Имунитетът не е много траен, заболелите са 4 млн. души към този момент по цял свят. Дори да достигнат 100 милиона при 7 милиарда население на планетата са малко число, за да се каже, че човечеството ще си създаде имунитет. Има много начини за разпространение на този вирус, тъй като хората много пътуват. Важното е, че медицината вече е много по-подготвена по отношение на новата инфекция. Познанието по отношение на ограничаване на възможни епидемични взривове ще стане възможно за прилагане вероятно в следващия или по-следващия сезон. Това е един много вероятен сценарий. Не мога да кажа къде интензитетът ще е по-висок, тъй като държавите стават все по-подготвени за посрещане на един нов пик, както и по-ранното откриване на нови случаи на инфектирани. Напълно възможно е да се придобият знания и той да бъде ограничаван още в зародиш.

- В България, а и в Европа вече се възлагат големи надежди на лечението с преливане на кръвна плазма от преболедували. Можем ли да се надяваме на ефикасност на този метод? Възможно ли е той да се прилага на повече хора?

- Първото условие е да сме наясно, че излекуваният е протекциониран, тоест изградените антитела са достатъчни, ефикасни и от полза. За да се установи това, се правят специални тестове в лабораторни условия. Те изискват специални познания и техника, с каквато не ми е известно някой да разполага в България. Ако се вземе плазма от преболедувал и се прелее на боледуващ, не може да се гарантира на 100%, че тези антитела ще помогнат. Проблем е и броят на потенциалните донори, тъй като в нашата страна те все още са малко. Според мен заслужава си да се опита лечение с него при хора, за които няма друга алтернатива. У нас към момента имаме преливания на трима болни. От такъв нищожен брой не можем да направим никакви заключения. Възможно е обаче да се направят моноклонални антитела.

- Какво представляват тези моноклонални антитела?

- Ако съществуващите антитела в плазмата на преболедувалите са неутрализиращи, те се образуват в определен вид клетки в организма. На практика ние можем да изолираме тези клетки, да ги обезсмъртим и да ги накараме да произвеждат такива антитела. Да изберем тези клетки, които произвеждат точно антитялото, което блокира вируса. Тогава можем да ги намножим в лабораторни условия. Когато съответните антитела се образуват, се изолират и се пречистват. Тогава на всеки болен се прелива от тях под формата на препарат, който действа срещу коронавируса.

В действителност пациентът получава обогатена силно пречистена плазма, която му действа независимо от каква кръвна група е той.

- Разработва ли се вече такова лечебно средство?

- Да, разработва се. Вече има научни съобщения, че това се прави.

- Нашата страна има ли ресурс да се заеме с подобно нещо?

- Българската страна може да направи хибридомни линии, както още се нарича този процес. Този процес обаче е много скъп.

- Мнозина се зарадваха, че сякаш страните, където БЦЖ ваксината е задължителна, са по-слабо засегнати от COVID-19. Пази ли ни тя от коронавируса?

- Спекулация е, че в страните с по-висока употреба на БЦЖ ваксината смъртността и заболеваемостта са по-ниски. Тя е залегнала в имунизационния календар на всички бивши социалистически страни като задължителна. Между нея и COVID-19 обаче няма причинно-следствена връзка. В Русия, където тя също се поставя, заболеваемостта и смъртността са също много високи. За мен по-логичното обяснение е, че средната продължителност на живота в Европа е по-висока. Там, където имаше по-висока смъртност, хората живеят около 80 години, а у нас е около 70. Това е десетилетието, което е най-силно уязвимо. При нас то липсва.

Визитка:

- Доц. д-р Велизар Шиваров е завършил медицина в Медицинския университет в София през 2003 г.

- Притежава докторска степен по имунология (2011), магистърска степен по онкология (2014) и специалност по клинична имунология (2011) и хематология (2018)

-Провел е обучение в някои от водещите чуждестранни университети и институти като Kyoto University (2006-2008), EMBL (2009), Yale University (2011-2012), Ulm University (2012-2014), INSEAD (2015), Harvard University (2016-2017) Носител е на награда Translational Research Training in Hematology на Европейската и Американската асоциации по хематология и на Голяма награда за млад учен „Питагор“на МОН за 2014 г.

-През периода 2012-2014 г. е член на Научния комитет по Лимфоидни неоплазии на Американската асоциация по хематология.
Научните му публикации са с общ импакт фактор над 100. Притежател е на три малки български патента. Рецензент е за повече от 10 международни научни списания.

-Изследователските му интереси са в областта на молекулярната биология на B-лимфоцитите и на молекулярната биология и диагностика на хематологичните неоплазии.
-До неотдавна беше завеждащ Клиничната лаборатория в болница „Софиямед“
-Университетски преподавател е.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.