Трябва да върнем патронажните сестри, които помагат на млади майки и бременните жен, казва в интервю за "Монитор" експертът от Института за изследване на населението и човека при БАН

- Доц. Черкезова, по какъв начин ще се промени структурата на населението следващите години?

- В момента населението над 65-годишна възраст е около 21%. След десет години ще бъде 25%, а през 2040 г. – 28%. Когато хората над 65-годишна възраст са над 15% от населението, се счита, че то вече е остаряло и е влязло в етап от развитието си, в който се изисква трансформация на социалните условия. Те трябва да са ориентирани повече към обслужване на възрастната група от населението, защото тя е достигнала критично висок дял. В България сме в този период от около 1996 г. и днес имаме достатъчно насищане. Към 2030-а нарастването на населението от тази възрастова група ще стане по-интензивно.

- Какво трябва да се предприеме, за да се трансформират услугите?

- Предложили сме набор от мерки, насочени към преодоляване на дългосрочната криза. Най-важна е създаването на фонд за дългосрочни грижи. Най-удобният момент за това е, когато има стабилен растеж в икономиката. Последните години той обаче е колеблив и сега може би не е най-подходящото време.

- Кога най-късно трябва да се случи това?

- Крайният момент, в който можем да създадем и да заработи такъв фонд, е най-късно до 5-6 години. Причината е, че до 2030-2035 г. трябва да са приключили основните реформи в повечето социални системи по адаптиране към остаряването на населението. Тогава ще са най-големите пикове във възрастта между 50- и 70-годишните и от там започва интензивното нарастване на населението над 65-годишна възраст.

- С какви темпове ще се случва това?

- Много бързо. В момента на всеки 100 души в трудоспособна възраст се падат по малко над 30 души в надтрудоспособна. През 2030 г. те ще са 39. Децата под 15 г. пък ще бъдат много по-малко, отколкото възрастните над 65 г. Затова ние трябва да преобразим системата на здравеопазването, социалните услуги и всички останали, така че да отговорим на нуждите на тези хора, тъй като ще стават все повече. Затова е необходима по-качествена дългосрочна грижа. Това означава да бъдат осигурени социални и здравни услуги за хора със здравословни проблеми или такива в напреднала възраст, които се нуждаят от помощ, тъй като не могат да се справят сами в ежедневието. В момента най-често тя се осигурява вътре в семейството. С остаряването на населението обаче ще става все по-трудно хората, които се грижат за свои близки, да остават вкъщи. Те ще бъдат много по-нужни на пазара на труда, защото по-малкото трудово заети ще трябва да издържат нарастващия брой неработещи. Затова политиките трябва да съдействат тези хора да излязат на пазара на труда и да работят по специалността си и съобразно тяхната квалификация, защото така ще могат да бъдат по-полезни за икономиката. Професионалистите трябва да поемат грижата за хората, които не могат сами. Наше проучване показа, че те най-често разчитат на помощ от семейството. В момента тези, които са заявили, че се нуждаят и предпочитат професионална грижа, са малко под 211 хил. души и това е минималното изискване спрямо публичните политики. Около 120 хил. души, които са заявили необходимост от грижа, не получават такава никъде, дори и в семейството.

- На какво се дължи това?

- В различни години държавният бюджет или оперативните програми покриват между 10% и 20% от необходимия минимум на дългосрочните грижи. Палиативните грижи, които също спадат към дългосрочните, са малка част от този микс. Когато се създаде основата на пакета от грижи, успоредно с това трябва да бъдат доизграждани интегрирани системи, които да включват и предоставят социални, здравни и всякакви услуги, от които има нужда човек в подобно състояние. Искам да подчертая, че хора с увреждания и хора, които имат нужда от дългосрочна грижа, са две различни понятия. Нашите изследвания показаха категорично, че системата, която в момента е изградена за хората с увреждания, не може да послужи на тази за дългосрочни грижи и трябва да бъде създадена нова. Частично подобна система съществува, но тя е разпокъсана. Има отделни здравни или социални услуги и би следвало всички наши мерки да са насочени към подпомагане на семействата, към създаването на възможности хората да избират между различни видове услуги.

- Казахте, че децата също ще намаляват. Какво сочат данните?

- Децата под 14-годишна възраст в момента в България са 14%, а през 2030-а ще бъдат 13,7%. През 2040-а ще бъдат 13%. Намалява слабо делът на децата, но това е, защото всички групи намаляват, но при децата това става по-бързо, отколкото при останалите групи. Намалява и делът на населението, което е между 15 и 64 години.

- Детската смъртност е една от причините за това. Намаляла ли е или е нараснала през последните години?

- Анализите показват в момента, че детската смъртност е най-ниска в България, откакто е започнало нейното отчитане. Това е положителна тенденция и ние имаме възможност и потенциал за допълнителното й намаляване. По последни данни детската смъртност е 5,8 на хиляда промила, но все още е около два пъти по-висока спрямо средната за Европа.

- Какви мерки предлагате, за да се продължи тази тенденция?

- Предложенията ни в областта намаляване на детската смъртност са съсредоточени в рамките на системата здравеопазване. Сред мерките е прилагането на различни видове скрининги, които могат да се правят за бременните и за децата. Те трябва да са достъпни за абсолютно всички, без значение здравноосигурителния им статус. Много съществено е връщането на патронажната грижа. Това са сестри, които могат да обикалят и подпомагат младите майки и бременните жени още преди раждането, да създават култура в населението. Нашата идея е да бъдат създадени самостоятелни практики на патронажните сестри и всяка от тях да може да работи с един или няколко лекаря едновременно, както един личен лекар или гинеколог може да работи с няколко патронажни сестри. Предвидили сме и създаване на електронна система за връзка между тях, какви средства трябва да се осигурят за нея. Необходима е и ясна регламентация на взаимоотношенията, правата и задълженията на лекарите и патронажните сестри в този модел. Предлагаме и бонификация за сестрите, които работят при по-неблагоприятни условия - в квартали с по-висок процент на безработица, ниско образование на населението или пък в отдалечени планински и селски райони. Има такива села с висока раждаемост, но там не получават необходимата грижа.

- Тези мерки приложими ли са и към останалата част от населението?

- Във всяка възрастова група причините за умиране са различни. Затова трябва да се подхожда различно спрямо възрастовите групи. Ако в борбата с детската смъртност имаме постигнати добри резултати, то в преждевременната смъртност това не е така. Анализите на преждевременната смъртност (на населението между 35- и 65-годишна възраст) показват, че ако нещата се запазят, можем да очакваме, че до 2040 г. смъртността ще остане същата. За да постигнем по-добър ефект, са необходими повече превенция и по-малко последващо лечение. На първо място трябва да се започне от преразпределение на наличните средства на НЗОК и на Министерство на здравеопазването в посока повече профилактика и повече превенция. Предложили сме конкретни пакети от скрининги за хора с различен профил и възрастови групи. Изследванията показват, че ако въведем тези скрининги, имаме шанс още до три години след това да постигнем 30% спад на смъртността по определени причини за смърт в тези възрастови групи. Това веднага ще внесе промяна в рамките на демографската система. Те ще се правят от лекари – общопрактикуващи и от специалисти, като голяма част от тях са насочени към превенция на сърдечносъдовите и онкозаболяванията, които са сред водещите причини за смърт в средна възраст.

- Какви други предложения имате?

- Въпреки че хората започнаха да се грижат повече за себе си, често има оплакване и от страна на лекарите, и от тези, които разработват политиките, че хората са немарливи по отношение на здравето си. Затова едно от предложенията ни е те да ходят редовно на профилактични прегледи. От тях обаче има смисъл само ако съществува необходимият пакет от дейности, които да ги профилактират. Освен скринингите това са и някои елементарни медицински дейности, които може да прави личният лекар, но не се практикуват и не се заплащат от НЗОК.

Необходимо е да има и регламентирано достатъчно време за извършване на прегледите от личните лекари и от специалистите с предвидено също и адекватно заплащане спрямо това време. Осигуряване на достатъчен брой направления за специализирана медицинска помощ също е сред предложените мерки. Възможността за прехвърляне на едни дейности към други понякога може да не се използва, защото изборът на дейност може да е продиктуван от цената, по която се заплаща. Например необходимо е да има достатъчно направления за цитонамазка от женски полови органи за рак на шийката на матката, които да не са насочени единствено към жените на 30 г. (или които навършват 30 г. през съответната година). Трябва да има преразпределение на средствата. Това се отнася и до финансирането от здравното министерство. За хроничните незаразни болести имаме изключително малък дял предвидени средства за профилактика и превенция – 1,7% от бюджета на МЗ, което е крайно недостатъчно.


Визитка:

Защитава докторантура в УНСС през 2012-а на тема „Политики за включване на възрастните хора в икономическия и социалния живот“

Доцент в департамент „Демография“ на Института за изследване на населението и човека при БАН

Участва и ръководи 19 проекта, от които 8 са финансирани от международни институции

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини