Доц. Стоян Андонов: Рисковано е да има само по един спасител на пост

Доц. Стоян Андонов: Рисковано е да има само по един спасител на пост

Това може да доведе до тежки последици и много удавяния

70% от смъртните случаи са предимно на неохраняеми места, казва в интервю за "Монитор" председателят на Националната комисия по водно спасяване към НС на БЧК

- Доц. Андонов, очаква ви един по-необичаен сезон. Готови ли са спасителите да работят в такива условия и ще има ли достатъчно кадри?

- Предполагам, че ще има достатъчно спасители на базата на тези, които бяха подготвени до март. Също така и тези, които обучавахме през изминалите години. Знаете, че от март до преди седмица бяха прекратени курсовете за водни спасители. Но се надявам, че тези, които са ги посещавали редовно, ще отидат отново и ще завършат обучението си.

- Трудно ли ще се работи, при условие че е необходимо да се спазва дистанция?

- Всичко зависи от това доколко трябва да е тази дистанция, доколко плажовете ще са пълни и дали туристите ще са дисциплинирани. Сигурно няма да е лесно, особено пък, ако се приеме идеята спасителите да са по един на плаж.

- Какво е вашето мнение за това изискване и до какво ще доведе, ако наистина бъде прието?

- Може би последните 30-35 години, откакто наблюдавам и обучението на водни спасители, те винаги са били тренирани да действат по двама. Съоръженията, с които разполагат на поста за спасяване, също не са променяни през последните години и предполагат действие на двама души. Така че според мен концесионерите могат да не се възползват от това да работи само по един спасител. Спомням си как преди много години, когато се появиха първите концесионери на големите плувни басейни, се възползваха от една точка от тогавашната наредба, че на басейна може да има само двама спасители. Това доведе до доста неприятни последици. Имаше голям брой удавени. Дори сега, ако отидете на големите басейни, ще видите, че в активната част на сезона не са достатъчни и по петима спасители. Така че тук става дума за екипна работа и е много трудно да бъдат по един на пост.

- А какво ще стане и ако постовете бъдат разредени на 150 м един от друг, каквато е другата идея?

- Това още повече ще затрудни работата ни. Спасителите не разполагат с технически средства като американските ни колеги. Вярно е, че Черно море не е океанът, но все пак сегашната система на спасяване се е доказала във времето и не виждам защо трябва да я поамериканчваме.

- Ваши колеги вече повдигнаха въпроса да има и плажна полиция. Нужно ли е такова звено според вас?

- Това би било от полза. Или може да се действа на принципа спасителят като служебно лице подаде сигнал и си свърши работата, има охрана на плажа, общинска полиция, които могат да реагират.

- Ясен е проблемът с недостига на кадри през последните години, как ще се справите сега?
- Вярно е, че недостигът на кадри е проблем от години. Нека ви припомня, че имаше дори един проект да се обучават спасители от съседни на нас държави като Македония. Но кризата с COVID-19 преустанови това и ще се наложи да се справяме сами. Има пък и нещо положително в пандемията.

- Какво е то?

- Че спасителите, които дълги години работеха навън, се завърнаха у нас и не знам дали ще заминат. Като неспециалист не бих се наел да прогнозирам какъв ще е сезонът. Не знам дали ще има много туристи, не мога да кажа. Има много неизвестни. Надявам се да има сезон, да е успешен, но тепърва ще го разберем. В същото време, ако се предложат на спасителите добри условия на работа и достатъчно високи възнаграждения, ситуацията може да се промени.

- Колко са обучените спасители?

- Преди години, що се отнася до спасителите от по-старото поколение, се обучаваха по около 3000 души на година. Сега бройките намаляха, но и дори да са по 500 годишно, направете сметка колко спасители са преминали обучение за 10 години у нас. В страната няма толкова инженери.
- А на какво тогава се дължи този недостиг?

- На много фактори. Най-вече на възможността да работят в чужбина за повече пари. Също така много от спасителите по веригата са на нивото на чистачите на плажа. Концесионерите се оплакват, че това е голям разход за тях и ги задължават да вършат всичко. Има и много плажове, за където има желаещи за спасители, но и други, на които никой не иска да работи. Тук става дума и за мениджмънт на хората, които управляват плажа. Има някои места, които са далече от курортите, от обектите за развлечение, те са по-непривлекателни за работа.

- Но ако плажът е оживен, как ще се справи само един спасител?

- Много трудно, особено при оживен плаж. Затова и ние изразихме нашето становище към проекта. Зоната, която се охраняваше досега на базата на 100 м плажна ивица, е 10 дка. Представете си сам човек на такава площ, например на централния плаж във Варна. Все пак този човек трябва някой да го смени. Затова по-скоро бих разбрал идеята за раздалечаване на постовете на 150 м един от друг, както е предложението на Министерството на туризма, но нека спасителите да са по двама. Би могло да се предложи това, което го има в наредбата и се отнася за т.нар. неактивна част на сезона. Става дума за юни и септември, когато плажът не е толкова натоварен и не се охранява по цялата дължина. Така и туристите знаят, че има неохраняема част. Важно е да не се допускат пропуски, защото това означава човешки живот.

- Добре обучени ли са спасителите? Преди време беше поставен този въпрос и се изтъкна, че те са подготвени предимно за работа в басейни, а не за черноморското крайбрежие.

- Отзивите, които получаваме от чужбина, са, че дори нашите спасители са по-добре обучени от колегите си навън. Разбира се, има, а и напоследък все по-често се появяват т.нар. фалшиви спасители. Те са с различни дипломи, представят какви ли не документи, а на концесионера му е все едно с какви хора работи. Причината е, че спасителят понася отговорността. За съжаление има и такива, но това е работа на други органи.

- Кои плажове все пак са най-опасни?

- Неохраняемите са най-опасни или тези, където е отворена ивицата, вливат се реки.

- Продължавате ли да се сблъсквате с неблагоразумието на туристите?
Ако съдим по статистиката през последните години, може да направим извод, че туристите стават все по-благоразумни. Миналата година имаше едва около стотина удавени, което е голям спад. Надявам се това да продължи. Но имайте предвид, че над 70% от удавянията не са на морските плажове. Където има спасители, процентът е много нисък - около 5%. Смъртните случаи са на неохраняеми места.

Визитка:

Роден е на 19 ноември 1959 г. в София

През 1983 г. завършва Висшия институт за физическа култура

От 1985 г. е преподавател, сега – доцент и ръководител на катедра “Водни спортове” на НСА

От 1994 г. е и директор на Водноспасителната служба към БЧК

Председател e на спортния клуб “Водни спортове” на НСА

Световен шампион е по водноспасителен многобой през 1981-а, а две години по-късно е световен вицешампион

Треньор е на националния отбор по водно спасяване в периода 1987 - 1991 г. - на тима, който през 1988 г. печели европейската титла за мъже

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.