Доц. Стоян Андонов: Концесионери нарочно не назначават спасители, за да пестят пари

Доц. Стоян Андонов: Концесионери нарочно не назначават спасители, за да пестят пари

У нас има четири пъти повече обучени кадри от необходимото

Повечето инциденти стават на първия ден от пристигането в курорта, казва в интервю пред "Монитор" председателят на националната комисия по водно спасяване към НС на БЧК.

 

- Доц. Андонов, бизнесът редовно се оплаква от дефицит на кадри. Тъй като сме в началото на летния сезон, не мога да не попитам има ли достатъчно спасители, които да се грижат за безопасността на туристите?

 - Това е рефрен, който се пее последните 50 г., въпреки че тогава нямаше бизнес, а имаше „Балкантурист“. Тук е важно да направим едно уточнение – професията се упражнява от 3 до 4 месеца, а работодателите не искат да назначават хора за толкова малко време. Това веднага стеснява контингента на желаещите – те са предимно ученици, студенти и пенсионери. Понякога има и учители, защото те имат по-дълги отпуски. Колкото до въпроса има ли достатъчно спасители, отговорът е да. За последните 6-7 години са обучени поне 4 пъти повече, отколкото са нуждите за страната ни. Нормално е в началото на сезона да има недостиг на кадри. Причината е, че тогава са матурите, студентските сесии. Проблемът обаче е решен с поправка на МС в Наредбата за водноспасителна дейност. През месец юни, както и през септември, ивиците, които са отдадени под концесия, могат да бъдат охранявани поетапно. Ако концесионерът прецени, че ивицата е прекалено голяма и посетителите не са много, а средствата, които ще изкара от нея, са прекалено малки, то може да започне работа с по-малко спасителни постове. Това обаче трябва да бъде заявено предварително. Друг е въпросът, че в разгара на сезона се оплакват, че нямат спасители, а когато наши курсисти потърсят заетост, им казват, че няма свободни места, т.е. опитват се да си спестят някои лев.

- След като концесионерът може да избира в началото и в края на сезона дали да не намали спасителните постове, това не е ли предпоставка за увеличаване на удавянията?

- Не, контролът на Министерството на туризма е много завишен, така че няма проблеми с това. Имайте предвид, че половината от 100 удавяния през изминалата година са били във вътрешни, неохраняеми водоеми, а по плажовете са спасени над 3000 души. Това е най-малкият брой удавяния, откакто водим статистика. И все пак не трябва да забравяме, че тази възможност съществува само за периода до 1-ви юли и през септември, в разгара на сезона, на всеки 100 метра има по един спасителен пост с поне двама спасители.

- Казвате, че обучените спасители не са малко, тогава каква е причината да не започват работа - ниски възнаграждения или условията на труд?

- През последните години възнагражденията на спасителите се увеличиха. За да ви стане по-ясно, ще направя съпоставка с учителския труд. Ако можеше един учител целогодишно да е спасител, щеше да изкарва повече пари. Основният проблем е сезонността на работата, но тези проблеми не стоят само пред българските концесионери. Ако в чужбина нещата стояха по-различно, там щяха да работят техни кадри, а не да търсят вносни такива.

- Какво тогава трябва да се промени, за да са доволни и концесионерите, и служителите?

- Би могло да се търсят варианти там, където е възможно разстоянието между постовете да бъде увеличено или част от зоната да бъде обявена за охраняема, а част от нея за неохраняема. Коя зона каква да бъде може да се определи на база предлагани услуги, т.е. там, където няма такива, се предполага, че по-малко хора биха отишли. Не може всички плажове да бъдат охранявани, това не се прави никъде по света. Има много възможности да се нагодим към системата, но въпреки това аз мисля, че и сегашната работи добре.

- Факт е, че една част от спасителите са в напреднала възраст, това отразява ли се на рефлексите им?

- Големият брой възрастни спасители е свързан с това, че имат повече свободно време. Но възрастта и полът не са от значение. Всяка година те трябва да покриват плувните нормативи, както и тези, свързани с техниките на спасяване и оказване на първа до лекарска помощ. Ако един 70-годишен плува като 18-годишно момче, това означава, че той умее да спасява по същия начин като него. Освен това има и натрупан опит, да не говорим, че при по възрастните има и един страх от евентуални инциденти, което ги прави по-бдителни.

- Обучените спасители за басейни или тези за морските курорти са повече?

- Все още не мога да кажа за тази година, в момента тече заверяване на талоните. Преди 22 г. всяка година БЧК обучаваше по 2000 спасители, при това те не бяха разделени за море и за басейн, всички можеха да работят и на двете места, така че ако ги съберем за последните 20-30 години, става дума за огромна армия. За 2017 г. общият им брой беше 3000, като значителна част от тях избираха да бъдат обучени за басейн. Причината е, че не всеки може да преплува големи разстояния, а на тези от басейна не им се налага да изминават по-големи дължини от 30-40 метра. Освен това те винаги имат дъно под краката си.

- Очаквате ли да има внос на спасители от чужбина?

- За такъв внос се говори всяка година, но аз лично не съм чул да се осъществява. А Червеният кръст е този, който трябва да признае лицензите им. Ако имат желание, ние сме готови да го направим, стига да предостави документ, че е обучен от Международната федерация по водно спасяване. Съответно и те ще трябва да се явят на годишните изпити.

- Обикновено с настъпването на летния сезон започват и черните статистки за удавяния. Какво бихте посъветвали хората относно безопасността им, когато почиват на море?

- Наистина в началото на сезона има бум от удавяния, същото се наблюдава и в началото на август. Обикновено повечето инциденти стават на първия ден от пристигането в курорта. Това се дължи на факта, че цяла година хората не са плували и влизайки в морето след втората бира, не могат да реагират. Не бива да влизаме пияни, след обилно хранене, с дъвки в устата, с пейсмекър. Когато подценяваме опасността, тя ни настига. Важно е да съобразим също, че не бива да скачаме във водата на места, където не знаем каква е дълбочината. По-добре е да плуваме успоредно на брега, отколкото главата ни да се скрие зад хоризонта, както и да не бъдем сами във водата, защото мускулните схващания не са рядкост. Опасностите в басейна са съвсем различни от тези в морето – например може пиян англичанин, скачайки от басейна, да не го уцели и да падне до него.

- Споменахте, че повече от половината случаи на удавяне се случват на неохраняеми водоеми. Какво трябва да знаем, ако искаме да предотвратим такъв инцидент?

- Успешно можем да помогнем в първата минута от инцидента, т.е. трябва да действаме бързо, но преди това да оценим риска. Най-важното е да не излагаме живота си на опасност, защото така от спасител ще се превърнем в удавник. При възможност да се помогне от брега, по-добрият вариант е да хвърлим въже. Спасяването със скачане във водата е последното средство. Ако все пак влезем, трябва да сме максимално подсигурени- или с плавателен съд, или с предмет, подобен на буй.

- По време на изпитите имали ли сте куриозни случаи?

- Двама души се бяха записали да получат документи, а когато дойдоха на приемния изпит и ги накарах да влязат във водата, те дори не си съблякоха униформите. Заявиха, че не умеят да плуват. Оказа се, че били охранители, а шефът им ги е накарал да се преквалифицират като спасители. Ако ги бяхме пуснали да спасяват, в случай на инцидент не концесионерът щеше да поеме отговорността, а те. Проблемът е сериозен. Мисля, че повечето концесионери го разбират, почти няма плажове с груби нарушения, защото санкциите са жестоки.

 

Визитка:

Роден е на 19 ноември 1959 г. в София

През 1983 г. завършва Висшия институт за физическа култура

От 1985 г. е преподавател, сега – доцент и ръководител на катедра “Водни спортове” на НСА

От 1994 г. е и директор на Водно-спасителната служба към БЧК

Председател e на спортния клуб “Водни спортове” на НСА

Световен шампион е по водно-спасителен многобой през 1981-а, а две години по-късно е световен вицешампион

Треньор е на националния отбор по водно спасяване в периода 1987 - 1991 г. - на тима, който през 1988 г. печели европейската титла за мъже

Председател на Националната комисия по водно спасяване

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.