Доц. Мария Стаевска пред

Доц. Мария Стаевска пред "Монитор": Алергиите не са противопоказани за ваксина срещу COVID-19

Не разбирам страха от имунизация, като се има предвид какво може да се случи при боледуване от коронавирус. Няма дори теоретичен риск от развитието на автоимунни заболявания. Може би след ерата на първоначалното изчакване ще дойде ерата на чакащите, смята шефът на Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ "Александровска".

- Доц. Стаевска, има ли основание за притеснение от алергични реакции при ваксиниране срещу COVID-19 и какво да имат предвид хората, склонни към алергии?

- Алергичните реакции след ваксиниране срещу коронавирус всъщност са едни от най-редките странични ефекти. Досега има единични случаи. Принципно ваксините, не само тези срещу COVID-19, дават алергични реакции при 1:1 000 000. Общо взето, това са резултатите и от сегашната имунизация. Не бих казала, че има място за притеснение. В нашата клиника също се ваксинираха много колеги. Всъщност най-честата странична реакция - при 80% от ваксинираните с Pfizer-BioNTechи, при 92% при Moderna, е болка в мускула на мястото на инжектиране. Аз също имах такава, но само за няколко часа. На следващия ден отмина.

- Вече сте се ваксинирали?

- Да, с нетърпение очаквам втората доза, за да се почувствам далеч по-свободна и спокойна. В моето семейство също имаше болен от COVID-19 и два месеца след заразяването все още не се чувства добре. Затова и не разбирам страха на хората от ваксините, като се има предвид какво може да се случи при боледуване. Вярно е, че трябва да се направи оценка на риска, но няма безрискови неща. Има опасност дори когато пресичаш улицата, но не съм забелязала хората да изпитват особено притеснение от това. Имайте предвид, че 11% е смъртността от COVID-19 в българските болници. Наистина там се приемат тежките случаи, но като цяло смъртността от коронавирус никак не е за подценяване. Това е въпрос на имунен отговор към вируса. Някои може и да нямат симптоми, а при други да завърши с фатален край. И в този смисъл, при условие че имаш възможност да се ваксинираш, а да не го правиш, не ми се струва особено разумно.

- Как си обяснявате това недоверие в хората, много дори не вярваха в самото съществуване на вируса?

- Наскоро четох анализ на психолога Росен Йорданов, който казва, че това е психологически феномен - изведнъж страхът от вируса се прехвърля в страх от ваксините. Така, вместо да решиш проблема си, започваш да се страхуваш от решението му. Всъщност хората са доста ирационални и в сферата на навлизането на изкуствения интелект, лично аз започвам да се притеснявам за човешкия. Винаги има много емоции в нашите решения дори от гледна точка на създаването на една масова психоза за това едва ли не колко е страшно да се ваксинираш. А това в крайна сметка не е базирано на някакви рационални основи. Започнаха да се лансират мнения, че едва ли не имунизацията може да доведе до последствия след години, до автоимунни заболявания и др. Ежедневно контактуваме с различни вируси и бактерии. Те атакуват постоянно организма ни, но имунната ни система се справя с тях, без да разберем. Така че, общо взето, хората, склонни към автоимунни болести, ги правят и без да се ваксинират. Да не говорим, че дори е вредно да живееш в стерилна среда и голяма част от болестите на съвремието са не защото контактуваме с околната среда, а защото не контактуваме с нея. В никакъв случай няма научно очакване, че ваксините ще повишат случаите на автоимунни заболявания. В съвременния свят те се увеличават не заради имунизациите.

- А има ли основание за притеснение, че ваксините са изготвени за прекалено кратък период? Това също се изтъква доста често като мотив за недоверието в тях.

- Това е другото недоверие. Тук искам пък да цитирам математика Лъчезар Томов, който изтъкна, че тези, които се страхуват, предпочитат да видят какво ще се случи първо с останалите и тогава да се ваксинират. У нас този феномен се наблюдава непрекъснато. Общо взето, се ръководим от фразата "Пингвини, косатки няма, скачайте"! Това е този феномен, при който множеството се ослушва и изчаква, защото не е готово да скочи в дълбокото, докато се увери, че нищо страшно няма да се случи. Все пак вече в света са имунизирани няколко милиона души. И според мен в един момент ще наблюдаваме обратния ефект- ще има все повече желаещи и ще се стигне до недостиг на ваксини. Така че може би след ерата на първоначалното изчакване ще дойде ерата на чакащите за имунизации. Колкото до самото проучване, хората трябва да знаят, че всяко едно тестване минава през определени фази. Ваксините не правят изключение. Например в Клиниката по алергология също сме правили проучвания на различни лекарства. България между другото е една от страните, в които интересът към клинични прочувания е сравнително голям от страна на пациентите и от колегите. Но всяко тестване има три основни фази. При първата медикаментът се изследва върху животни, за да се провери дали е отровен и когато има доказателства, че не е опасен, се изпробва върху доброволци. Това са здрави хора и се следи стриктно дали веществото не води до странични ефекти. Изследват се кръвни проби и ако има най-малък риск, проучването спира на този етап. Другата фаза се състои в намирането на точната доза. А когато искаш да има ефект от медикамента, няма как да го тестваш върху здрави хора. Затова тук участват болни, които приемат различни дози от лекарството и учените виждат къде е най-добрата точка на пресичане между ефект и странична реакция. Обикновено колкото е по-висока дозата, има по-голям и бърз ефект, но пък тогава са повече страничните реакции. Затова се търси баланс - по-малко странични ефекти, но пък добра ефикасност. И тогава точно тази доза отива на трети етап от проучването. И всичко това обаче се прави и с плацебо, за да се сравни разликата. По принцип имаме около 30% плацебо ефект, а за да характеризираме като ефикасен един медикамент, ни е необходимо повече от 30% разлика между него и истинското лекарство. Много често се вижда, че при плацебото има главоболие, треска, болки в гърлото, но все пак става дума за живи хора, които си имат своите проблеми, и може да имаш някакви неразположения и без да са провокирани от дадено лекарство. И когато се намери "златната" доза, се преминава към третата фаза от проучването, в което участват хиляди хора. Когато всичко това се докаже и има добра ефективност и безопасност, медикаментът се предлага на Европейската агенция по лекарствата за одобрение. Така че правилата са изключително строги. Става дума за драконовски мерки за сигурност и дори често в нашите среди коментираме, че се лишаваме от много добри лекарства само защото дават странични ефекти при някои хора. Затова и смятаме, че може би науката трябва да се развива вече в посока фармогенетиката, защото някои хора са по-предразположени към странични ефекти към лекарствата. И ще е по-добре да изключваме тези хора, а не всички, на които може да се помогне. Това е нормалният път на едно лекарство и няма нищо необичайно при одобряването на ваксините срещу COVID-19. Пътят е един същ за всеки медикамент и нито един не се проучва пет години. Причината е, че след като се одобри, започва т.нар. четвърта фаза на постмаркетингово проучване. Това е проследяването на страничните ефекти, когато вече лекарството е на пазара. Никой не може да си позволи да поръчва едно лекарство 10 години преди да отиде на пазара. Все пак някой има нужда от него, а и наблюдението на ваксините продължава и след регистрирането им и няма дори теоретичен риск от развитието на автоимунни заболявания. Съществува минимален риск от появата на алергични реакции, и то при 1:1000 000 души.

- Какво ще посъветвате хората, склонни към алергии?

- Нека да се консултират със специалист. Все пак много хора имат алергии към медикаменти, имат сенна хрема и др., но те не са противопоказани за ваксиниране. Единствено, ако някой е получавал алергичен шок, производителите са изтъкнали в листовката да не се имунизират.

ВИЗИТКА:

Доц. Мария Стаевска е специалист по вътрешни болести и алерголог Завършва ВМИ- София

През 2013 г. получава докторска степен по медицина

Преминала е обучение по имуногенетика за преподаватели по алергология в институт „Пастьор“, Париж, Франция, и по алергология - в Медицинския университет в Безансон, Франция

От 1992 г. работи в Клиничен център по алергология към Медицинския университет – София, а от 2014 г. е доцент

От 2016 г. е ръководител на Катедрата по алергология към Медицинския университет – София, а от 2017 г. е началник на Клиниката по клинична алергология към Университетска болница „Александровска“, от 2019 г. е председател на Българското дружество по алергология

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.