Доц. Маргарита Бакрачева: Нивата ни на стрес са по-ниски от Германия, Норвегия, Щатите и Китай

Доц. Маргарита Бакрачева: Нивата ни на стрес са по-ниски от Германия, Норвегия, Щатите и Китай

Едно от малкото неща, които запазихме, са семейните ценности

* Смесеното обучение може би ще е най-удачният вариант през новата учебна година, казва експертът от Департамента по психология към Института за изследване на населението при БАН

* Българите сме едновременно неудовлетворени, но щастливи

- Доц. Бакрачева, според данни на Евростат от преди няколко дни страната вече е на челно място по брой извънбрачни деца. На какво се дължи това?

- Тъй като сме мултиетническо общество и имаме различни култури, можем да кажем, че при една основна група е водещ икономическият фактор. Знаете, че самотните майки получават социални помощи, но на практика нямаме точни данни какъв процент попадат в тази графа. Има обаче семейства, които избират да живеят и да отглеждат децата си без сключен брак. И точно при този процент се отчита промяна в нагласите. Става дума за избор на модел на партниране. Чисто формалната форма бих казала не се отразява на модела на партниране и на родителство. Принципно за едно дете е важно да се чувства емоционално подкрепено, да знае, че родителите го обичат. Много е важно да не се живее в атмосфера на един привидно спокоен брак, който обаче вече е чисто формален. Не само формите на насилие, но неглижирането и липсата на добри отношения между родителите имат много по-негативен ефект, отколкото ако родителите нямат брак. Така че като разграничим чисто икономическата причина и тази, която е провокирана от идеята да са по-добри отношенията, вероятно можем да имаме по-обща рамка за този модел. Когато говорим за избора ни на партниране, освен комуникацията между двамата партньори, има и други фактори, които оказват влияние. Дълго време имахме висока граница при раждането на първо дете, като сега нещата малко се нормализираха. Но колкото по-дълго се отлага моментът за сключване на брак и раждане на дете, толкова по-труден става този избор. Вече се добавят фактори като премисляне, отговорност, които имат отношение към това дали да има подпис.

- Разпадна ли се семейството като институция? И загубихме ли някои ценности?
- Може би едно от малкото неща, които сме запазили, са семейните ценности и отговорността към децата. Едно изследване показа, че българските тийнейджъри са щастливи, защото чувстват голяма подкрепа от семейството си. Не само в материален аспект или от гледна точка на обгрижването. Това е само едно от доказателствата, че семейството като институция не се е загубило. Не е загубена и топлината в отношенията. Ако говорим и в по-широк план от гледна точка на психичното благополучие, тъй като то включва удовлетвореност от живота, знаем, че българите сме крайно неудовлетворени от него. Въпреки това успяваме да бъдем щастливи.
- Наистина ли сме щастливи? Защо непрекъснато изследвания показваха, че сме сред най-нещастните нации в света?
- Никога не сме били нещастни. По-скоро сме неудовлетворени. Но ако говорим за щастието като реалното му съдържание като емоция, никога не сме били нещастни. Напротив, ние сме едновременно неудовлетворени, но щастливи.

- Как се получава така?
- В единия случай става въпрос за оценка на това какво имаме. Тук попадат не само семейството, здравето и любовта, но и кариерата, здравните услуги, ситуацията, в която живеем. Но пък щастието е свързано с топлината в отношенията, тъй като това са нематериални неща. Ако попитате един случаен човек на улицата дали е щастлив, спонтанният отговор е „да“. Като причини ще изтъкне близките, приятелите, здравето.
- Тоест въпреки неблагополучията, успяваме да оценим и малките неща, които имаме?
- Точно така. Те са доста важен фактор. В момента се работи по изследване как се справяме в моменти на криза, в което участват 11 държави. Оказва се, че ние се възприемаме като успешни, имаме дори по-ниско ниво на стрес в сравнение с държави като Германия, Норвегия, Щатите, Китай. Така че имаме доста богата база данни със страни от различни континенти и друга култура. Основната причина да попадаме в прочуванията като нещастни нации е, че се използва скала от 1-10 и се взема предвид качеството на живот. Така че в такива случаи се измерва оценката за живота, а не щастието като емоция.
- Споменахте за проучване, според което сме се справили общо взето със стреса по време на кризата. Това означава ли, че сме запазили психическото си здраве по време на пандемията?
- Справихме добре до момента. Това е поради две причини. Първата е, че периодът е относително кратък. По време на извънредното положение все пак всеки успя да намери какво му помага да оцелее в такава ситуация. Втората - че в момента летният период предполага повече срещи навън, няма толкова ограничителни мерки. Наблюдава се обаче една интересна динамика. От 8 март, когато бяха обявени първите случаи, общо взето за период от три седмици имаше много висока степен на доверие в правителството и в медиите. Нещо, което е твърде нехарактерно за нас. Постепенно това се промени - страхът отстъпи място на гнева и това се дължи до голяма степен на посланията и излагането на информацията. За съжаление това доведе до поляризиране на групите. Едните бяха за стриктно спазване на мерките, а другите- директно реагираха на всяка една непоследователност и това доведе до оформяне на недоволство. Имаме две основни потребности, които са накърнени - сигурността и възможността за планиране. Някои хора обаче успяват да компенсират това с усещането за управление на живота си в краткосрочен план. Това е успешна стратегия за България, защото ние сме от краткосрочно планиращите държави.

- По време на извънредното положение ни се наложи и да направим голяма крачка и в образованието. Мненията около онлайн обучението обаче се поляризираха. Сега отново се наблюдава разделение сред родителите относно това дали през есента децата трябва да са в клас. Къде е златната среда?

- Много е трудно. Звучи като клише, но когато една ситуация хваща хората неподготвени, има недоволство и в двете страни. Децата реагират негативно, защото нямат атрактивно съдържание, а учителите няма как да предоставят такова, защото става дума за редовно обучение в присъствена форма, което изведнъж минава в неприсъствена. Може би най-успешният модел в търсене на баланс е като че ли хибридният модел. Много държави разсъждават в тази посока. При всички случаи е по-добър вариант, отколкото да се следва стриктно само присъствено или само неприсъствено обучение. Така че една хибридна форма би успокоила настроенията на родителите. Все пак училището включва всички страни.


Визитка:

Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г.

През 1999 г. завършва магистратура по „Социална педагогика“, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“

През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ