Доц. Яна Симова: COVID-19 може да провокира сърдечно-съдови проблеми

Доц. Яна Симова: COVID-19 може да провокира сърдечно-съдови проблеми

Високото кръвно налягане, диабетът, стрес и затлъстяване са сред рисковите фактори, казва в интервю пред "Монитор" завеждащ Отделението по Кардиология към МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен

- Доц. Симова, какво точно представлява сърдечносъдовият риск? Този месец има и кампания, насочена към грижата за сърцето.

- Сърдечносъдов риск означава вероятна заплаха за всеки човек да развие заболяване на сърцето или кръвоносните съдове. Болестите на сърдечносъдовата система са водеща причина за смърт и тежка заболеваемост в развития свят. За България това важи в пълна сила. Ето защо е от особено значение да обръщаме внимание на сърдечносъдовия риск, за да могат навреме да се предприемат профилактични и превантивни, ранно-диагностични и лечебни мерки. Те ще намалят риска, а оттам и честотата на сърдечносъдовите заболявания. Това се нарича първична профилактика – т.е. предотвратяване на нежеланите събития преди те да са настъпили.

- Кои фактори всъщност провокират сърдечносъдови проблеми?

- Факторите, които определят сърдечносъдовия риск и провокират сърдечносъдови проблеми, са различни. Има такива, които не можем да променим. Това са например възрастта (с напредването й рискът се увеличава), полът (мъжете са по-предразположени към сърдечносъдови заболявания в сравнение с жените) и фамилната обремененост (гените, които унаследяваме от родителите си). На други фактори имаме възможността да влияем. Такива са пушенето (много силен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания), високото кръвно налягане, диабетът, наднорменото тегло и затлъстяването, високият холестерол, намалената физическа активност, стресът. Фактори могат да бъдат и инфекциозните заболявания като пандемично разпрострастранения COVID-19 в момента.

- Какви са симптомите и кога можем да разберем, че има проблем?

- За съжаление, голяма част от рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания, включително повишеното кръвно налягане и диабетът, могат да се развият без всякаква изява на симптоми. Затова е от изключително значение да се стремим да живеем здравословно и да си правим чести профилактични прегледи, дори и тогава, когато се чувстваме напълно здрави. Отделно, когато някой рисков фактор е вече налице, например висок холестерол, високо кръвно налягане, трябва да направим всичко възможно, за да го върнем отново в нормалните граници – да го контролираме. Това обикновено става, като посетим кардиолог, като стриктно спазваме предписаната терапия и се проследяваме редовно – с цел да докладваме състоянието си при следващо посещение при или комуникация с нашия лекар.

- Кои групи са рискови?

- Нека първо кажа, че няма групи от хора, които да са застраховани или имунизирани срещу появата на сърдечносъдови заболявания. Но да, има някои по-рискови групи. Това са мъжете над 55-годишна възраст и жените над 65-годишна възраст, хипертониците, диабетиците, хората с висок холестерол, пушачите, тези, чиито роднини имат сърдечносъдови заболявания, хората с наднормено тегло и затлъстяване, тези, които не спортуват и/или се хранят нездравословно и хората, подложени на високи нива на стрес.

- Каква е опасността за пациентите през есенно-зимния период?

- Основната опасност, свързана с есенно-зимния период, особено тази година, е рискът от инфекциозно заболяване. Знаете, че пациентите със сърдечносъдови заболявания или сърдечносъдови рискови фактори са по-податливи на инфекция. При тях инфекцията протича по-тежко и усложненията са повече. Отделно, дори при сърдечно здравите хора могат да настъпят сърдечносъдови усложнения от инфекция, като например COVID-19. Допълнителен риск през есенно-зимния сезон създават промяната в начина на хранене (преминаване към по-мазни храни), както и намаляването на физическата активност (особено към момента с ограничаване на груповите спортни занимания и влошаване на времето).

- Какво е лечението?

- Превенцията, или по-скоро профилактичното повлияване на сърдечносъдовия риск, е свързано с контролиране на рисковите фактори. Това може да включва промяна на начина на живот (преустановяване на пушенето, здравословно хранене, редукция на теглото, редовна физичекса активност...), но често включва и медикаментозна терапия, като например лекарства за повишено кръвно налягане, за висок холестерол, за диабет и ниска доза ацетилсалицилова киселина (100 mg), коeто допълнително намалява ССРиск, тъй като има синергичен ефект, добавен към медикаментите за кръвно и висок холестерол. Изключително важно е към тези мерки да се подхожда сериозно и с постоянство. Временните намеси не носят дългосрочни ползи. Промяната в начина на живот и приемът на лекарства, които водят до контрол на рисковите фактори, трябва да се прилагат цял живот. Лекарствата са достъпни и лекарите са компетентни: самодисциплина и старание всеки следва да упражнява ежедневно.

- До какви усложнения може да се стигне?

- Когато сърдечносъдовият риск е повишен и не се вземат навреме мерки, обикновено се стига до развитие на сърдечносъдови заболявания. Това може да е инфаркт на миокарда, инсулт на мозъка, стеснение на артериите на различни органи и части на тялото – сърце, мозък, крайници, бъбреци, разширение на аортата с опасност от разкъсване, излизане от ритъм, сърдечна слабост и др. Всички тези заболявания дават сериозно отражение върху здравето и качеството на живот на хората, често налагат болнично лечение, понякога интервенции и операции, както и дългосрочно лечение обикновено със значителен брой медикаменти.

- Каква е превенцията и как пациентите може да променят начина си на живот?

Превенцията е важна и е от първостепенно значение при хората с повишен сърдечносъдов риск. Тя се нарича първична профилактика, защото целта ѝ е да не допусне да се стигне до заболяване, да се намесим рано, тогава, когато все още съществува само повишен риск.

Промяната на начина на живот е първата стъпка. Много често към тази първа стъпка се налага да се добави и медикаментозна терапия за постигане на контрол на стойностите на кръвното налягане, високия холестерол и диабета, както и ниска доза – 100 mg ацетилсалицилова киселина при пациенти с висок СС риск. Допълнително, към настоящия момент е от особено значение и профилактиката на вирусни заболявания, като COVID-19, които могат да имат дългосрочни неблагоприятни ефекти върху сърдечносъдовото здраве.

- Преди дни Българският Кардиологичен Институт публикува резултати от собствено проучване за профилактика и лечение на COVID-19 с хидроксихлорохин (HCQ). Какъв е най-важният извод от него?

- Публикуваните на 19 октомври резултати предизвикаха огромен интерес. Към нас се обърнаха много лекари с конкретни въпроси, свързани със случаи в ежедневната им практика. Факт е, че хидроксихолохинът, приеман в домашни условия еднократно по 200 мг дневно, е сигурно и безопасно средство за профилактика и доказано работи в комбинация с антибиотик и цинк за ранно лечение на пациенти с положителен PCR тест. В края на месец септември Европейското кардиологично дружество излезе с научна публикация, че прилагането на HCQ е безопасно за краткосрочно лечение на пациенти с COVID-19, независимо от клиничните условия на терапия, като води само до незначително удължаване на QT интервала и не се свързва пряко със смъртни случаи вследствие на ритъмно-проводни нарушения, което изцяло потвърждава нашите резултати. Тези данни са потвърден и и от редица световни авторитети и наши учени – медици с богат опит в прилагането на HCQ.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.