Доц. Георги Бърдаров: Завърнаха се 200 000 българи, те са потенциална работна ръка

Доц. Георги Бърдаров: Завърнаха се 200 000 българи, те са потенциална работна ръка

Това е оптимистичният сценарий при рестарт на икономиката

Вирусът порази нациите със застаряващо население, ще има промяна във възрастовата структура, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, зам.-декан на Геолого-географския факултет

- Доц. Бърдаров, какво влияние ще окаже кризата върху демографската обстановка у нас?

- Това е доста труден въпрос и е сложно да се даде еднозначен отговор. Все още сме по кривата нагоре що се отнася до заболеваемостта от COVID-19, не знаем какво ще се случи. Лично аз виждам няколко варианта. От една страна, имаме над 200 000 завърнали се българи от Италия и Испания. Те са потенциална работна ръка при рестарт на икономиката. Това е оптимистичен вариант, но все пак пожелателен и позитивен. От друга страна, ако икономиката трудно се рестартира, може да се окаже, че няма работна ръка и за тези хора. Това ще доведе най-вероятно до миграционна вълна след приключване на кризата. Трето, данните в световен мащаб показват, че този вирус поразява най-вече възрастното население. Може би и затова в Европа има такъв пик, защото тук са най-застаряващите нации. Особено Италия и Испания. Така че може да очакваме промяна във възрастовата структура. Знаете, че България е парадокс, имаме една от най-ниската продължителност на живота в ЕС, а сме с най-застаряващо население. Най-голямата група при жените в момента у нас е 65-69 години и това не е просто пенсионна възраст.

Много се надявам като човек и хуманист да нямаме висока смъртност заради епидемията от коронавируса. Постепенно сигурно ще успеем да рестартираме икономиката, но е важно да нямаме много смъртни случаи. Големият въпрос е със завърналите се българи и дали ще могат да останат тук и да се включат на пазара на труда. Ако това стане, те ще обърнат съответно и структурата на населението по някакъв начин.

- Как бизнесът да привлече такива кадри?

- Много добре знаете, че преди избухването на пандемията бизнесът страдаше от липса на работна ръка - дори нискоквалифицирана. Очакваше се, че ще се стигне до този момент на остър дефицит. Въпросът е как ще се излезе от тази криза и дали ще има въобще работни места, как ще се пренареди светът. При всички положения това ще стане. Така че при оптимистичен вариант бизнесът трябва да привлече тези хора. При всички положения ще останат рестрикции за пътувания, което може би отваря възможност за българския бизнес да запълни дефицита с тази работна ръка. Предполагам, че хората ще са уплашени и надали ще тръгнат толкова бързо да пътуват навън, ако имат възможност да си изкарват прехраната тук.

- Чуха се мнения, че няма как карантината да не окаже положително влияние върху раждаемостта. Така ли е?

- Чух, че има такива мнения, но аз съм изключително скептичен. Наистина в историята има такъв термин - демографска компенсация. Тя се случва при военни кризи, пандемии, ниска раждаемост, след това има чисто психологически подтик при хората за по-голяма раждаемост. Предполага се, че когато хората са затворени по домовете си, това ще се отрази позитивно на този фактор. Аз съм скептик по две причини. Първата е, че начинът на мислене и ценностната система на хората са по-различни от тези, които са била преди 50 години. Все повече хората живеят и във виртуалния свят. Другата причина е, че според мен компенсаторен елемент се получава, когато свърши голямата криза - дали ще е война или пандемия, няма значение. В момента хората са много уплашени, защото цари една неяснота. Дори да има някакво отражение в раждаемостта, то ще е минимално.

- Как ще се промени картината след това? Знаете, че имаше тенденция жените да поставят вече на първо място кариерата. Сега пък имахме възможност да сме повече време у дома, това ще се промени ли?

- Със сигурност много неща ще се променят, но много зависи колко време ще е този кризисен период. В момента наистина преоткриваме някои неща, свързани със семейството, дома, но това ще е в рамките на месец и половина. След това поражението върху хората ще е изключително тежко и от психологическа гледна точка. По-дълъг период на затваряне в домовете няма да доведе до нещо положително. Зависи след това какво ще остане от предишния ни свят и как ще се впишем в новите реалности. Според мен при начина на мислене не очаквам да се върнем назад - в едни патриархални времена. Още повече че хората ще искат да компенсират този период, в който са били ограничавани да излизат. Така че може дори да има обратен ефект.

- А наблюдавахте ли някакви нови тенденции преди започването на кризата - по отношение на раждаемостта, сключването на брак?

- Преди започването на кризата у нас имаше един лек, позитивен елемент за една, макар и крехка вълна, за хора в трудоспособна възраст, които се връщаха у нас. Не беше тенденция, но все пак се отчиташе повишаване. По отношение на демографията раждаемостта беше устойчиво ниска. Или по-скоро е нормална за страните от ЕС. Някои говореха за отрицателен прираст. Лично аз за себе си си задавах въпроса как след 20-30 години ще издържат пенсионните и социални системи на тези държави. Не е решен и проблемът с миграцията, това не е все пак количествено заместване. Конкретно за Италия, която в момента е най-засегната от кризата с коронавируса, се прогнозираше до 2035 година да достигне 90 години средна продължителност на живота и дете - под едно на семейство. Как ще функционира пенсионната система на тази страна?

- По отношение на раждане на първо дете и сключване на брак - имаше ли промяна у нас?

- Възрастта се покачва постепенно при жените. В Европа, преди да настъпи кризата, средната продължителност на сключване на брак при жените беше 31 години. В България беше малко по-ниска - 29,7 г. Но плавно се покачва.

- Вие сте и писател, оптимист ли сте, че българинът ще се върне към книгите, като остана повече време вкъщи?

- Като цяло трябва да съм оптимист, но не мога да не призная, че цялата ситуация ме потиска. По отношение на четенето притеснителното е, че по време на криза най-страда културата. Тези, които в момента изнасят онлайн концерти и постановки, го правят без приходи. Преди около седмица прочетох един много хубав текст на писателя Георги Господинов, че когато излезем навън и кризата приключи, не бива да забравяме, че тези, които са ни помагали да преодолеем изолацията вкъщи, са били хората на културата. Но вероятно ще бъде забравено.

- Как гледате на дистанционното обучение, вие самият сте преподавател и работите със студенти?

- Трудно се случва. Нямахме реална подготовка, но от друга страна може би това е пробация на света, който ни очаква в бъдеще. Лично аз не го приемам от гледна точка на това, че за мен е важен живият контакт със студентите. Но в момента образователната система няма как да функционира по друг начин освен дистанционно. Така че трябва да се адаптираме към тези тревожни обстоятелства.

- Накрая да питам директно - ще я бъде ли нацията ни? И как се отнасяте към тези песимистични прогнози, че ще изчезнем след 50 години, които периодично се появяват в публичното пространство?

- Аз съм краен противник на прогнозите за демографски катастрофи. А и много бързо се променят процесите, няма как да кажем какво ще се случи през 2050 година. Приемаме, че в обозримо бъдеще ще излезем от кризата и икономиката ще се стабилизира. Нацията ни няма да изчезне, в това съм категоричен и не бива да се правят черни прогнози. В един момент България може да се превърне и в едно благодатно място за живеене и по отношение на климата и други фактори. Просто сега се нуждаем от повече оптимизъм. Не бива да пречупваме духа си.


Визитка:

Роден е на 6 април 1973 г.

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. „Разказът му „За петата ракия, или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.