Клише е, че раждаемостта у нас е ниска и че намаляването на населението е апокалиптично, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, който е и зам.-декан на Геолого-географския факултет в СУ "Св. Св. Климент Охридски"

- Доц. Бърдаров, официално вече сме под 7 милиона души. Изненадват ли ви данните и колко е притеснителна тази тенденция?

Данните не са изненадващи, напротив. Това е нормален демографски процес, който протича в страната ни, и то от много време. Така че беше ясно, че населението ни е под 7 милиона души. У нас се разпространяват две клишета - едното е, че раждаемостта е ниска, а другото е, че намаляването на населението е апокалиптично. Всъщност едното не е вярно, а другото не е проблем само на България. Не е вярно, че раждаемостта у нас е ниска. Тя е съвсем нормална за европейска държава на този етап от своето развитие. За сравнение - у нас е 9 промила, а в Европа най-ниската е 7,6 промила в Италия, а най-високата е 12,9 в Ирландия. Така че ние сме по средата по този показател.
- Къде тогава е проблемът?

- Проблемът е в други два показателя, на които в България не се обръща внимание и се акцентира само върху раждаемостта. Единият голям проблем е високата смъртност. България е на първо място в цяла Европа по смъртност- с 15,5 промила. Така че дори да вдигнем рязко раждаемостта и да станем първи в цяла Европа, което е невъзможно, отново ще имаме отрицателен естествен прираст и ще сме водещи в това отношение. Така че единият проблем е смъртността, а другият е застаряващото население заради миграцията на млади хора.

- Въпреки това не се ли забелязва обратната тенденция на завръщане у нас на младите? Преди време се появи такава информация.

- Наистина има такива наченки, но те не са такива, че да обърнат тенденцията, поне засега.

- Какви мерки тогава трябва да се предприемат в тази посока?

- Много пъти съм казвал, че единственият начин да се справим с демографската ситуация у нас е да се работи за дела на увеличаване на младото население. За да се увеличи раждаемостта пък мерките трябва да са съсредоточени в качествено образование, по-високи доходи, реализация. Няма как да задържим младите хора у нас с това ниво на доходи. Заплатите се увеличават всяка година и това е факт, но имаме много ниска база и това повишение не може да изиграе някаква роля. То трябва да е драстично, за да може хората да живеят добре.

- Преди време се забелязваше тенденция на завръщане към малките населени места, но данните на НСИ сега показват, че отново хората са съсредоточени основно в няколко основни големи града в страната. Защо продължава това разделение?

- Този проблем също трябва да се анализира внимателно, защото в целия развит свят имаме свръхурбанизация. По раждаемост, демографски процеси, урбанизация и обезлюдяване на селските места у нас се наблюдават същите процеси, като в други страни. Няма нищо сензационно в това, притеснителното е изтичането на млади хора навън. Това е огромният проблем на България. Да, селата наистина се обезлюдяват, дори има прогноза на моята колежка от БАН Надежда Илиева, че през 2030 година 42% от населението ще бъде съсредоточено в шест града на страната. Това е почти половината население. Това са притеснителни факти, тъй като нашата територия е много благодатна като природа. Но това са нормални процеси, които протичат в Европа и другите държави. Големият проблем на България е изтичане на младото население, което е потенциална работна ръка. Имаме безпрецедентно застаряване и сме с една от най-ниските средна продължителност на живот, а с най-застаряло население. Това е парадокс. Ето това е демографският проблем.

- Как си обяснявате, че все повече жени раждат на 40 години и дори над 40?

- Това също е нормална тенденция за развитите общества. Ние искаме от една страна младите хора да бъдат образовани, да работят все повече и да създават добавена стойност и в същото време да раждат деца. Тези хора разчитат да си конкурентноспособен, да изкарват пари за пенсии, за здраве, за образование. Навсякъде е така.

- Тоест семейството продължава да е на заден план за сметка на кариерата?

- Просто това го налага времето. Но аз имам друга теза и смятам, че младите българи са по-патриархално и консервативно настроени, отколкото всеки друг в останалата част на Европа. Това го казвам абсолютно уверено с целия си опит, който имам с младите хора в България.

- Но защо тогава има толкова голям процент извънбрачни деца у нас?

- Големият процент извънбрачни деца идва от двойките, които живеят на семейни начала и реално нямат сключен брак. В Европа 60% от двойките между 20-41 години живеят по този начин. Така че тези деца просто се раждат в семейства без сключен брак. Това е абсолютно нормална тенденция при процесите, които наблюдаваме и миграцията на млади хора, която изтъкнах като проблем.

- Наскоро у нас дори започна дебат как да се задържат децата на гурбетчиите, което е част от проблема с миграцията. Къде трябва да се насочат усилията в тази посока?

- Това е феномен. На много места в страната родителите работят навън и децата се гледат предимно от баби и дядовци. Тези факти отново са свързани с икономическата среда. Затова изтъкнах, че ако се подобри социалната и икономическата среда в страната, демографският проблем ще се реши.

- Как да се задържат тези деца?

- Чрез образование, което е адекватно на пазара на труда. От тук започва всичко. Децата трябва да учат нещо, което им е интересно, и след това да го работят. А в момента у нас се учи едно, а ситуацията на пазара е коренно различна. Само тогава доходите ще отговарят на реалността. Така че трябва да се работи в тази посока - образование, реализация, доходи.

- А изгубена кауза ли е българското село да стане отново привлекателно?

- Не е загубена кауза. Някои хора предпочитат да водят по-спокоен начин на живот, където няма престъпност. Други пък избират големия град, за да работят. Нищо в обществените процеси не е вечно и няма как да очакваме и нациите, и други неща да бъдат вечни, но и нищо не изчезва. То само се трансформира в нещо ново.

- Как тогава бихте характеризирали демографската картина у нас - криза, апокалипсис или катастрофа?

- За мен сме в демографска криза. Избягвам да употребявам други термини, защото звучат апокалиптично. Най-голямата група са хората на 65-69 години. Това е тежка криза, но не е без изход. Необходими са дълги години работа, защото проблемът не може да се реши мигновено - поне 15-20 години.


Визитка:


Роден е на 6 април 1973 г

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. „Разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет.

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Режисьорът Бойко Илиев: Какво е театърът без душата на актьора? Само красиви картинки

На 29 май със спектакъла "Антихрист" ще бъде отбелязана 30-годишнината от създаването на „Диалог“ – първия частен театър в най-новата културна история на страната. Днес неговите традиции продължава Нов театър – НДК, разказва основателят му – режисьорът Бойко Илиев. Но поне 20 други опита за частни формации са загинали през годините...

Проф. Асен Балтов: Болниците в страната са много, поне 100 са излишни

"365 са регистрираните лечебни заведения, всички черпят ресурс от НЗОК" и "За две години „Пирогов“ увеличи приходите с 1 млн. лева месечно", казва в интервю за "Монитор" шефът на Спешната болница проф. Асен Балтов.