Доц. Георги Бърдаров пред

Доц. Георги Бърдаров пред "Монитор": В демографска криза сме, но не и в апокалипсис

* Пандемията не доведе до бейби бум, очакванията за това бяха абсурдни

* Смъртността в Северозапада е като при военен конфликт

* Няма завръщане към малките села, може да се говори за миграция, но тя е временна, казва в интервю за изданието зам.-деканът на Геолого-географския факултет в СУ и експерт по демография Доц. Георги Бърдаров.

- Доц. Бърдаров, преди няколко дни излезе проучване, според което Северна България е загубила 1/5 от населението си за последните 10 години. Какви са тенденциите и наистина ли са толкова обезпокояващи?

- Определено в Северна България тенденциите са обезпокояващи, защото там се наблюдава фрапиращо застаряване на населението и висока смъртност. Имаме общини в Северозапада, в които смъртността е 40-50 промила. А това е характерно само за региони с военни конфликти или пандемии. Има две причини за това. Първата е застаряване на населението, намаляването на неговия абсолютен брой, а втората - че става дума за беден район, в който хората не могат да имат превенция на заболявания, които по принцип са лечими. Там няма достъп до качествено медицинско обслужване. Иначе като цяло за първи път в съвременната ни история Северна България изостава спрямо Южна - по демографски и по икономически показатели. Дори области, в които има промишлен ръст, като Габрово, се оказва, че заплащането е ниско и това не може да окаже влияние върху демографската картина. Северна България винаги е била движеща заради природо-климатичните условия. Знаете, че там се намира Дунавската равнина, река Дунав и т.н. От 2000 година насам обаче Южна България изпреварва Северна, и то осезаемо. Особено ярък пример е Бургас с инвестициите, които прави в образованието и младите хора. Това веднага се отразява на демографията. Може да дадем пример още с Пазарджишка и Старозагорска област. Що се отнася до северната част на страната ни, положението е много тежко. Вярно е, че има отделни петънца, където положението е по-добре - например Велико Търново, но това не е масово. Стара Загора също е с добри показатели, но както казах, напредък има особено в Бургас, където се инвестира много в образование.

- Като цяло кои са най-критичните райони у нас от демографска гледна точка?

- Има няколко т.нар. демографски депресивни региона, за които е характерна висока смъртност. В Северозападна България това са три области - Видин, Монтана, Ловеч, Плевен също. В тежко положение са Перник и Кюстендил, Смолянска област и южните части на района на Странджа-Сакар. Там освен ниската раждаемост има и висока смъртност. А хората над 65 години са над 30% от населението. Те са депресивни в това отношение. Общо взето, всяка година България намалява средно с по 50 000 - 60 000 души, което е един средно голям град.

- Нараства ли броят на обезлюдените райони?

- Проблемът у нас не е толкова в обезлюдените райони и в това, че има села без жители. Причината е в дисбаланса - имаме региони, които са драстично обезлюдени.

- Има ли обаче завръщане към малките населени места заради пандемията, както бе изтъкнато преди време? Откривате ли такава тенденция?

- Не мисля, че има завръщане към малките села. Може да се говори за миграция заради пандемията, но тя е временна. В момента, в който нещата се успокоят, хората отново заминават навън.

- А има ли или няма бейби бум? Можем ли да говорим за такъв, има дискусия по въпроса напоследък?

- Не смятам, че може да се говори бейби бум. За мен е абсурдно да се очаква такъв. Вярно е, че всяко повишение е радостно, но няма драстичен ръст при раждаемостта. Според данните има мини бейби бум в някои градове, като София, Бургас и Варна, но пък спад на раждаемостта в други части на страната, което балансира общата картина.

- На фона на негативната статистика можем ли да говорим за демографска катастрофа?

- Не може да се говори за демографска катастрофа. Насаждането на апокалиптични тези не е добре. Първо, всява паника, второ - не отговаря на реалната картина, а трето - отблъсква младите хора. Наистина сме в демографска криза, това е очевидно. Но не може да се говори за апокалипсис. Не можем да променим застаряването на населението, това е тенденция за развития свят. Това, на което можем да повлияем обаче, е високата смъртност. А в Европа тя е наистина висока. Затова най-важно е увеличаването на дела на активното младо население. Не е невъзможно да излезем от тази ситуация, има положителни наченки в някои градове, както казах.

- Очаквате ли обаче в бъдеще пандемията да окаже негативно влияние върху демографската обстановка в Европа като цяло?

- Не мисля. Разбира се, високата смъртност винаги е негативен елемент, но не смятам в дългосрочен план да окаже негативно влияние. Така или иначе бейби бум не се случи. Нагласата на населението в този план така и не се промени. Затова и не очаквам съществени промени в тази посока, още повече че европейските общества застаряват.

- Какви тенденции наблюдавате в Европа?

- Не бих казал, че има нови тенденции. Европа се движи, общо взето, пакетно по отношение на демографията. Например коефициентът на раждаемост се движи между 1,1-1,9. Най-ниското ниво е в Италия, а най-високото - във Франция. По отношение на застаряването - средната продължителност е 80 години. Има малки изключения в позитивен план по отношение на демографските процеси, например Финландия. Но това са единични случаи. Като цяло Европа има тенденция от тридесетина години и тя е обособена от предходни исторически етапи и ще продължи през целия 21-и век. А именно - застаряване на населението, нисък дял на младото активно население и евентуално компенсиране с емигранти от други континенти. Има един модел на света, който ще бъде през 21-и век - глобално разместване на население, промяна на етнически, религиозни и расови структури и най-вече демографски модели на поведение. Ние не бива да бягаме от това, то се случва момента. Беше предвидено още в началото на 21-и век от известни психолози и става дума за естествен процес. Колкото повече застарява населението, намалява младото и активно население.

- Какъв е изходът от ситуацията тогава и има ли изобщо такъв?

- Има изход, разбира се. България е сред държавите с най-благоприятни климатични условия в света. А тепърва ще сме по-привлекателни за живеене заради климатичните промени. Така че тази територия няма да остане обезлюдена.

- Пандемията промени изцяло навиците ни, въведе се хоум офисът като алтернативна форма на работа. Променя ли се нагласата ни към кариерата и особено на жените?

- Променят се нагласите най-вече на младите хора. Самото понятие дигитален номад е свързано предимно с тях. Колкото до това дали жената е променила отношението си към репродуктивните процеси и работата, според мен не. Това е естествен процес. Знаете, че в миналото жената е нямала възможност за реализация и сега търси своя исторически реванш. Заради това е логично да намаляват репродуктивните нагласи. Това е нормален процес.

- Има ли го обаче и страха от загуба на работа по време на пандемията?

- Все още не могат да се отчетат процесите, които са следствие на пандемията. Но и от мои познати съдя, че го има този страх, особено при образованите жени на около 30 години, така че това е нормален фактор.

- Каква е възрастта за раждане на първо дете у нас?

- У нас е 29,5 години. В Европа е 30 години, като за Италия и Испания е 31-32 години и тя ще се покачва.

ВИЗИТКА:

Роден е на 6 април 1973 г

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. Разказът му „За петата ракия, или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.