Плащаме за мръсна вода от чешмите

Доц. Галя Бърдарска, председател на Сдружение „Глобално партньорство по водите-България“:

Плащаме за мръсна вода от чешмите

  • Около 70% от водопроводите са с опасните етернитови тръби
  • Страната ни е богата на водни ресурси, но те се пилеят
  • Мътилката поврежда пералните и бойлерите, твърди доц. Бърдарска от Глобално партньорство по водите-България

- Доц. Бърдарска, в кои райони на страната има най-остри проблеми с качеството на питейната вода?

- На този въпрос не може да се даде точен отговор, защото осигуряването на питейна вода е дейност от стратегическо значение за националната сигурност. Поради тази причина не всички изследвания за качеството на питейната вода са публично достъпни. При нарушаване на стандартните изисквания съгласно Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди, регионалните здравни инспекции и съответното ВиК дружество трябва своевременно да уведомят населението и да предоставят качествена питейна вода с водоноски или бутилки с трапезна или минерална вода.

Най-честите отклонения в качеството са по показателя мътност вследствие липсата на подходящи съоръжения или реагенти за пречистване на повърхностните води, особено по време на дъжд, или настъпващо вторично замърсяване при транспортирането на пречистената вода от пречиствателната станция до абонатите поради замърсяване на амортизираната водопроводна мрежа.

Друг вид замърсявания са вследствие на човешка намеса: нитрати от неправилното торене в земеделските райони и от промишлеността поради липса или не добре работещи пречиствателни съоръжения. Докато тези замърсявания могат да се ограничат с прилагане на принципа „замърсителят плаща“, то естественото наднормено съдържание на радиоактивност от урановите залежи изисква търсенето на друг водоизточник или прилагане на подходящи реагенти и последваща филтрация. Населението в доста райони на страната не пие вода от кранчето в дома си поради тези причини, а хората търсят алтернативни водоизточници, но плащат цената на питейна вода.

- Къде според вас са най-опасните водоизточници, чието използване трябва да бъде спряно? Има ли там алтернативи за осигуряване на битово водоснабдяване?

- Най-тежко е положението в с. Брестовица, Пловдивско, с население около 4000 жители. Приложената аерация за съдържащия се манган във водоизточник и неизползването на подходящ филтър за задържането на окисления манган е довело до замърсяване на водопреносната система, т.е. не само че не е възможно водата от кранчето да се пие, но и води до дефектиране на бойлери и перални.

Също така някои селища в Хасковска област, където питейната вода е с 3-4 пъти над нормата за уран. Наскоро обществеността получи информация и за замърсяването с арсен на водоизточниците в селища на област Монтана, което е от години. Разбира се, че има технологии и не скъпи съоръжения за постигане на стандартните показатели, но поради секретността на данните за питейната вода европейски средства за подобряване на ВиК инфраструктурата отиваха към канализацията за подобряване на околната среда, а не за намаляване на здравния риск в тези райони. Тук ще спомена и за разработен технически проект през 1989 г. за водоснабдяване на редица населени места по поречието на р. Марица, включително и селища от Пловдивска и Хасковска област, от каскадата Доспат-Въча. Необходима е голяма инвестиция, но пропуснахме европейско финансиране по втория програмен период да се построи водоподаването до гр. Пловдив, а през третия програмен - да достигнат чистите планински води чак до Хасковска област.

- Непрекъснато се говори за необходимостта от огромни инвестиции за подмяна на силно амортизираната водопроводната мрежа. Какво е мнението ви по този въпрос?

- От години най-голям проблем остават загубите в амортизираната водопроводна мрежа, което е придружено и с инфилтрация на замърсени подпочвени води.

В новата европейска директива има конкретен текст по проблема, който гласи следното: „Последният установен проблем е свързан с липсата на осведоменост за течовете, дължащи се на недостатъчни инвестиции за поддръжка и подновяване на водоснабдителната инфраструктура, както се посочва и в специалния доклад № 12/2017 от 5 юли 2017 г. на Европейската сметна палата - „Прилагане на директивата за питейната вода: качеството на водата и достъпът до нея са подобрени в България, Унгария и Румъния, но нуждите от инвестиции остават значителни“. Тази констатация налага при преработката на плана за възстановяване и устойчивост от служебното правителство да се вземат предвид както намаляването на загубите на питейна вода, така и предвиждането на инвестиции за подобряване качеството й в рисковите населени места.

- В каква степен са рискови етернитовите водопроводи за качеството на питейната вода? Колко от тях все още не са подменени?

- Лично моето мнение е, че етернитовите тръби са рискови не само че съдържат опасния азбест, но и са по-неустойчиви в сравнение с новите водопроводи. По данни на Националния статистически институт от общо 75 038 км водопроводи - 71,5% са с етернитови тръби към края на 2010 г. и 68,6% към края на 2015 г., а въведените в експлоатация нови водопроводи в периода 1991-2015 са едва 13,5%. Видно е, че този процес е бил забавен.

- В кои райони на България са най-много селищата, застрашени от недостиг на питейна вода? Има ли възможности за тях за алтернативни доставки?

- Според данните на Евростат възобновяемият ресурс на прясна вода за България е както следва: 101 323 млн. куб. м, или 14 163,55 куб. м на жител. Това показва, че страната ни никак не е бедна на водни ресурси в сравнение с други европейски страни, но няма изградени навсякъде съоръжения за тяхното съхранение и пречистване.

- Според вас има ли лансирани водоснабдителни проекти, които на този етап да са ненужни или прекалено скъпи за реализация?

- Необходим е по-сериозен контрол при разработването на работните проекти и изразходваните средства при изпълнението на водните цикли в 14 ВиК дружества през втория програмен период по ОПОС 2014-2020 на обща стойност 1 781 519 425 лв., както и провеждането на обществени поръчки. Също така се търси чужд инвеститор за изграждането на нов проект за водоснабдяване на гр. Пловдив и съпътстващи селища от каскадата Доспат-Въча, като разработеният проект все още не е одобрен.

ВИЗИТКА

- Доц. д-р инж. Галя Бърдарска е с 48 години проектантски и научен стаж в областта на качеството на водите и тяхното пречистване, интегрираното управление на водните ресурси, мерки за адаптиране към климатичните промени, оценка на въздействие на околната среда;

- Съавтор е на 4 изобретения на пречиствателни съоръжения и стандарт, както и на внедрения.

- Работила е в НИППИ „Водоканалпроект“, София, а след това в БАН (Института по водни проблеми и Института за икономически изследвания).

- Понастоящем е председател на Сдружение „Глобално партньорство по водите-България“ и член на управителния съвет на GWP CEE, както и консултант на национален и европейски проект в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.