Доц. д-р Виолин Райков: В Черно море има риба, уловът не е голям заради все още топлата вода

Доц. д-р Виолин Райков: В Черно море има риба, уловът не е голям заради все още топлата вода

  • Паламудът е непредвидим, може да се появи и да изчезне
  • Инвазията на средиземноморски видове е заради климатичните промени
  • Проектът MELTEMI обедини организации от Албания, България, Гърция и Кипър

- Известно е, че всяка година правите проучвания в Черно море за рибните запаси и популацията на основните рибни видове. Какво показват те?

- Засега показват, че уловът на риба в Черно море е добър, като очакванията за по-богат улов все още не се оправдават. Всяка година правим пролетно и есенно проучване и данните през пролетта бяха добри. Сега през ноември предстои есенната ни експедиция, която ще даде отговор на въпросите, свързани с размножаването, храненето, размера на рибните запаси по нашия бряг, за да се знае какво е актуалното състояние.

- За колко вида риба става въпрос?

-  Обект на проучването са шест основни вида черноморска риба – хамсия, трицона, сафрид, меджид, барбуна и черноморска акула. При проучването се извършва тралиране на различни дълбочини в акваторията от Дуранкулак до Царево, като данните тази година сочат, че имаме доволно количество от трицона, която е основният местен вид в нашите води. Най-интересното е, че на дълбочини от 15 до 30 метра уловът включва до 17 различни видове риба, което подсказва, че хранителната база за есенно мигриращите видове е добра.

- На тази база може ли да се очаква морето да заври от риба, както казват рибарите?

- Проучванията показват, че целогодишно се вади трицона и калкан, с изключение на периода, в който уловът му е забранен, както и мигриращите видове като сафрид и хамсия. Увеличава се ловенето на барбуна, като тази година е по-едра. Това е добре за нашите рибари, тъй като интересът към тази риба в Гърция е голям. Ако тази тенденция се запази, може би трябва да се мисли за някакви регулации в улова на този вид риба, както и за черноморската акула, чиято популация е критично спаднала. 

- Като заговорихме за регулации, доколко това спомага за възстановяване на популация, когато не всички спазват ограниченията?

- Черноморската акула не е изчезнала, но като върхов хищник сериозно е намаляла. Тя е интересен вид, с особено поведение – единак, като един мъжки екземпляр опложда десетки женски. И тези навици се знаят от рибарите, които ловят именно в размножителния период. Контролът в Черно море е на средно, задоволително ниво. От години се работи в насока за управляване на рибните запаси, за създаване на общи документи и правна рамка. Но палитрата на черноморските държави е пъстра и не може да се достигне единен регламент. Особено при положение че Турция и Русия не искат да отстъпят от своите досегашни приоритети.

- Сега е сезонът на големите надежди за паламуда, рибарите на юг вече се хвалят с добър улов. Има ли надежда да има нов бум, както преди 2 години?

- Всяка година се обсъжда каква риба излиза в Черно море. Динамиката на рибните запаси е сложен процес, не можем да прогнозираме със 100% точност, но действително помним години, в които излиза много риба, и други, когато няма достатъчно. Най-вече причината е в околната среда. Основното е, че рибните запаси, например чернокопът или пък паламудът, са хищен вид и зависят от популацията на жертвите си. Ако има дребосък, тези видове ще са масови през сезона. Това, че сега се лови, но немного, е според мен заради все още топлата вода. Освен това хищните риби пречат, от друга страна, на дребните видове, които ползват за храна, да се групират на големи пасажи. Рибата е разредена и това намалява улова.

- И все пак ще има ли паламуд или не?

- През юли излизахме на едно проучване за наличието и количествата на трицоната, като данните бяха добри. Това означава, че трябва да очакваме и приличен улов на паламуд, защото има добра хранителна среда за превръщането на малките, които рибарите наричат „бръснарски ножчета“, да се хранят и бързо да растат. Доскоро се хващаха т. нар. циганки, които са паламуди по около 300-500 грама. Сега главно край Ахтопол ловят вече истински паламуд по 800 грама до килограм. С други думи риба има, но всяка година нещата са различни. А за паламуда мога да кажа това, което казват и старите рибари – това е непредвидима риба, която може да се появи като манна небесна и да изчезне бързо. Много е важна според мен мощността на поколението или средата, в която се появяват малките. Паламудът е обаче далеко мигриращ вид и затова е трудно проследим и трудно прогнозируем. Един от най-непредвидимите видове. Смята се, че появата на големи пасажи дребна риба, която е храната им, предполага масова поява и на хищника. Но това невинаги съвпада. Според мен, ако годината ще е силна за паламуда, това щеше вече да проличи. Ако ползваме опита на дългогодишните рибари, бумът на популацията е на 7 години. Но и това според мен не е меродавно.

- Да оставим паламуда засега и да се фокусираме върху появата на нови видове риба в Черно море...

- През последните седмици получавам снимки от рибари от Южното Черноморие на нехарактерни за нашето море видове риба. Това са единични бройки зубан и салема, които са средиземноморски видове и неведнъж са идвали в Черно море заради топлата вода. Навлизането на риби, които са характерни за Средиземно море, което е по-топло от нашето, означава, че и в Черно море се наблюдава покачване на температурата. Появата им край Созопол и Китен показва, че процесът на т.нар. Медитеранизация се задълбочава заради климатичните промени, които влияят и на живота на морските обитатели. Тези видове все още не могат да намерят подходящи условия за живот в Черно море, но проблемът ще дойде, когато ги намерят, хареса им средата и започне силна конкуренция с местните видове. Успокоителното е, че това е много дълъг процес, който отнема значително време. Като цяло  инвазивните видове са сериозен проблем и справянето с него е комплексен въпрос. В тази насока подготвяме няколко нови и интересни проекти, които да покажат различни фактори върху състоянието на ключови видове риба в Черно море.

- Тук е мястото да споменем и за работата ви по отношение на морските отпадъци.

-  Темата е световна и трансгранична и ние работим по няколко проекта за подобряване на транснационалното законодателство в областта на морската екология. Проектът MELTEMI, който приключи преди месец, обедини 8 организации от Албания, България, Гърция и Кипър с обща цел да предложат подобрения в законовата рамка за управление на морските отпадъци, както и да ангажират обществото по посока на намаляване на замърсяването с твърди отпадъци в морската среда. Черноморските брегове са уязвими на антропогенна и техногенна дейност. В този смисъл по-голяма част от замърсителите попадат в морето чрез естествения и изкуствения речен отток, от крайбрежни съоръжения, насипи от земна маса, чрез драгажни и корабоплавателни дейности. С проекта се извърши оценка на основните категории морски отпадъци в конкретни крайбрежни зони. Направен бе и преглед на съществуващата национална правна и политическа рамка за управлението на отпадъците и опазването на околната среда, както и подобряване и предлагане на правни и политически рамки и инструменти за управление и на най-добри практики на местно, национално и международно равнище. Продължаваме да работим и за ангажиране и повишаване на осведомеността на обществото, както и за стимулиране на екологичните образователни практики по проблемите на морските отпадъци. 

- Какви отпадъци се изхвърлят основно в Черно море?

 - Преди да попаднат в морето ни, тези боклуци са били на сушата. Известно е, че основен замърсител в цял свят и не само в океаните и моретата са пластмасите. За огромно съжаление всичките боклуци накрая отиват в морето. Сега работим по проект с представители на Австрия, Унгария, Словения, Украйна и Румъния по т. нар. Дунавска програма за проследяване пътя на отпадъците по реките, които се вливат в Дунав и стигат до Черно море. Най-лошото е, че попаднали веднъж в морето, те не се виждат, голяма част от тях падат на дъното и се разграждат изключително бавно. Дори тогава остават микро и наночастици, които попадат във всички морски организми и накрая стигат и до нашата трапеза. Там именно е голямата трагедия, защото ние реално ядем от тази пластмаса. Излишно е да казвам, че тя е изключително вредна както за нас, така и за морските обитатели. Вече има преки доказателства, че някои от пластмасите, или по-точно химията в тях, предизвикват различни заболявания, сред които кожни алергии, хранителни неразположения, а когато има натрупване, се получават хормонални промени и дори онкологични заболявания.  

- В такъв случай рибата е вредна и по-добре е да не я ядем ли?

- Не бих казал, че е толкова вредна. Ние използваме един термин – биоакумулация. Това ще рече, че има някакъв лимит на вредни вещества, които могат да се натрупат в рибата. Ако ядем тонове риба и те са с микрочастици, разбира се, че ще има сериозен ефект върху здравето ни. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото такъв процес на замърсяване на моретата и океаните трябва да бъде прекъснат в зародиш, за да не стигнем до момент, в който ще е прекалено късно за каквито и да било мерки. Много пъти съм казвал, че нещата вече са много закъснели, но въпреки всичко ние сме длъжни като общество да прекъснем този порочен процес и да се търсят варианти за рециклиране на всичките тези планини от боклуци. Разбирам, че за бизнеса е най-добре да влага в по-евтините материали, но в крайна сметка всичко накрая стига до нас и се отразява на нашия начин на живот. И това, че те не искат да влагат повече пари за екология, не означава, че не могат да бъдат принудени. В този проект, за който говорих, се предвижда създаването на правна рамка и изготвяне на механизми за подобряване екологичното състояние на моретата и океаните.

 

Визитка

Доц. д-р Виолин Райков е завършил специалността „Биология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Има магистратура по музейно дело, ботанически и зоологически градини. Работи в секция „Биология и екология на морето“ в Института по океанология към БАН във Варна. Представител е на България в Черноморската комисия по опазване на Черно море от замърсяване.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.