Доц. д-р Спас Ташев пред

Доц. д-р Спас Ташев пред "МОНИТОР": Време е истината за Македония да излезе от архивите

Историческата комисия показа как се лансират неработещи идеи

* Скопие трябва да разсекрети досиетата от бивша Югославия

* Икономическото сътрудничество ще отблокира двустранните отношения, казва в интервю експертът от Института за изследване на населението и човека при БАН

- Доц. Ташев, кои са основните причини за застоя в отношенията между България и Северна Македония?

- Всъщност застой винаги е имало. Скопие никога не е желаело да развива двустранните отношения с България по простатата причина, че там има идеологическа обремененост от македонизма. Основен негов елемент е антибългаризмът, при което няма как да се развиват отношенията с България. На практика, ако те подобрят отношенията, ще се отрекат от политиката си от 1945 г. насам.

- Удачно ли беше сключен Договорът от 2017 г. между двете страни? Не трябваше ли да имаме по-твърда позиция, както постъпи Гърция със споразумението от Преспа? Гърците просто декларираха исканията си и не отстъпиха, докато Скопие не ги изпълни.

- Договорът за приятелство и добросъседство е изпълнен с добри пожелания, но няма конкретни механизми за изпълнението му. Скопие не е предприело нищо по реализацията му. България пропиля 30 години. Когато Гърция имаше двустранни проблеми с Република Македония, ние също трябваше да се намесим и също да се конструираме като страна в спор по отношение на Скопие. Изчакахме Гърция да си реши проблемите и се сетихме, че и ние имаме идентични проблеми, което беше груба стратегическа грешка. В момента няма как да поправим стореното през тези проспани 30 години. В момента обаче политиката на България е частично правилна. Трябваше да е по-комплексна. Не трябваше да се акцентира само на историята, а и на културата, спорта и изпълнението на общи инфраструктурни проекти. Прословутият коридор номер 8 е показателен за това как нищо не се случва.

- Навремето в началото на 90-те години при разпада на бивша Югославия не прибързахме ли с безусловното признаване на Република Македония?

- Не избързахме, но не трябваше да е само единичен акт, а част от стратегия, която ние тогава не създадохме. Да не забравяме, че след обявяването на независимостта на бившата югославска република сръбската армия беше готова да нахлуе там всеки момент. С признаването България буквално спаси Македония, но след това не можахме да се възползваме от тази дипломатическа победа. Идеята за независима Македония никога не е била в конфликт с българския национален интерес. Всъщност българите в тази част на Балканите са първи, издигнали лозунга за независима Македония. В тази връзка много е правилно нашето искане българите да бъдат включени в конституцията на Северна Македония като държавотворен народ.

- Логично е това да стане, още повече че до 1945 г. българите са били болшинство на тази територия. Дали в Скопие ще намерят сили да се съгласят с подобно искане?

- Това е безусловно искане от наша страна. Не го ли изпълни Скопие, то не бива да има и оттегляне на ветото. Да не забравяме, че това искане бе издигнато от няколко организации на македонските българи. България просто ги подкрепи. Затова в никакъв случай не можем да говорим за натиск от наша страна, а по-скоро за подкрепа на българската общност в Северна Македония.

- Свърши ли някаква работа историческата комисия?

- На практика нищо не свърши, освен да покаже как се лансират неработещи идеи. В този си вид тя не бе нужна изобщо, защото няма как да дебатира нещо, което не е обществено достояние. Може обаче да бъде изпълнена с друго съдържание. По отношение на историята имаше положителни практики в отношенията ни със Северна Македония. Двата държавни архива издаваха съвместно документи за известни исторически личности, напр. дневника на Кръсьо Мисирков, документите на Тодор Александров. Според мен трябва да се реализира подобен проект за всички подобни личности и двата архива да публикуват документите, пазени в техните хранилища. На база на тези публикации вече ще бъде много по-лесно да се води дебат и да се разбере истината за историята.

Парадоксът е, че Драги Георгиев, съпредседателят от македонска страна на съвместната комисия, дълго време се противопоставяше на българските искания и в един момент каза в интервю, че е факт как в Северна Македония фалшифицира история. Как можем да се отнасяме към един човек, признаващ фалшифицирането на историята и в същото време защитаващ фалшификати?

- Нима в Скопие ще се съгласят толкова лесно истината да стане обществено достояние?

- Истината е в архивите. В Скопие са издадени много книги, разкриващи истината, но те се издават в нищожен тираж от по 100-200 бройки. По този начин широката общественост в Северна Македония въобще не разбира за тези неща. В същото време хората непрекъснато се облъчват през медиите с разни популярни фалшификати. Когато масовата публикация на архивите стане факт, тогава на повече хора ще стане ясна истината и правотата на българската позиция по споровете между двете страни.

- Трябва ли да изискаме на държавно ниво пред Северна Македония и пред Сърбия за публикуване на архивите за терора срещу българите във Вардарска Македония след Втората световна война?

- При всички положения трябва да искаме Северна Македония да разсекрети досиетата. Имаше подобно разсекретяване, когато премиер беше Любчо Георгиевски, и много хора си взеха досиетата, но впоследствие този процес беше блокиран. От написаното в тези документи стана ясно, че хората са били преследвани от югославската държавна сигурност като българи. Българите са били враг номер едно на държавата. Тези документи са много важни, защото те безспорно показват правотата на нашите аргументи.

В наши дни Титовите югославски агенти продължават да сеят омраза между хората от двете страни. Мисля, че България трябва да направи всичко възможно искането за разсекретяването на документите в РСМ от времето на Югославия да бъде общоевропейско. От тях ще се види кой каква роля е играл и какви злодеяния са вършени.

- Укриването на досиетата на бившите югославски специални служби означава, че в Северна Македония декомунизацията изобщо не е завършила ли?

- Да. Дори няма документ, с който да се осъжда комунистическото минало. Днешна Северна Македония се гордее с комунистическите си предци и е единствената държава в Европа, където няма декомунизация.

- Кой е последният фалшификат, пуснат в обращение от скопските историчари?

- Вече не си позволяват директно да фалшифицират. Ще дам пример отново с Драги Георгиев, превел турски документи за Македония. Всички те са обективно преведени и в тях се говори само за българи и българско население. Написан обаче е предговор на публикацията, че българин не означава българин, а трябвало да се разбира македонец. След това в средствата за масова информация започват лъжливите интерпретации въпреки написаното в документите, че става дума единствено за българи. Подобни фалшификации в медиите се тиражират непрекъснато.

По времето на предишния македонски премиер Груевски бе създадена една фабрика от тролове за фалшифициране на документи и с тях наводняват социалните мрежи. Освен това там се използва и масово език на омразата, като целта е да се създаде впечатление за наличието на омраза между обикновените хора в двете държави, което на практика не е вярно.

- Какво трябва да се направи спешно, за да разбере светът и обществеността в ЕС истината за Македония?

- По принцип подходът на България в момента е правилен. Тръгнахме от исторически факти, стъпихме на правата на човека, а в наши дни новите политически формации у нас акцентират и на необходимостта от икономическо сътрудничество като условие да се отблокират отношенията, без да отричат другите аргументи. Нашата слабост е, че ние не популяризираме нашата позиция. Похвална е инициативата на служебния външен министър, който пред всички посланици на страните от ЕС заяви, че през декември България няма да отмени ветото за започване на преговори с Македония. Той разясни българската позиция. Подобно разяснение и в такъв формат друг път не е правено.

Това обаче не е достатъчно. Ние трябва да популяризираме позицията си и във водещи световни медии. Трябва да се отпуснат средства на чужди учени да изследват нашите архиви и да видят истината в документните, съхранявани там. Все още сме в отбранителна позиция, въпреки че истината е на наша страна.

- В последните месеци се спекулира с натиска от страна на други страни от ЕС да одобри започването на преговори със Северна Македония, защото иначе тази страна и Албания се отдалечавали от евроатлантизма. Може ли да се твърди подобно нещо, след като те вече са в НАТО?

- Твърдението за натиска е продукт на внушенията на скопските медии. При наближаването на всяка дата за обсъждане на разширяването на ЕС започва няколко месеца преди това кампания, в които се говори за подобен натиск. Скопие финансира публикации в чужди медии. Някакъв уж словенски мозъчен тръст, занимаващ се с такава пропаганда, се оказва, че е създаден от трима души в Босна и Херцеговина. Тази организация получи от македонската държава около 3 млн. евро финансиране. За кампанията за сегашното заседание на ЕС по разширяването в Скопие за лобистка дейност в Европа и САЩ са отделили бюджет от 30 млн. евро. За това имаше и едно писмо от двама американски конгресмени, изпратили писмо до България за отблокиране на отношенията с РСМ. Това обаче не е американската позиция. Досега няма случай висш държавен служител на САЩ да говори за натиск. Най-често става дума за експерти на ниско ниво, които най-вероятно са обработени от скопски лобисти.

Успее ли България да направи адекватна кампания, с която да покажем истината с крещящото нарушаване на правата на българите в Северна Македония и продължаващия език на омразата към нашата страна, ще имаме успех. В медиите на РСМ само в последните три месеца на миналата година има 10 000 публикации с език на омразата срещу България. Държава с такава политика няма място в обединен ЕС.

Освен това има крещящо противоречие между твърденията как Скопие имало желание да развива двустранните отношения и липсата на посланик на Северна Македония в София вече две години.


ВИЗИТКА:


Спас Ташев е защитил докторат по демография и статистика

Завършил е основен курс по дипломация в Дипломатическия институт при МВнР и международно икономическо сътрудничество в УНСС

Член е на редакционния съвет на сп. „Геополитика“

Основател и пръв директор на Културно-информационния център на България в Скопие

Бил е зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина и главен експертен сътрудник към парламентарната комисия за политиките към българите в чужбина в 44-то НС

Работи като доцент в Института за изследване на населението и човека при БАН

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.