- Доц. Стоев, ваше проучване предизвика голям интерес в обществото, като показа, че ръстът на българите намалява. На какво се дължи това и каква е идеята на изследването?

- Всъщност това изследване е съвкупност от проучвания, правени от края на XIX век до сега. То обхваща предимно ученици и студенти, като последните данни за ръста им са от 2013-2015 година.

- Каква е тенденцията?

- Проучването показва, че при родените след 1900 година ръстът нараства. Това се наблюдава при родените около 1985 година, след което обаче намалява - с около 1,5 см за десетилетие. Така мъжете стават 174,5 см. Става дума за родените през 1996-1997 година, по време на т.нар. Виденова зима.

- Самият стандарт на живота ли води до това?

- След 1900 година стандартът на живот започва да се подобрява, а след 1905 година започва бързо намаляване на раждаемостта у нас, т. нар. българско демографско чудо. Това означава, че за всяко дете се полагат повече грижи. До към 1985 година този процес продължава. След това имаше влошаване на условията на живот и това влияе отрицателно на ръста ни с около 1,5-2 см. Такова намаляване всъщност е характерно за всички източноевропейски страни по време на прехода. При тези проучвания обаче се отчете нещо много интересно - при изследванията през 2014-2015 година се оказа, че 18-годишните момчета и момичета са със същия ръст както 15-годишните момчета или 13-годишните момичета, защото те са родени по-късно, когато кризата бе отминала. Съответно това означава, че след спадането на ръста при родените по време на кризата увеличаването на ръста ще продължи. Подобни тенденции за промяна има и при размера на новородените, променя се телосложението на човека. Правили сме много изследвания по въпроса и искам да благодаря на доц. Зорка Митова, доц. Ивайла Пандурска, асистент Надя Атанасова и главен асистент Яница Жечева.

- А има ли разлика в отделните райони на страната, какво се наблюдава?

- Наблюдават се малки разлики, като те са основно в това, че жителите на София са с около 1,5 см по-високи от средното за страната. В селските райони са малко по-ниски от средното.

- Има ли обяснение за това?

- Разбира се, причината е в по-ниския жизнен стандарт, но трябва да подчертая, че това са данни от националната антропологическа програма. През социалистическия период у нас са проведени три изследвания на физическото развитие на българина. Те са включвали не само ръста - през 1960 година, 1970-1971 и 1980-1982 година. Обхващано бе цялото население в трудоспособна възраст. След това бе проведена националната програма от 1989-1993 година, при която се изследваха само хора на възраст между 30-40 години. Сега те се намират в предпенсионна и пенсионна възраст. В България от тогава нямаме голямо изследване, което да е проведено с измерване на населението и което да е представително за всички хора. Разполагаме с данни само от отделни малки проучвания на студенти или ученици от горните класове.

- Предвиждате ли такова изследване?

- Не зависи от нас. Ние имаме желание, но е нужно финансиране, за да се осъществи. Не е по силите ни. След този период бе проведено през 2008 година едно здравно интервю, при което по телефона хората бяха разпитвани за ръста и теглото им. Данните обаче бяха некоректни и се оказа, че българите са с 5 см по-високи от реалното и с около 5 кг по-леки от реалното. Ясно е, че такова изследване не се прави по телефона.

- Какви други тенденции се наблюдават? Има ли промяна в цвета на косите или очите на българите?

- Цветът на косата и очите е силно детерминиран генетически и той не би трябвало да се променя. А и това не е изследвано при конкретното проучване. Тук обаче има елемент на субективност - дали някои коси ще бъдат отнесени към тъмнорусите или светлокестенявите. Така че това е постоянен белег. Естествено с асимилирането на определени групи на някои места може да се стигне до изменение на генофонда, но това са бавни процеси.

- Тогава мит ли е, че блондинките изчезват?

- Мисля, че това е в областта на фантазията. Особено в различните райони има различия.

- Често се поставя въпросът за гените на българина. Кажете кои са митовете тук и какво трябва да знаем?

- Митовете, които се разпространяват в това отношение през последните години, бяха характеризирани много точно от една френска изследователка. Тя каза, че българите си търсят европеидни прадеди с висока култура. Тоест има голямо влияние на националистическите тенденции, които се развихриха през последните десетилетия. Действително българите се явяват в най-голяма степен наследници на старото население на Балканския п-в в епохата преди Великото преселение на народите. Но това не е нещо ново. През далечната 1934 година у нас се е състоял конгрес, на който класикът на антропологията Чекановски излиза със заключението, че България има приемствено население от неолита до днес. Но същевременно в една част от територията на България се наблюдава проникване на средноевропейски популации. Обясненията може да са различни. Това може да се дължи на идването на славяните, според Чекановски - на идването на древните гърци. Но за мен тази хипотеза не е издържана. От 1984 до 2004 година ние изследвахме около 35 локални популации в България, главно в Софийско и Родопите, от които 2/3 показаха един силно изразен южноевропеиден комплекс. Около 25% показаха такива средноевроейски или централноевропейски комплекс и само 2% комплекс, който може да се свърже с прабългарите, евентуално и с куманите. По-вероятно е логиката да се свърже с идването на прабългарите. След това се направиха изследвания на ДНК, като там има разни трудности при интерпретацията и много често тя е произволна. Въз основа на публикувани данни за генни честоти по Y хромозома за около 190 популации от Европа, Азия и Северна Африка беше направен компютърен анализ от поляка Лукаш Мацуга. Методът е математически и се получиха интересни резултати. Българите например се оказаха най-близки до македонците, след това до гагаузите и образуват субклъстър заедно с населението на Северна Гърция и румънците, което е логично. В западната част на Балканския полуостров босненските сърби (но не босненските мосюлмани) и черногорците образуват пък друг такъв субклъстър. Те са много близки един до друг. Тези субклъстъри после обаче се обединяват помежду си един по-голям клъстър, който включва почти всички популации от Източна Европа. Тоест славянските племена, унгарците, румънците, молдованите, казанските татари и мордовците. В Западна Европа се получи друг клъстър. Населението от Предна Азия и Кавказ, както и гърци, турци и албанци попаднаха в друг клъстър. Всички европеидни клъстъри обаче се обединяват и от него се разграничават само чисто монголоидни популации на изток. По мъжка линия все пак попадаме в клъстъра със славянски популации. По женска линия нещата са по-размити. При миграции обикновено участва главно мъжко население. От друга страна, има брачни миграции и някои си довеждат булки от далечни страни.

- Какво още се променя в структурата на българите?

- Тъй като изследванията са правени главно при ученици и студенти, мога да кажа, че до 2000 година продължаваше увеличаването на ръста при намаляване на теглото при студентите. Те са родени, когато жизненото равнище се е повишавало. След 2000 година се забелязва намаляване на ръста на тези млади хора, а в същото време увеличаване на теглото. Също така през периода 1985-2000 година студентите са станали по-широкоплещести, но девойките са по-грациозни и слаби. Може би това се дължи на фитнеса и диетите, които станаха все по-модерни. През 2000 година доц. Зорка Митова констатира, че 15% от децата у нас са с поднормено тегло.

- Защо тогава се говори, че децата затлъстяват?

- Така е и тогава беше изненадващо. След това при ново изследване от 2014-2016 година се оказа, че процентът на тези деца е намалял под 5%. Така че тук най-вероятно не става дума за лош социален статус, а за диетите, които станаха широко разпространени. Впрочем в съвременния свят свръхтеглото и затлъстяването са характерни за хората с нисък социално-образователен статус, които имат достъп до евтина, но некачествена храна. Накрая нека уточним и две важни неща. Едното е, че се натрупват данни, че следващите поколения, родени след 1997 година, достигат по-висок ръст. Другото е, че измененията в ръста у нас са сравнително малки. Докато в други европейски страни са по-големи, което е свързано най-вероятно с по-големите промени в храненето. Например населението в Португалия, Чехия, Полша е било с по-нисък ръст преди, а сега хората там са по-високи.


Визитка:

Доц. д-р Рачо Стоев е завеждащ секция „Антропология и анатомия” на Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей на БАН. Има публикации на тема „Антропологични типове в България“ , „Етнорегионална диференциация на раждаемостта 2001-2010 г.“

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Венцислав Караджов: Хората смятат, че личните им данни могат да се обработват само с тяхно съгласие

Отмененият от КС текст в закона беше от полза за медиите, а не в техен ущърб, казва в интервю за "Монитор" председателят на Комисията за защита на личните данни

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

Доц. Атанас Мангъров: Пушени филета и шунки от студени бюфети носят риск от листериоза

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

"Може да се заразите с листериоза, когато се консумират продукти, като шунка, филе, пушени риби, т.нар. студен бюфет. Когато те са замърсени с листерии в процеса на производство, източникът е животинско фекално замърсяване. Когато се съхраняват на хладно, в тях могат да се размножат листерии. За щастие, инфектиращата доза също е много висока и не е много често заразяването, но продукти, които се съхраняват дълго време в хладилник, могат да заразят хората.". Това заяви в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница в София доц. Атанас Мангъров.