Доц. д-р Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН: Разработваме лекарство  за COVID-19 с кръвна плазма

Доц. д-р Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН: Разработваме лекарство за COVID-19 с кръвна плазма

Нов щам заразява Европа, възможни са ограничени огнища във времето

- Доц. Петрова, колко щама на коронавируса вече са открити и възможно ли различните щамове да са свързани с различното ниво на смъртност в отделните страни?

- Да. Много е вероятно. Открити са три щама на коронавируса - А, B и С. Вече има направена карта на тяхното разпространение по света въз основа на секвениране на геномите на циркулиращите щамове. Оказва се, че оригиналният щам А е тръгнал от Австралия, а след това е пренесен в Китай по някакъв начин. Въз основа на мутации възниква щам B, който е най-разпространен в Китай и цяла Азия. Интересно е, че по-късно щам B се появява в Сингапур и Хонконг, а от там се пренася и в Европа. На Стария континент заразява преди всичко нововъзникнал щам С. Интересно е, че в Китай той не присъства, а щам А там е в много, много ограничени количества. Наистина в зависимост от щама може да се говори за различна степен на смъртност, но факторите като възраст на населението, имунологичен статус или ваксинална политика играят много по-голяма роля от самия щам.

- Възможно ли е БЦЖ ваксината да има някакво отношение към коронавирусната инфекция?

- БЦЖ ваксината допринася за повишаване на имунния отговор към неспецифични патогени. Чисто статистически е доказано, че страни, които имат население, което е имунизирано с БЦЖ ваксина, имат по-малък брой заразени и по-малък брой смъртни случаи. Ние имаме късмета да сме сред тях, защото в България е използван старият БЦЖ ваксинален щам на основата на микобактериум бовис. Това е така нареченият щам “Москва – София”. Страните, които се ваксинират с този стар ваксинален щам, са от бившия Източен блок и Япония. Ако се направи една статистика, може да се види, че в тези страни действително има по-малък процент заболели и починали.

- Може ли да се направи прогноза дали коронавирусът ще се завръща всяка година?

- Да, може да се очаква, че е възможно да се завръща с месеците отново и отново. Вирусът, причинил близкоизточния респираторен синдром, е циркулирал от 2015 до 2018 година. Така че може да очакваме ограничени огнища на коронавирус отново, но като цяло коронавирусните инфекции се самоограничават и изчезват. Създаването на ваксина и обществен имунитет ще го ограничи допълнително и той ще изчезне от само себе си.

- Eкип от Института по микробиология към БАН се включи в битката за създаването на ваксина. На какъв етап е разработването й? Кога ще може да очакваме да бъде готова тя?

- В съвсем начален. Знаете, че първо се разработва един прототип на ваксината, след което започват клиничните изпитания над него. За една ваксина е важно да се докаже не само че действа и успява да създаде имунитет на гостоприемника, а и че е безопасна. Точно затова клиничните изпитания отнемат най-дълго време, защото те трябва да докажат дали ваксината и съответно нейните съставки са безопасни. Една ваксина освен самите антигени, които създават имунитет, съдържа различни помощни вещества, който засилват действието й. Всичко това се изследва на миши и човешки модели. Поне три са новите идеи, които се прилагат в създаването на българската ваксина. Едното е, че се търсят части от белтъчните молекули на вируса, които не мутират. Всъщност това ще бъде една антикоронавирусна ваксина, която да бъде срещу повече коронавируси. Така ще бъдем подготвени за бъдещи пандемии, защото това вече е седмият коронавирус, който атакува човечеството. Вероятно ще има и следващи. Както вече сме се научили да се справяме с грипните вируси и да създаваме ваксини срещу тях всяка година, защото те са много бързо мутиращи, така е хубаво да създадем една универсална коронавирусна ваксина. Втората иновативна идея на ваксината е, че тя ще бъде тествана върху хуманизирани миши модели.

- Какво означава това?

- Това означава, че в тях са въведени човешки гени от клетки на имунната система на човека, тъй като мишките не боледуват от коронавирус. За да развият заболяването, трябва да имат човешки клетки. Третият иновативен момент във ваксината е начинът, по който тя бъде доставена до клетките на човека – чрез липидни наночастици. Самата ваксина ще бъде под формата на спрей или инжекция. Прототипът й ще бъде готов след година и половина, а ваксината - след 2-3 години. Финансирането на ваксината е от института „Пастьор“. Когато беше пусната обява за финансиране на научни проекти, департаментът по имунология с ръководител доц. Андрей Чорбанов подадоха проект и идеята им беше много високо оценена. Те получиха 70 хил. евро, за да разработят прототипа на ваксината. За следващите етапи ще са необходими доста повече средства.

- Как се включват останалите институти в борбата срещу коронавируса?

- Четири института на БАН са написали идеен проект за различни разработки - за бързи тестове за коронавирус и за антивирусни вещества. Те са както за дезинфекция, така и за лечение, като за целта се работи с различни аналози на хидроксихлорохина и различни други вещества. Разчитаме на дадения. Имаме няколко такива. Две от тях са за разработката на антивирусни вещества и за изследване на различни защитни маски и облекла дали те могат да защитят от коровирус. С разработката на бързите тестове са се заели учени от Института по молекулярна биология на БАН, а защитни маски и различни полимери се работят в Института по органична химия и в Института по полимери на БАН. Последният е създал едни нови електроовлакнени полимери и наноматрици, които да бъдат влагани в защитните маски. Тези полимери се изследват за тяхното антивирусно действие и затова дали пропускат вирус. Доказахме, че те са много надеждни и че могат да бъдат използвани за защитни маски.

- Работите ли над препарати, които да помогнат на болните?

- Институтът по микробиология в сътрудничество с немския учен доц. д-р Волфганг Люпке правят опити по създаване на препарат на основата на плазма от преболедували коронавирус. Човешката кръвна плазма съдържа антитела и може да се използва за лечение на болни и за много бързо облекчаване на състоянието им. Препаратът е експериментален и в момента е на ниво търсене на финансиране. Институтът по имунология на размножаването пък изследва имунологичния отговор на клетката към коронавирус и така наречения цитокинов шок. Институтът по екосистемни изследвания се занимава с търсене на лечебни растения, които биха могли да се изследват за антивирусно действие. Изследват се и популациите на прилепите и тяхното значение като резервоар на вирусни инфекции. И Институтът по математика се включва в борбата с коронавируса, тъй като вече има 4 различни модела как ще се развива вирусната инфекция, като само един от тях е в полза на Националния оперативен щаб, а останалите ще бъдат публикувани в научни списания.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.