Доц. д-р Никола Петров: През 2021 ще има лунни и две слънчеви затъмнения

Доц. д-р Никола Петров: През 2021 ще има лунни и две слънчеви затъмнения

“Рожен“ остава най-големият комплекс в Югоизточна Европа

Имахме финансиране и за експедиция до Аржентина, но коронавирусът ни спря, казва интервю директорът на Националната астрономическа обсерватория

- Доц. Петров, какви интересни небесни явления предстоят през тази година?

- Няма нищо лошо в това човек да излиза навън на тъмно място и да поглежда към небето. Винаги има с какво да се изненада. Още повече когато в забързания живот в големия град рядко може да му се случи да има времето и удоволствието да гледа към небето. Последните години астрономията се разви и се появиха все нови и нови начини и методи за наблюдения и апаратура. Има какво да се види, без да използваме професионални инструменти. Ще има лунни и две слънчеви затъмнения, които за съжаление няма да могат да бъдат наблюдавани от България. На 26 май има пълно лунно затъмнение, което ще се наблюдава най-добре от Тихия океан, Австралия, Нова Зеландия и двете Америки. На 19 ноември има частично лунно затъмнение, но то ще се наблюдава от същите територии. На 10 юни ще може да се наблюдава пръстенообразно слънчево затъмнение в Канада и Русия, а на 4 декември пълно слънчево затъмнение от Антарктида и части от Тихия океан и Атлантическия океан, които са близо до Южния полюс. Всички можем да наблюдаваме и няколко метеорни потока. През лятото на 13 срещу 14 август е най-известният метеорен поток Персеиди, а на 17-и срещу 18 ноември е Леониди. Има и други, но тези са най-впечатляващи. Освен това винаги можем да очакваме и изненада - някои ярка комета, но следващите няколко месеца със сигурност няма да има такава.

Най-очаквано от мен е пръстенообразното слънчево затъмнение на 10 юни. Това означава, че видимият диск на Слънцето ще бъде по-голям от видимия диск на Луната и тя няма да може да затъмни слънчевия диск и ще се получи един огнен пръстен на небето. Рано сутринта по изгрев-слънце затъмнението ще може да се наблюдава в Канада, а по залез и на територията на Русия, но чак около Камчатка. До Русия и до местата, където ще може да се наблюдава в Канада, е трудно да се пътува, но се надяваме да успеем да отидем и да го наблюдаваме, стига да имаме късмета и на хубаво време. Това не е най-важната експедиция, която астрономите желаят да направят, защото научните задачи не са много, но има какво да се направи. Надявам се тази година нашият екип да успее да осъществи такова пътуване. До Антарктида е също трудна експедиция и за съжаление няма как да отидем дотам, защото е твърде скъпо.

- Какво финансиране е необходимо за подобна експедиция?

- Това зависи колко голям ще е екипът на място и колко далечна е дестинацията. Трябват самолетни билети, автомобили под наем, хотели. Предната ни експедиция беше до Чили, където самолетният билет бе 1100 евро на човек. В зависимост от средствата, които имаме, екипът ни се увеличава. Дестинациите често са отдалечени и финансирането става изключително голяма. До 2017-а всички експедиции са били на базата на спонсори, приятели, които са ни спонсорирали. През 2017-а бяхме трима души в САЩ, ограничени от апаратура и експерименти. През 2006-а имаше пълно слънчево затъмнение в Турция. Това ни даде възможност да наемем автобус за 30 души, за който платихме колкото за два самолетни билета. Така направихме доста добра експедиция, някак успяхме да съберем и похарчим около 7000 лв. В същото време шестима журналисти от САЩ кандидатстват и печелят конкурс, за да отразят пълното слънчево затъмнение от Турция за 1,6 млн. долара. Те са казали, че могат да го направят, но им трябва апаратура, място и обезпечен престой там. У нас няма нито едно излъчено пълно слънчево затъмнение. Последното бе през 1999-а, когато за съжаление се получи гаф на националната телевизия и показаха черен екран. Оттогава досега не са правили опит. Не намирам това за добре. Могат да се дадат купчина пари за различни предавания, но когато искаме да покажем нещо наистина значимо, ние не успяваме. В същото време през 2017-а в САЩ официално медиите отчитат, че 3,2 млн. туристи и професионалисти са дошли да наблюдават слънчевото затъмнение там. Последните 15 години като че ли слънчевите затъмнения са най-масовата туристическа атракция, свързана с природни феномени.

- Вие получавате ли финансиране за експедиции?

- По проект на фонд „Научни изследвания“ отидохме до Чили през 2019-а. През 2020-а имахме финансиране и за експедиция до Аржентина, но не успяхме да отидем поради ограниченията с коронавируса. Беше трудно да се направи каквато и да е логистика, за да се пътува. В Аржентина имаше 14-дневна карантина, в самите области в страната се минаваше със специални пропуски. Нямаше как да осъществим подобна експедиция, защото трябваше да трае един месец. Работя в Института по астрономия от 23 години и това е първият финансиран проект, който е свързан с научни експедиции и наблюдения. Досега визитите са били свързани с конференции и проекти, но не и експедиции. Проектът е финансиран до средата на 2022-ра, затова се надяваме да имаме възможност да направим още една експедиция по него. Нашият институт има два много силни проекта с добро финансиране, но те са свързани с изграждането на нова апаратура, включително и нови телескопи на Рожен, и те не позволяват финансиране на подобни експедиции. Надяваме се следващото наше кандидатстване да бъде успешно, като вече се целим за 2024-2026 г.

- Как повлия като цяло пандемията на работата на обсерваторията?

- Наблюденията не спряха, но не успяха да се осъществят международните посещения в обсерваторията. Не се проведоха и множество школи за ученици и практикуми за студенти. Нашите астрономи също не успяха да отидат на експедиции в чужбина, почти не е имало такива. Всички предварително направени графици на конференции не се осъществиха на практика, а бяха онлайн. Има човек, който приема заявките на астрономите от България и чужбина, той наблюдава и изпраща материалите. Така се случват наблюдения от разстояние по цял свят. Март имаме юбилей и се надяваме лятото нещата да се оправят и октомври да го отбележим и да посочим докъде сме спрямо колегите ни по света.

- Има ли интерес от страна на младите хора да работят при вас, ще има ли кой да замести колегите ви?

- Няма подобни проблеми в Института по астрономия и обсерваторията. Астрономията напредна много в цял свят и интересът към нея е голям и сред младите хора. Най-хубавото нещо е, че последните две години има разбиране от страна на управляващите и за първи път има ново финансиране за нова модерна апаратура за астрономически наблюдения. Това ни дава огромен шанс и възможности за всички млади хора, които в бъдеще искат да се занимават с астрономия.

- Получихте финансиране по Националната пътна карта за научна инфраструктура за нов телескоп. Какви възможности ще разкрие той пред вас?

- Той е метър и половина, съвременен и модерен телескоп, ще има много по-прецизно насочване към обектите по небето. Има лесна подмяна на инструментите на светлината – два фокуса, специфична апаратура. Ще бъде подходящ и за нощни наблюдения. Той ще бъде напълно роботизиран. По всяко едно време може да се наблюдават обекти от цял свят без намеса на човек, само трябва да натиснем едно копче и да кажем старт. Времето за наблюдение е по-ефективно и ще ни даде възможности за изпълнение на повече задачи. Ще успеем да реализираме и повече съвместни проекти с колеги от чужбина. Това е една от нашите задачи, защото комуникацията и съвместната работа по света дават най-добрите резултати. На първо място този телескоп ни дава по-добри възможности за съвместна работа с чужди обсерватории, за т.нар. синхронни наблюдения и непрекъснати наблюдения във времето. Колкото и силна да е икономически една държава, астрономията не може да се развива в нея сама за себе си. Надяваме се да бъде доставен до две или две години и половина. По пътната карта имаме и финансиран телескоп за слънчеви наблюдения, който за съжаление не успя да пристигне в България миналата година. Надяваме се сега да бъде доставен и да можем да правим наблюдения по него.

Имаме и друг проект, който не е финансиран по пътната карта. Той е за изграждане на съвременен нов радиотелескоп. Той ще бъде разположен на 10 дка и ще работи в мрежа с още няколко такива телескопа в Западна Европа. До момента у нас няма професионален радиотелескоп, с който да правим астрономически наблюдения. В часовия полюс на България това е първият такъв. Радиотелескопът ще дойде може би следващите 5-6 години, защото е сериозно съоръжение, изисква нова инфраструктура, електричество.

- Има ли подобни телескопи в Източна Европа или на Балканите?

- Подобни радиотелескопи на Балканите няма, нашият ще бъде първият в цяла Източна Европа. Телескопи за нощни наблюдения метър и половина има. В Сърбия миналата година отвориха своята обсерватория с телескоп метър и 40, нашият е метър и 50 и почти няма разлика. Те са на една и съща фирма. При нас комплексът се обогатява. „Рожен“ остава най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа. Телескопите за наблюдение на слънчевата активност са още по-малко развити в съседните държави. Надяваме се нещата да вървят. Последните две години и половина потръгнаха и се надяваме да не спрат финансирането ни тази или следващите години.


Визитка:


-Доц. д-р Никола Петров е роден на 2 март 1971 г. в Костинброд

- Директор на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен

- Специалист по Слънцето - хелиофизика

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.