Доц. д-р Ангел Кунчев: Мутациите на COVD-19 доведоха до по-лесното му предаване

Доц. д-р Ангел Кунчев: Мутациите на COVD-19 доведоха до по-лесното му предаване

В същото време не протича по-леко, както се очакваше

* Против съм обаче връщането на твърди мерки и затварянето на цели градове

* Ако през зимата има съвпадение на разпространението с грипа, ситуацията много ще се утежни, казва в интервю за агенция "Монитор" главният държавен здравен инспектор

- Доц. Кунчев, взехте решение за удължаване на епидемичната обстановка в страната до края на юли. Само резкият скок на положителните случаи ли е причина за това?

- Това е една от причината. Няма как при такова увеличение на заразените да разхлабваме още мерките. Втората причина е, че с последните промени в Закона за здравето това е начинът ресорния министър да разпорежда мерки. Ако нямаме такава извънредна обстановка, той няма да има основание да издава заповеди и съответно да налага правила.

 - Как стигнахме до ситуацията да имаме по 180 заразени дневно, при условие, че преди около месец имахме дни с по-малко от 20 случая? На какво го отдавате-само на разхлабване на мерките ли?

 - Имахме дни и само с шестима заразени. Не бих казал, че това се дължи само на разхлабването на мерките. Това е най-лесното обяснение. Разбира се, че е в основата, защото при една циркулация на вируса, ако мерките не се спазват, толкова повече хора са засегнатите. Само че в същото време видяхме, че вирусът не се повлия от температурните условия и топлото време. Явно е нужен по-дълъг период на наблюдение, защото тези мутации, които се появиха и за които има доказателства, доведоха до по-лесно предаване. Така вирусът стана по-инфекциозен, но пък това не доведе до по-лесното му протичане, както се предполагаше. Напротив, засега няма доказателства, че преминава по-леко. Съдим за това и от нашия опит до момента. Има много хора в интензивни отделения, много смъртни случаи.

 - Тоест, вирусът не е станал по-малко агресивен, както твърдят пък някои имунолози?

- Не, напротив. Предава се по-лесно, но и не протича по-леко. Но аз много внимателно наблюдавам какво се случва по света, защото ако повишаването на заразените се случваше само у нас, съм склонен да търся грешки, пропуски в работата ни. Без да търся извинение, но ако сравним обстановката на Балканите, ще видим, че ръстът в другите страни е много голям. Данните от последните две седмици сочат, че у нас заразените са 25,7 на 100 000. В Черна Гора-58,8, Косово-56, Босна-48, Сърбия-45, Македония е 92. Очевидно има вълна в много страни.

 - Какво показва това?

 - Показва, че явно вирусът няма да изчезне скоро. Много от очакванията ни не се сбъднаха.Също така стана ясно, че хората трябва да свикнат да живеят с COVID-19, както твърдяхме. А те свикнаха да живеят без него. След отпускането на мерките всички решиха, че проблем няма. И какво като голяма част от хората го карат леко и безсимптомно, това още повече ги кара да смятат, че едва ли не проблем няма. Но проблем има и няма нужда да ти дойде до главата, за да осъзнаеш, че е така.

- Избързахте ли с отпускането на някои мерки-особено с отварянето на барове и дискотеки?

- Трудно е да се намери баланс, няма как всички хора да са доволни. Но сега излезе едно проучване на научен център, което направи класация на рисковите места и събития. В най-високите нива са поставени спортни събития и нощни заведения. Знаете, че когато хората отиват на организирани събития, имат по-свободно поведение, интензивни контакти. Колкото до мачовете, мога да кажа, че двата отбора, които играха срещата „Царско село”- „Черноморец”, в момента има 15 заразени. Другият пример, който мога да дам, е абитуриентският бал във Велико Търново. Случилото се там е показателно.

 - Какво трябва да се случи, за да стигнем отново до твърди мерки?

-  Против съм връщането на такива твърди мерки. Не съм привърженик на затварянето на цели градове. А и ефектът от това не е кой знае колко голям. По-скоро трябва да се избягват рискови събития и дори да се забранят. Тук е важен контролът върху мерките, защото прави впечатление, че масово не се спазват.

- Кой е най-лошият сценарий, при колко заразени дневно вече е притеснително? И кога ще се окаже проблем за здравната система?

 - 200 нови заразени на ден не е никак малко и това вече е притеснително. Иначе здравната система засега се справя. В момента имаме над 450 хоспитализирани и успяваме да ги лекуваме. Тъй като повечето случаи са от София, столичните болници са достатъчно транзитна мрежа. Това не ме притеснява. По-големият проблем ще е, ако имаме огнище както беше в някои от областните болници-като случая във Видин, Пазарджик. Но и това се преодолява, има начини да се излезе от ситуацията, да се включат и частни болници да помагат. Може и това да се преодолее. Ако обаче вече съвсем се изпусне положението, може да се стигне и до невъзможност да се приемат всички нуждаещи се. Затова и за мен беше удачно решение да се прехвърли топката към областните щабове, защото областите са изключително неравнопоставени. Имаме по-слабо засегнати, в които няма нужда от въвеждането на по-строги мерки, но и други пък, които още утре трябва да вземат такива.

- Минахме 5 000 заразени, коя е следващата психологическа бариера?

  - Далеч сме още от притеснителните цифри. На 7 милиона души 5 000 заразени не е огромна заболеваемост.

- Очаквате ли 10 000 до есента?

  - Разбира се, ако има по 200 случая на ден. В някои страни вече десетки хиляди заразени е нормален режим.

 - А на какво точно се дължи тази голям брой новозаразени-само на по-големия брой тестове?

 - Твърдо не. Като процент положителни проби броят е стабилен. Това е много лесно обяснение, но не е вярно.

- Каква е прогнозата ви за есента, след като децата масово тръгнат на училища и градини?

 - Логично е всеки да се притеснява за детето си. Но не мисля, че при малките има голям риск. Факт е, че до момента те са до голяма степен предпазени. Опасността  ще е по-скоро от по-масово заразяване и засягане на хора от семейството, които са по-податливи.

 - Как ще разберем през есенно-зимния период дали детето ни е с грип или коронавирус? Винаги ли трябва да правим тест?

 - Това ще е най-трудното. Ако има тест, вероятно ще се ориентираме, но е невъзможно това да се прави масово. А и не е толкова необходимо, но ако има съвпадение на разпространението, това ще утежни много ситуацията. Ние сме предвидили някакъв ресурс в националната програма за грип, но той е минимален. Работим в посока на това да го увеличим, защото и интересът тогава ще е по-голям, за да можем да се справим поне с грипната обстановка. Дай Боже, да имаме и друга ваксина, но това не е толкова лесно.

 - Кога очаквате да има такава?

 - Работи се много упорито, целта е да се съкратят периодите. Според мен през пролетта догодина ще има ваксина, но на някои места. Това не означава, че ще има в България и ще е достъпна за всички.

 - А близо ли сме до лечение? На брифинга днес(бел.ред.понеделник) бе съобщено, че сме на крачка от такова, при което има участие на български екип.

- Признавам, че не храня големи надежди. Първо е необходимо да се направи проучване и то на огромен брой хора, преди това няма как да се твърди, че е ефективно. А и дори да се докаже, че действа, то ще е за леки и средни случаи, и за домашно лечение. Няма да бъде предназначено за болнични условия.

- Тоест, обратното на лечението с „ремдесивир”, който е предназначен за болнични условия и наблюдения от лекар, тъй като има и странични ефекти, така ли?

 - Точно така.

 - Да разбирам ли, че една втора вълна есента няма да е по-лека, тъй като казахте, че вирусът е агресивен?

-   Рано е за прогнози. Но ако продължаваме така, много плавно ще преминем от лятна в есенна вълна. Обикновено, когато някой някой вирус прескочи видовата бариера, се изменя и става по-леко предаваем и протича по-леко. Това е в негов интерес. Ако човек умре, и вирусът умира с него. Въпросът е, че засега COVID-19 започна да се предава по-лесно, но пък клиниката не е по-лека.

- Притеснява ли ви информацията за нов вирус от Китай?

- Не, всяка година има такива и винаги са от Югоизточна Азия. Нови щамове винаги има, но това не означава, че са с някакви нови качества и са опасни.

 

Визитка:

Роден е на 19 октомври 1959 г.
През 1985 г. завършва Медицинския институт в Пловдив. От 1986 г. работи в отдел “Противоепидемичен контрол” към ХЕИ в Хасково
От 2001 г. е в отдел “Противоепидемичен контрол” в здравното министерство
От 2008 г. оглавява “Надзор на заразните болести” към МЗ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ