Доц. Ана Кочева, БАН: Нелепо е да „превеждаш“ роман, стоящ в началото на съвременния език

Доц. Ана Кочева, БАН: Нелепо е да „превеждаш“ роман, стоящ в началото на съвременния език

Архаизмите в „Под игото“ придават „солта и пипера“ на творбата

Нека не се напъваме да ставаме „съавтори“ на класиците, казва в интервю за "Монитор" доц. д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН

- Доц. Кочева, издание на „Под игото“ бе „преведено“ на съвременен български език, уж за да бъде по-разбираемо за новото поколение. Това разбуни духовете в обществото, в Сопот дори се вдигнаха на протест. Кажете, има ли нужда от подобна инициатива?

- „Въздухът трепери“, пише Иван Вазов в „Под игото“ по друг повод, но думите му пасват на конкретната ситуация във връзка с т.нар. превод на романа в наши дни. Лично моето мнение е, че сме свидетели на едно излишно и неподходящо направено осъвременяване на произведение, което всъщност стои в основата на българската литература и на българския книжовен език. Иван Вазов неслучайно е обявен за Патриарх на литературата ни, той е един от най-крупните писатели на възрожденската и следосвобожденската епоха, чието творчество действително полага основите на съвременния български език. Така че изглежда наистина нелепо да „превеждаш“ роман, стоящ в началото на съвременния език на български от началото на 21-ви век. Много по-стойностно щеше да бъде, ако подобаващо бяхме отбелязали 130-ата годишнина от появата на „Под игото“, която е факт именно през настоящата 2019 година, вместо да се занимаваме с подобен спор или дори скандал, който нито романът, нито авторът му заслужават.

- Осакатява ли се класиката по този начин или напротив, става по-достъпна?


- Не смятам, че „Под игото“ е недостъпно четиво. Тези дни съвсем съзнателно разговарях и с педагози, и с ученици, за да мога да верифицирам тази своя теза и се оказа, че и едните, и другите са на мнение, че проблем с романа няма и подобен „превод“ ни най-малко не се налага. Достатъчно щеше да бъде, ако някои по-архаични, по-диалектни лексеми или част от ориентализмите бяха пояснени под черта, каквато е и утвърдената практика при подобни случаи. Освен това, ако четящите (слава богу, колкото и малко да са те, все пак ги има) срещнат затруднение, те биха могли да попитат учителите си, родителите си или пък да потърсят и мигновено да открият отговори на въпросите си. В Гугъл всичко се намира, нали така?


- Красотата на езика не е ли и в неговия архаизъм?

- Не само, езикът има много измерения, но архаичната лексика носи специфична конотация. Диалозите на Вазов, лексиката, която той използва, ни пренасят в епохата на Възраждането, когато хората са разговаряли тъкмо по този начин. Самите архаизми сами по себе си са няколко групи – лексикални, например: пища – храна, кърчаг – стомна, стид – срам, и т.н.; семантични: боец – побойник, вестник – вестител; словообразувателни: битва – битка, възток – изток, и фонетични: чадо, звон, земля, человек. В романа на Вазов има примери за архаизми от всеки посочен вид и те придават „солта и пипера“ на творбата.

- Според ваши колеги обаче подобно издание не е проблем и Вазов не бива да се сакрализира, дори го нарекоха комплексарски национализъм. Как се отнасяте към подобни твърдения?

- Не е зле да се отнасяме с повече уважение към литературата и историята си. Всеки един автор от миналото е ситуиран в определена епоха, бил е свидетел или участник в конкретни събития, които описва. Гръмките фрази от типа на „комплексарски национализми“ и подобни сами по себе си издават някакви комплекси. Станахме прекалено нихилистични и отричащи в последно време, така растат поколения наред, а това се превръща в проблем. И не е необходимо ние тепърва да сакрализираме Вазов, това са го направили още неговите съвременници; той и приживе е бил възприеман като огромен авторитет. Нека да напомним събитията от 1919 г., когато след катастрофалния за България Ньойски договор (100-годишнината му беше преди броени дни) хиляди покрусени българи тръгват из улиците на София и неслучайно отиват и се спират пред къщата на Вазов, където плачат заедно с него. Колцина от съвременниците ни се радват на подобно уважение?!

- Няма ли опасност обаче подобна съдба да последва и други наши емблематични произведения? Тук например се сещам за „Криворазбраната цивилизация“.

- Която започва по следния начин: „Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове.“ Хем цветно, хем вярно до ден днешен. Аз не бих пипала този текст, както и всеки друг, естествено. Хайде, да не преиграваме и да не се напъваме да ставаме „съавтори“ на класиците. Вече посочих, че ремарките вършат чудесна работа, когато има нужда от уточнения и пояснения. А пък в съвременната ни литература има достатъчно примери, в които има бягство от съвременния книжовен български език с определена цел - съзнателно се конструира архаична езикова форма, наподобяваща възрожденската, какъвто е случаят с „Възвишение“ на Милен Русков, напр., или пък дори изцяло се създава текст на диалект, както прави Стоян Николов-Торлака в своя „Северозападень роман“.


- Нали Патриархът на българската литература бе казал, че „Не се гаси туй, що не гасне!“. Не се ли отричаме от този принцип?


- От нас зависи! Българинът винаги е бил буден, давал е мило и драго за образованието на децата си, бил е благотворител на училища, самообразовал се е постоянно. Векове наред е било така, така са се запазили родът и езикът. Днес обаче ситуацията е драстично различна. Вижте последните резултати от международното проучване ПИЗА, те са и разочароващи, и доста притеснителни. Близо половината от учениците се оказва, че са под минималното ниво на четене с разбиране. И проблемът не е в четивото, а в отношението към четенето, във времето, което се отделя за това занимание. Разбира се, че роля играе и дигиталното четене и това е тенденция в световен мащаб. Потокът от информация днес е колосален и е необходима специфична стратегия, за да може той да се селектира и да се осмисля подобаващо.

- В случая с „Под игото“ бе направен паралел дори с Шекспир, защо все се стремим да улесняваме младежите си? Стигаме ли до крайности в това отношение?

- Първо, да не подценяваме толкова младежите и да не се стремим непрестанно да им „смиламе“ текстовете. Второ, Шекспир е творил в края на XVI век и началото на XVII век. Тогава наистина английският език сериозно се е различавал от съвременния и най-вероятно такава адаптация им се налага. Все едно да сравняваме съвременния български език с онзи, който познаваме от книжнината, писана през среднобългарския период по манастирите, например. Но по отношение на Шекспир, доколкото съм разговаряла с колеги, е пипано, както се казва, с „кадифени ръкавици“.


- Накрая един само на пръв поглед страничен въпрос - приключиха ли теренните проучвания във връзка с кулинарната карта?

- Само за настоящата календарна година. Продължаваме с подновен интерес през следващата, защото проектът ни е 3-годишен. И си даваме сметка, че и те няма да ни стигнат. Следващата година планираме една експедиция до Банат, където живее една от най-старите български общности. Банатските българи са католици и са основно в община Тимишоара. Имат статут на национално малцинство, излъчили са и свой представител в парламента. Банатските българи са напуснали България през 17-и в., след неуспеха на Чипровското въстание и са се установили в Банат, Австро-Унгария, сега основно в Румъния. Писмено-регионалната форма на българския език в Банат е създадена въз основа на местния диалект на латиница през 60-те г. на 19-и в. и има значителна литература. Освен това възнамеряваме да запишем и бесарабски българи, както и българи от нашата общност в Албания, която вече също е със статут на национално малцинство. Картата ще звучи на автентичните диалекти и няма да им правим „превод“!

Визитка:

Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание

Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”

Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.