Доц. Маргарита Бакрачева от БАН: Обществото ни страда от ковид депресия

Поколението на 30-годишните е сред най-засегнатите от пандемията

Доц. Маргарита Бакрачева от БАН: Обществото ни страда от ковид депресия

 * Родители се оплакват, че вече тийнейджърите им не искат да излизат навън и да общуват с други

 * Учителите вече са уморени от онлайн обучението

- Доц. Бакрачева, публикувахте резултатите от втората част на международното изследване „Живот в условия на криза“. Как се промениха нагласите в обществото по време на пандемията, както и на учителите спрямо дистанционното обучение? В предишното прочуване им отделихте специално място.

- Много са разнопосочни изводите от изследването. Що се отнася до емоциите, в двата времеви етапа - имам предвид първата вълна на пандемията и сега, преобладават по-скоро негативните. В началото на пандемията наблюдавахме едно приповдигнато настроение от страна на учителите, удовлетворение от усещането, че се справят с една нова ситуация. Знаете, че онлайн обучението ги свари общо взето неподготвени. Факт е, че те се справиха с това предизвикателство. В същото време обаче тази ситуация продължава прекалено дълго и няма яснота кога ще приключи окончателно. Към това трябва да прибавим умората от ежедневните промени, от съобщенията за предприемането на различни мерки, отварянето и затварянето на различни обекти, тази динамика доведе до промяна в усещанията. Затова и вече го няма чувството за приповдигнатост.

- Тоест миналата година в учителите е имало удовлетворение от свършената работа, сега преобладава умората, така ли е?

- Да, но този път не сме се фокусирали конкретно върху учителите и извадката ни е обща. Очертахме общите неща, не сме ги диференцирали, но умората и стресът остават. Преобладава обаче и страхът, свързан с финансовата несигурност, което обаче не засяга толкова учителите. Хората се притесняват как да планират бъдещето, как да осигурят и финансите си. Общо взето обществото се чувства несигурно, има го и страхът за здравето. Студентите пък са на практика единствените, които цяла година са ограничени за сметка на отворените молове и заведения. Не говоря за локален план, а глобално. В същото време институциите дават разнопосочни сигнали, това създава усещане за несигурност и натрупване на умора, до поляризация. Хората се опитват да живеят по стария начин, но несигурността остава. Много родители например се оплакват в момента, че децата им, предимно тийнейджърите, не искат да излизат навън и да общуват с други.

- Заради продължителното време, прекарано вкъщи ли?

- Да, но не принудително, това е свързано с преминаването към друга перспектива, към онлайн среда.

- Можем ли да кажем кои групи са потърпевши най-вече от стреса по време на пандемията?

- Тук няма промяна, всички търпят негативни поражения. Младежите, работещите, които са в началото на кариерното си развитие, като че ли обаче търпят най-големи поражения. Това е свързано с повече планиране и по-малко с натрупания опит. Това е групата на 30-годишните. Те по-силно реагират на ежедневните ограничения и перспективи. За тях е важно да имат рамката накъде вървят, но общо взето няма категория, която да не е засегната от пандемията. Навсякъде по света се оказва, че има повече механизми за управление на стреса. Можем да кажем, че освен инфодемия все по-често в обществото ни навлиза и новият термин ковид депресия. Той се отнася както до хората, които са имали реален сблъсък с болестта, така и за останалите. Когато става дума за отражение на пандемията, общото, което се отразява на психиката на хората, е натискът да се справят, липсата на яснота каква подкрепа ще получат, както и общата липса на контрол. Няма кътче на света, където нещата да са спокойни. Усещането е, че всички сме в една несигурна среда. Затова има потребност да се адаптираме към условията, но това няма как да стане. Има една умора от този продължителен период.

- Можем ли да кажем, че цялото ни общество е обхванато от тази ковид депресия?

- Да, дори целият свят, ние не правим изключение. Обикновено сме в негативните класации при международни прочувания, но тук не е така, което е добре. Не можем да кажем, че нашият модел не е успешен в сравнение с другите страни. Обикновено говорим за пасивно и активно управление на стреса. Ако ситуацията дава възможност, се насочваме към решаването на проблема. Тогава сме активни. В ситуациите, които не предлагат промяна, сме по-пасивни. Но ние не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, да спрем и да чакаме. Това ни кара да приемаме дори негативите и да търсим възможности, да преформулираме целите си. Например, ако не можем да отидем на почивка в Гърция, да го направим у нас. Трябва да приемаме реалността и да преценим какво можем да направим в нея.

- Всъщност това е международно прочуване къде сме ние? Въпреки че казахте, че няма големи разлики, има ли все пак общества, които живеят под още по-голям стрес?

- Общо взето стресът е голям навсякъде. Впечатляващото е, че въпреки че измина повече от година, повечето хора имат все още положителни очаквания за край, смятат, че предстои нещо добро. Това означава, че не сме си изчерпали ресурсите, че да рухнем. Наблюдава се оптимистична нагласа, но тя няма за цел да гледаме света през розови очила. Имаме предвид и това, което е част от изследването - доколко хората вярват, че нещата ще се подобрят. Не става дума за някаква химера, въпреки високия стрес и негативните емоции е запазена нагласата на хората да посрещнат ежедневните си нужди, социалните си контакти. Те не гледат само ограниченията, въпросът е колко време още могат да издържат. Проучването обхваща 12 държави, сред които Китай и Бангладеш, но и САЩ и Германия, тоест има поляризация на усещанията. Вярно е, че някъде се отчитат по-високи нива на стрес, но общото в модела е да се покаже как въпреки рестрикциите имаме нещо общо и това е стремежът да оцеляваме.

- Как всъщност промени навиците ни самата пандемия?

- Факт е, че се адаптираме към лошите, но и към хубавите неща, но за съжаление не успяхме да запазим вдъхновението от преосмислянето на личните отношения, което се наблюдаваше миналата година. Въпреки натиска разчитаме най-вече на себе си. Разбрахме, че можем да се справяме във всяка една ситуация. 

Визитка:

 Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София

През 1999 г. завършва магистратура по социална педагогика, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“

През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член e на Международната асоциация за психоаналитична Аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.