Напоследък има подновен интерес към местните говори, коментира езиковедът в интервю за "Монитор"

- Доц. Кочева, докъде стигна проектът с интерактивната кулинарна карта и кои райони изследвахте през лятото?

- Проектът върви с пълна сила и въпреки че лятото е отпускарски сезон, за нас той се оказа горещ и буквално, и преносно, защото това е най-натовареното експедиционерско време. Проектът е голям, участниците в него – малко, затова трябва да компенсираме с интензивна работа. А и няма да крия, че винаги когато сме на терен, се чувстваме най-много в свои води и ни доставя истинско удоволствие да слушаме интересни и добре запазени български диалекти, да общуваме с хората по селата, да записваме старината, която не просто трябва да бъде съхранена, но и събудена за нов живот. Успяхме да обходим доста региони надлъж и нашир – след първата експедиция в Троянско и Ловешко, бяхме в Пиринския край, в Западните Родопи, после в Годечко, където направихме рязък преход от източните в западните български говори. Колеги направиха атрактивни записи в Хасковско и Харманлийско, в Копривщица, аз филмирах автентична черноморска кухня в Поморие и Несебър и се качих до село Еркеч, високо в Източна Стара планина, където се пази един от най-архаичните български диалекти изобщо. В село Еркеч "хуубах меж не се бои от деш". Особеностите на диалекта са скрити в това изречение: ъ в Еркеч е особено широко е, липсват в и ф, те се заменят с х, всяка гласна под ударение се произнася по-дълго.

- А къде са запазени най-много от автентичните ни български ястия, в кой район ви беше най-интересно?

- На първата половина от този въпрос най-вероятно ще ви отговоря на финала на проекта, а по отношение на интересните региони аз лично не правя такава класация. Това е хубавото при диалектоложките експедиции, че в тях се съчетават човешките срещи с автентичните говори, а в конкретния случай прибавяме и храната, която за българина не е просто „насъщният“, а сядане на софра, в домашна обстановка, заедно със семейството. Това е било и си остава важен социален фактор, който не е загубил значението си през годините. В Якоруда се запознахме с един безценен местен човек, който, освен че ни посрещна в дома си и ни приготви традиционен десерт заедно с цялото си семейство, се оказа, че е и много добър поет. Нури Джурин! Специално искам да спомена името му, защото за зла участ той буквално преди няколко дни пое към един, надяваме се, по-добър свят. Но остави прекрасни спомени у нас и по някакъв начин ще продължи да живее върху интерактивната ни карта със своите якорудски „гаргалета“ с гласа си, с майсторлъка си. В село Еркеч, Поморийско, също беше истинско преживяване, защото този диалект се е запазил непроменен от сто години насам, а фонетиката му е уникална. Там ни приготвиха традиционния за селото крушен булгур, местно ястие, с което много се гордеят. В Несебър пък Антон Аристидов разруши моите представи за риба плакия, защото се оказа, че неговата рецепта е далеч по-интересна и по-богата от онова, което съм познавала досега. Скордалята пък е типично гръцко ястие, което се поднася с риба преди всичко. Нарича се така от σκόρδο (скордо), което означава чесън и наистина чесънът е в основата на ястието. Нея Георги Тръпков ми я показа в Поморие, редом с позабравената трахана. С една дума, навсякъде се появяват интересни гозби, хора, контакти.

- Често в публичното пространство се дискутира кои храни са типично български? Имате ли за себе си отговор на този въпрос?

- Не може да се каже кой от кого е заимствал, на Балканите кухнята е микс. Ние се гордеем с шопската си салата, но ще я открием под други наименования и в съседни кухни. Обичаме мусака, лозови сарми, кадаиф, но те не са изконно наши, независимо че всички ги възприемаме като неотменна част от нашата кухня. В крайна сметка обаче трапезата обединява; та по този начин трябва да гледаме и на кулинарията.

- Каква е връзката всъщност между език и кулинария? Какво може да даде на обществото това изследване?

- Всъщност няма такава връзка. Диалектите са некодифицирана разновидност на езика и изключително негово богатство. Особено българските, които са многобройни, по груби изчисления – над 100, а някои толкова архаични, че в тях могат да се открият дори особености от старобългарския език. Българската кухня е по-условно понятие, в нея се включват както традиционните български ястия, така и влиянията, които тя търпи отблизо и далеч. До голяма степен тя има балкански характер, но пък оттам идва и разнообразието на гозбите, за които, сами знаете, чужденците „душа дават“.

- Какво сочи проучването ви, запазени ли са диалектите у нас и хората гордеят ли се с автентичния си говор?

- Категорично, да, за наша най-голяма радост. Нещо повече, моите прогнози са за дълъг живот на диалектите. Дори и в градовете може да ги чуете, но днес се случва нещо важно, което констатираме. Има подновен интерес към местните говори, и то от страна на собствените им носители. Днес диалектът е белег за идентичност и хората не просто го пазят, но се и гордеят с него. Така е и в Родопите, и в Северозапада, и в Еркеч, за който стана дума, и в Македония. В наши дни сме свидетели на един интересен, нов феномен - съвременното поколение, което буквално живее в интернет, независимо от това къде се намира географски, т.е. у нас или в чужбина, участва в различни групи, вкл. езикови от типа на „Аз говоря на смолянски диалект“, „Златоградчани в чужбина“, „Група на Северозапада“. В тях условието за членство е тъкмо владеенето на диалекта. И писането на него. Ето това е новост, защото традиционните диалекти имат само разговорна форма, това е характерен техен белег, но сега, в съвременното ни общество, те започват да се появяват и в писмен вид, немислим доскоро факт. Това, разбира се, удължава живота им. И още нещо, което обикновено често казвам – докато има Родопи, ще има и диалектология. И за да ме разберете, трябва да отидете там и да поговорите с местните хора.

- Напоследък говорим за т.нар. „суперхрани“, дори се превърнаха в мода. Какви са впечатленията ви - навлизат ли наистина в дома ни или българинът държи на традиционната си кухня?

- Така е, виждаме ги ежедневно от екрана на телевизионните продукции, по магазините и това е хубаво. Българинът е любознателен, отворен към непознатото, обича да опитва. Тези черти на националния характер се отразяват и в отношението му към храната. Понякога се шегуваме с приятели, че бабите ни без авокадо и поширани круши със синьо сирене не са сядали на масата, но това е в кръга на безобидния хумор. Има много блюда, които не са били присъщи за нашата кухня, но са станали любими през годините, напр. италиански, китайски и пр.! Кухните не се конфронтират, тъкмо обратното, всяка новост обогатява. Опознавайки отново старото, българското, особено онова, което е отишло в забвение, имаме възможност още повече да разширим кулинарния си кръгозор.

- А можем ли да говорим за кулинарна култура при младежите ни, какви са наблюденията ви?

- Със сигурност можем, защото те са най-възприемчиви за новостите. Освен това една голяма част от тях е доста бдителна по отношение на храните и продуктите, които избира за трапезата си, и това е добре, стига да няма крайности. За целите на проекта ни ние обаче общуваме повече със средното и по-възрастното поколение. Не мислете обаче, че тези хора са останали в миналото. Те също са природно интелигентни и любопитни, познават „мастършефовете“ по име, знаят за различните гозби от различни краища на света, дори без да са ги вкусвали. И обикновено казват, че лятно време по-хубаво от слънчев градински домат с домашно сиренце няма! А дали не са прави?

- Възнамерявахте да изследвате кухнята на българите в Банат и Бесарабия. Кога ще стане това?

Предстоящи са тези изследвания и сме много любопитни какво е съвременното състояние на банатския говор, проучван навремето от един от доайените на българската диалектология проф. Стойков. Срещите с българските общности в чужбина винаги са и затрогващи, и важни, както за нас като изследователи, така и за тях като българи, към които е засвидетелстван някакъв интерес. Независимо че са избрали друга страна за живеене, по някакъв начин те винаги носят България в сърцето си!
 
Визитка:

Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнителното (българо-немско) езикознание

Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”

Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини