Трудна, тревожна и тежка ще е  жътвата тази година, каза Костадин Костадинов, зърнопроизводители от Добричко и председател на Националната асоциация на зърнопроизвдителите. Докато в Добруджа на места очакват по 300 кг от декар, в Кнежа има стопани, които ожънаха 900 кг от декар.

В Дунавския район край Оряхово и Кнежа в края на седмицата зърното вече е прибрано в хамбарите. В Добричко все още жънат и се молят да не вали, в Монтанско започнаха в края на седмицата и очакват до 600 кг от дка. 

Суша и дъжд

Костадин Костадинов е отглежда 11 хил. дка зърно. Той направо заяви:  „Ние предполагаме, но не знаем какви ще са резултатите.“ За нас в момента е важно да приберем пшеницата в складовете, за да избегнем дъжд и лошо време. Заради есенната суша, на места самият посев нямаше бройка и там добивите може да паднат до 320 кг от дка на други да стигнат до 560 кг от дка. Картината е пъстра, годината за зърнопроизводителите е тежка и трудна, обобщи стопанинът. 

Висока себестойност

Той обясни, че работи  само със западни сортове пшеница. Зависи от резултатите, но вероятно себестойността на пшеницата това лято в Североизточна България ще се вдигне, според Костадинов. „Няма какво да се заблуждаваме. При 350 кг добив на дка, по 28 ст на кг, прави близо 150 лв общ приход от декар, а 110 лв. е разход от пшеницата за декар. При средна рента от около 80 лв на дка в Добруджа, виждате къде отиват нещата“, беше неговият коментар за очакванията на стопаните в Североизточна България. Въпреки това той очаква добро качество и пшеницата ще има добри хлебопекарни качества. 

600-900 кг от дка

Родната Гергана, сорт  на института в Генерал Тошево пък е пуснала от 560 до 600 кг от дка в района на Кнежа, където стопаните вече са прибрали зърното. Това разказа доц. Наталия Петровска от Института по царевицата в Кнежа. Учените правят семепроизводство от българския сорт и въпреки сушата през есента са доволни от реколтата си това лято. Петровска обясни, че изпозват пшеницата основно за сеитбооборот на царевицата. Тя добави, че това са добри добиви, при положение, че пръсканията, които са направили са поне с две по-малко от тези на земеделци в района, които ползват интензивни технологии. Те обичайно отглеждат френски пшеници, като някои от стопаните са постигнали от 700 до 900 кг от дка. Петровска уточни, че те имат повече пръскания, повече наторявания, както и третиране с листни торовеот тези за българските сортове. 

Монтана

Жътвата в района на Монтана започна в края на седмицата и засега там очакват среден добив около 560-600 кг за декар. Според Костадин Костадинов ситуацията със зърното на в Северозападна България е много по-добра, отколкото в Североизточна България,  но не се наема да дава прогнози за окончателните резултати. Той заяви, че се очаква Русия да излезе на пазара големи количества пшеница, а Украйна може да влезе с по-евтино зърно, заради квотите, които има от ЕС. Прогнозата е чисто теоретична, защото резултатите от жътвата са все още хипопетични.  

Има глад за биопшеница  

Албена Симеонова

Има глад за биопшеница, и това, което се произвежда, пазарът го поглъща. Това каза за Телеграф Албена Симеонова, биопроизводител и председател на Българска асоциация биопродукти. Тя отглежда биопшеница, биоечемик и биограх в района на Никопол. Без третиране с химически препарати, добивите от ечемика са около  400 кг от декар, което  според нея е добър резултат.

Иначе всички искат биопшеница, купуват веднага, увери тя. Добиви от декар при нея са около 300-400 кг за дка, без да бъдат третирани с препарати, а от биограха около 280 кг за дка, което е превъзходен добив, коментира тя. 

Миналата година цената за биопшеницата е стигнала 60 ст за кг, което е два пъти повече от тази на конвенциоалната, а на граха 22 евроцента на кг.

Биопшеницата директно заминава за Германия, а биограха Австрия изкупува за фураж за биоживотновъдство. Албена Симеонова обясни, че има клиенти за биофураж и в България, защото вече има ферми с биоживотновъдство.  

Тя допълни, че вече има не малко биопроизводители на зърно в Южна България, чиято реколта се купува от Гърция и Турция. Албена Сименова сподели, че засява основно български сортове, предимно от сантимент.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нафпавок  се пази за съд и доктор, разказва Дешка Кротева

Кървавица слагат в капама, тръненик - на тавана

Нафпавок се пази за съд и доктор, разказва Дешка Кротева

 

В Горно Драглище, Разложко, никак не се бавят с прасето. Сутринта на 25 декември го колят и до три следобед всичко е разпределено и приготвено. Като се почне от нафпавоците, мине се през белите суджуци - тръненици, та се стигне до кървавиците, от които няма втори по света.

Мешанка и картофи за кокошките

През зимния период зелените сочни фуражи за кокошките може да замените с влажни мешанки и картофи. Непременно им давайте белтъчни храни.

Внимавайте  да не затлъстеят по-старите животни

Зайците се угояват с житни добавки

Внимавайте да не затлъстеят по-старите животни

Зимното хранене на зайците започва от ноември, когато тревата навън намалее.
Тогава дажбата трябва да се допълни със сено и зеле.