Добруджа плаче – изкара 150 кг жито от декар

Добруджа плаче – изкара 150 кг жито от декар

Тази година жътвата на пшеница минава много бързо и тихо.

Заради голямото засушаване в началото на година очакваме поне с 30 на сто по-нисък среден добив, отколкото миналата година.

Това заяви Костадин Костадинов, арендатор в добруджанската община Крушари и Председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите у нас. „В част от традиционните райони, отглеждащи пшеница, като Добрич, Силистра, Бургас, Карнобат, Ямбол, Хасково, Нова Загора и Сливен, добивите са от 50 до 200 – 250 кг от декар. Специално в Добруджа са пожънати 70 процента от нивите с пшеница, при среден добив от 150 кг от декар. Да припомня, че средният добив миналата година за Добруджа бе 553 кг от декар. Лично аз не помня такава година – може би имаше подобен момент през 2 000 година, когато също имаше голяма суша, коментира Костадинов.

Валежи

Според метеостанциите, от 1 септември 2019-а до 1 март 2020 г. са паднали 20 – 30 литра дъжд на кв. метър, при нормално количество от 400 – 500 литра. „Тоест, имаме над 10 пъти по-ниска влагозапасеност от нормалната. Така че, според нас, основната причина за слабата реколта е засушаването. Засушаването е причина и за неизгодната позиция на Черноморския регион. Тази година в Германия и Чехия има също засушаване – там посевите се развиват с един месец по-късно. В източната част на Румъния, където отглеждат пшеница, засушаването е като при нас. В Украйна също имаше суша, но там падна спасителен дъжд. Русия даде заявка за най-висок добив от пшеница тази година, в сравнение с години назад. Европейската комисия направи обследване на посевите с пшеница и прогнозира за България добив от 6 млн. тона. Прогнозата на Министерството на земеделието е 5 млн. тона. Ние, от НАЗ казваме 4 – 4, 1 млн. тона. Към момента предложението за стартова изкупна цена на пшеницата е 290 – 300 лева за тон от място. И ще върви нагоре“, каза Костадинов. По думите му цените се движат около тези през миналата година. Затова спадът на добивите ще удари основно по зърнопроизводителите.

Качество

В същото време обаче, качеството на зърното е много добро. Зърното е с отлични хлебопекарни качества и отговаря на пшеница от първа група. Единствено хектолитърът е малко по-нисък. Нормалният хектолитър е 76, а при новото зърно той е 75 – 74. Масовият сорт фуражна пшеница Авеню в момента е с 15 процента протеин, който е много висок, твърди Костадин Костадинов.

В Тракия

Добивът на ръба на трагедията

 Христо Христов

 Поради редица причини, една част – обективни, а друга, и то по-голямата – субективни, добивът на пшеница е на ръба на трагедията, споделя председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Цветан Берберов.

По неговите наблюдения средният добив варира от  150 до 550 кг /дка, като в община Раднево е отбелязан спад с около 50 на сто спрямо миналата 2019-а. В Чирпанско ситуацията е сравнително добра – има площи, където са прибрани по 550 кг /дка. В сливенско обаче ситуацията е направо плачевна – добивите са в рамките на от 50 до 150 кг /дка. Берберов смята, че повсеместният внос на семена за зърно от Западна Европа и лошите климатични условия тази пролет са сред основните причини за спада и прогнозира добив далеч под първоначално прогнозираните 5 млн т. Далеч по-добра е реколтата от ечемик, където средните добиви са между 550 -700 кг /дка, но от няколко години заради намаленото търсене собственици и арендатори на големи площи сериозно са намалили сеитбата на тази основна някога зърнена култура.

Във Варненско

Част от стопаните загубиха реколтата си

Добромир Радушев

Поради сухата зима една част от зърнопроизводителите във Варненска област загубиха реколтата си, а други регистрират рекордно ниски добиви. Те варират от 80 до 250 кг на декар, като най-засегнатите райони са южно от Суворово и землищата на Чернево, Провадия, Девня, Ветрино и Неофит Рилски.

Край Неофит Рилски встрани от стария път Варна – Шумен се виждат и резултатите от унищожената реколта, където житото е почерняло. Марийка Рафаилова от местните зърнопроизводители, чиято фирма обработва около 17 хиляди декара земя коментира, че все още не е приключила с жътвата. Засега резултатите от реколтата на пшеница са 120-150 кг/дка, а при ечемика, където резултатите са по-добри – добивите са от порядъка на 150-180 кг/дка. „Проблемът навсякъде около нас е липсата на влага в почвата и затова реколтата е толкова слаба. Заради оскъдните валежи от едва 25-27 л/кв.м. месечна норма, сме далече от обичайните в други години добиви. По-добре са с реколтата колегите в района на село Левски или пък край Вълчи дол, където е имало повече влага“, коментира още Рафаилова. Казва също, че качеството на зърното ще е ниско, което означава и ниска изкупна цена. Слаба реколта, ниски добиви и цени, което създава притеснения сред производителите как ще се разплатят. Другите притеснения са дали сушата ще продължи и как ще се отрази това и на другите култури.

В Кюстендилско

10 дни се оказали критични

Северина Димитрова

Трудна година очакват зърнопроизводителите в Кюстендилска област. Вече по-голямата част от тях са прибрали ечемика, като добивът е изключително нисък. “Добивът на ечемика при мен е определено по-нисък и качеството е по-лошо от миналогодишното. Средният добив спрямо м.г. е някъде 80-100 кг по-слаб“, обяви зърнопроизводителят Георги Кръпчански, който отглежда 12 400 декара зърнени култури в района на селата Палатово, Голем Върбовник, Мали Върбовник, Блатово, Локвата и Паничарево.

Що се отнася до пшеницата, той обяви, че все още не е започнало прибирането на реколтата, жътвата ще стартира вероятно през другата седмица. „За очакван добив не мога да кажа, тъй като при ечемика очакват отличен добив, надявах се на много добър, а той е добър. За пшеницата съм скептичен, даже мисля че ще бъде още по-зле. Пшениците бяха перфектни докъм началото на месец май, бяха добре поникнали. На 6 май беше и последния валеж при мен – 6 литра на кв. м. След това обаче последваха ненормално високи температури от порядъка на 34-36 градуса.

Това всичко за 10 дни се оказа пагубно на пшеницата, целият потенциал се загуби. Май месец е определящ за зърното“, коментира още Кръпчански.

По негови думи тази ситуация не може да се прогнозира как ще се отрази при цената на хляба. „Това, че ние жънем лошо не означава, че ще продаваме скъпа продукция. Единственото, което ме притеснява е, че изключително малко е качествената пшеница, от която да се направи хляб, което може и да се отрази в ръста на цената му. Единствените прилични добиви, които се жънат са в районите на Плевен, Кнежа и Северна България, което обаче оформя около една четвърт от отглежданата пшеница в страната“, прогнозира още зърнопроизводителят от Кюстендилско.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.