Директорът на зоопарка Добромир Бориславов пред

Директорът на зоопарка Добромир Бориславов пред "МОНИТОР": Престъпление е да се хвърля храна на животните

  • Човекът трябва да разбере, че е част от общото и че всъщност той се върти около земята, а не земята около него
  • Целта ни е да разпалим отношение и любов към природата и животните в децата още от най-крехка възраст

- Г-н Бориславов, защо е важно да не се допуска нерегламентирано хранене в зоопарка?

- Ние имаме много животни и колкото и странно да звучи, всяко си има специфична дажбена таблица и по този начин се контролира храната, защото те живеят в затворена среда, движението е по-малко, и съответно трябва да се внимава много с храненето, за да не се позволява наднормено тегло. Много често посетителите поглеждат дадено животно и казват „броят му се ребрата“ или правят други непрофесионални коментари. Но всъщност едно животно е добре не когато му се броят ребрата, но когато не е с наднормено тегло, защото това е заболяване. И в случая в зоопаркови условия, където те нямат необходимост сами да си осигуряват храната, където са по-мързеливи отколкото в природата, и където живеят по-дълго от обикновено, просто трябва да се внимава. Точно затова за нас нерегламентираното хранене е голям проблем.

- И хората не го разбират?

- Хората не го разбират, но ние не можем да им се сърдим. Трябва да ги обучаваме и да ги образоваме. И затова сме сложили табели, и затова излизаме навсякъде и говорим, защото те идват с идеята, че това са домашни любимци и трябва ги хранят, но това не е така. Това са ценни видове, повечето от тях са с намалени популации, част от международни програми и колкото и да е странно, посетителите трябва да положат някакво усилие да разберат, че зоопарковете вече не са места, където да видят едни животни, които да им се показват. Те започват малко по малко да се превръщат в центрове за размножаване и отглеждане на ценни и изчезващи видове. И за мен е престъпление ти да дадеш на животно, което е толкова рядко, някаква вредна храна. Това, че може да се купи хот-дог или сандвич с кюфте, въобще не означава, че хората не са отговорни за това да не ги дават на животните.

- Значи вие си обяснявате тази несъобразителност на хората с това, че те често възприемат зоопарка като атракция и място за забавление?

- По принцип няма как да избягаме от този тип възприятие, но ние се опитваме да им кажем, че той отдавна не е само място за забавление. Не можем да спрем хората да се забавляват, виждайки тези животни, но искаме да им кажем, че те са специални, застрашени, редки и ние се опитваме да се грижим за тях по правилния начин, който изключва това нерегламентирано хранене. Защото слонът в естествената си среда не може сам да си намери хляб, който съдържа въглехидрати и захари. Например майка пред заграждението на сурикатите дава пакетче със солети и казва: „Ами то моето дете го яде“. Но сравнението моето дете - дивото животно няма адекватност. Ние не им се сърдим, но искаме да им кажем, че просто трябва да се променим както се променя светът, както се съобразяваме с нови и нови изисквания, трябва да бъдем по-отговорни. От нас зависи дали ще продължим да бъдем хора, които идват тук, ядат си сандвича и хвърлят остатъците на мечката, или ще бъдем хора, които се интересуват каква е тази мечка, колко са останали в света, защо тя е тук и т.н.

- Може би посетителите не са достатъчно образовани?

- Ами не мога да кажа такова нещо. Но ние си имаме образователна политика -  имаме си лятно зооучилище, Фейсбук канали, сайт, YouTube канали и постоянно публикуваме информация за това как ние се грижим и какво не трябва да се прави. Но моето наблюдение е следното - че същите хора, когато отидат в чужбина, се държат абсолютно стриктно, тоест наблюдаваме един феномен. Взимаме едно средностатистическо семейство, което е склонно да даде храна на животните. Когато обаче това семейство отиде в голям зоопарк в чужбина, не го направи. Тоест имаме нужда от малко повече уважение към нашите институции. Ние сме един от най-старите зоопаркове в Европа. Тази година ще станем на 133 години -  малко са такива институции. В крайна сметка имаме вече изградени традиции, имаме много интересни и ценни животни, имаме политика не само за размножаване, но и за връщането на ценни видове в природата. 

- Значи вие се опитвате да избегнете тези проблеми тъкмо чрез образованието? 

- То всъщност това ни е идеята - да разпалим отношение и любов към природата и животните в децата още от най-крехка възраст. Зооучилището ни е уникално, защото си имаме собствени учебни помагала, които са изработени от нашите колеги от образователния ни център. Децата идват, учат за животните, голяма част от животните, за които учат, могат да бъдат видени на място и това е възможност те да се запалят. И когато едно дете получи информация, че да речем белият тигър е мутация на бенгалския тигър и че рядко се среща в природата, това може да провокира екологично самосъзнание. Защото на хората проблемът им е, че те трябва да разберат, че човекът е част от общото и че всъщност той се върти около земята, а не земята около човека. Колкото по-рано го научи един подрастващ, толкова по-добре за природата. 

- Всъщност как изобщо се реагирате в ситуации на отравяне на животните?

- Много трудно и с огромен риск за живота им. Грижата за тях не е лесна работа и аз това се опитвам да им обясня на хората. Защото ако едно куче има проблем, въпросният собственик го взима и го закарва на лекар. Когато обаче една мечка има хранително отравяне, е различно. Рисковете са огромни. Воденето й на лекар за една елементарна диагностика изисква упояване на животното, транспортиране в специализирана клиника, където да се извършат тези прегледи, стрес, ангажиране на екип, нерви и много притеснение, както се случи с нашия Лиъм миналата година. Много е сложно. И хората това не го знаят. Те хранят, после си тръгват. Един посетител, който дава една солета, не си дава сметката, че на ден минават хиляди души и всеки, ако им даде по една солета, това животно просто се пръсва. Това е все едно на вашето домашно куче да му дадете пет чувала с кучешка храна - то ще яде до пръсване. Но те не го възприемат по този начин...

- А глобите няма ли да помогнат?

- За да има система за административни глоби, това означава, че целият процес по налагането, установяването на нарушителя, наличието на лицето, което да следи, и определянето на размера на глобата трябва да бъде измислен. Голям е процесът и затова ние всъщност не искаме да се насочваме към тази строга мярка, искаме да минем през комуникация и да пробваме да говорим с хората. Постоянно слагаме табели. Най-интересното е, че когато се направи забележка на тези хора, те реагират много остро и агресивно. Към момента можем да накажем един посетител, като го изведем от зоопарка, но за мен е по-важното да говорим. Това е по-правилният и по-лесният вариант, при който хората да разберат защо не трябва да правят така.

- Как се отразява зимният сезон на животните?

- Интересен е за животните, защото  част от тях, дори и тези, топлолюбивите, обичат да си играят и да се забавляват в снега. Гигантите - слон, минислон, хипопотам, не обичат да излизат, защото им е студено, но част от маймуните капуцини при слънчеви дни излизат. Лангурите също обичат да правят по едно кръгче и да се прибират. По същия начин е и с големите котки - ягуари, лъвове, пантера, персийските леопарди. Когато е хубаво времето, им отваряме вратите, те излизат и в момента, в който им стане студено, се връщат. Иначе животните са климатизирани, ние се подготвяме за този сезон някъде от средата на октомври и, реално погледнато, се налага да се направят някои подготвителни действия. При тревопасния сектор се слага допълнително постел, за да може да е по-топло в помещенията, които са с подове от керамични и клинкерни плочи. Също съобразно вида се преминава към специфики като увеличаване на храните с витамини, специално такива, които са свързани с повече мазнини или други хранителни субстанции, за да могат животните да изкарат по-лесно зимата.

- Как повлия пандемичната обстановка на зоопарка?

- Намаля броят на посетителите, намаля броят от продажбата на билетите, но въпреки всичко останахме с около 20 процента в сравнение с миналата година. И това намаление е по-малко от очакваното. Оказа се, че заради голямата ни зоопаркова площ, независимо че залите ни за маймуните, за големите котки и слонарникът останаха затворени, хората продължаваха да идват. Всъщност повечето ни колеги от Западна Европа са затворени и изобщо не са работили от месец май. Даже имат огромни финансови проблеми, свързани с липсата на приходи и липсата на храна. Ние сме отворени и аз съм щастлив.

- Какви животни са се родили през последната година?

- През 2020-а имахме много новородени от различните категории животни и сега, в началото на пролетта, също ще се родят доста. При маймунките се роди едно капуцинче, близначета лемурчета се родиха. При ламата ни се роди малка ламичка - Симонка, която вече е на 3-4 месеца, много красива. Роди ни се бебе алпака - това е вид лама. Родиха ни се козирогчета, виетнамски петнисти еленчета, малки пекарчета.

- Очаквате ли нови попълнения в зоопарка?

- Да, булката на мечето Лиъм ни е приоритет за тази година, защото тя е много ценна и рядка. Сега даже ще започнем нова кампания за събиране на средства за транспорт, защото ще пристигне от Сингапур и ще е скъпо  - трябват ни около 10 000 лв. Именно поради тази причина сега правим в мечкарника една реконструкция, понеже, като идва булката пролетта, трябва да сме се подготвили. Тя вече е на около 80% готова, но дойде зимата и спряхме, защото нямаше как да продължим. Сега, като се стопи снегът, имаме да довършим малко, да озеленим. И след това започва един друг процес - тези две животни трябва се запознаят.

- Значи ще има сватба между мечоците?

- Много се надяваме да се харесат, като свикнат да живеят заедно. Все пак само в 10 парка в цяла Европа от общо 500 има такъв вид бърнеста мечка. Именно поради тази причина решихме да насочим вниманието си към този вид мечки и към политиката и ролята на зоопарка за опазването и размножаването на такива ценни защитени видове, като поканихме артиста Насимо не само да вдъхне живот и цвят на грозната бетонна стена на мечкарника, но и да създаде една цялостна концепция за тази идея. Това, което той направи, не е един обикновен графит. Той е вписал вътре елементи, които трябва да накарат посетителите да си зададат някои въпрос. Нашето послание е: помогнете ни да отгледаме тези животни и да се гордеем с тях и спрете да ги храните. Те нямат нужда от храна, имат нужда от разбиране!

- Как е маймунката, която пострада преди седмица?

- Маймунката вече е добре. Сега е под специална грижа, смея да кажа, че всичко ще бъде наред и се надяваме при първите по-топли дни да пуснем хората да ги видят.  Слава Богу, всичко мина добре.

 

ВИЗИТКА 

- Директорът на столичния зоопарк Добромир Бориславов по професия е ландшафтен архитект.

- Има и магистърска степен по бизнес администрация

- От 2008 г. е член на съвета на директорите на “Софийски имоти”, а по-късно и негов зам.-председател

- В началото на 2012 г. става част и от управата на “Озеленяване”. Член е на гражданското сдружение “Право на избор”

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.